Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм Апластични и други анемии Други анемии Анемия, неуточнена

Анемия, неуточнена МКБ D64.9

Анемия, неуточнена МКБ D64.9 - изображение

Анемията представлява болестно състояние, характеризиращо се с намален брой на циркулиращите еритроцити (червени кръвни клетки) и ниски стойности на хемоглобин и хематокрит. Анемиите се причиняват от количествени, структурни и функционални промени в клетките от еритробластния ред в костния мозък и на еритроцитите в периферната кръв. При тях се нарушават основни жизнени процеси - пролиферация, матурация, диференциране и функциите на еритроцитите.

Анемиите се калсифицират в зависимост от:

  • морфологичната характеристика на еритроцитите - макроцитни (хиперхромни), нормоцитни (нормохромни), микроцитни (хипохромна).
  • етиологичен принцип - различават се наследствени (вродени, хередитарни) и придобити (вторични).
  • клиничното протичане - остро, подостро и хронично.
  • патогенетичният механизъм възникване на анемия.

Според патогенетичната класификация анемиите се разделят на два основни типа - анемии, дължащи се на нарушена еритроцитна продукция и анемии, причинени от повишена еритроцитна деструкция (хемолитични анемии).

1. Анемиите, дължащи се на нарушена еритроцитна продукция:

  • нарушена синтеза на хемоглобин - остри следкръвоизливни анемии, желязодефицитни анемии, сидеробластни анемии, таласемии, хемоглобинози, дизеритропоетични (рефрактерни) анемии, анемии при порфирии.
  • нарушена синтеза на ДНК - мегалобластни анемии.
  • увреждане на стволовите клетки - хипо-апластични анемии (костно-мозъчна инсуфициенция).

2. Анемиите, дължащи се на повишена еритроцитна деструкция (хемолиза) биват вродени, придобит и вторични, причинени от химични, инфекциозни и паразитни фактори.

При анемия, неуточнена етиологията не е уточнена. Независимо от вида на анемиите, основният патогенетичен механизъм, който ги обединява, е нарушение в транспорта на газовете, инсуфициентното кислородно насищане на кръвта и тъканите (хипоксемия и хипоксия). Хипоксемията и тъканната хипоксията обуславят възникването на симптомите, характерни за анемичния синдром.

За изясняване вида на анемията важни са данните от анамнезата, обективното състояние, лабораторни хематологични и биохимични изследвания.

Посредством анамнезата се установява наличие на кръвозагуба, преценя се диетата, търсят се данни за хронична инфекция и възпаление, употребата на медикаменти (цитостатици, антибиотици, аналгетици, антиконвулсанти, антималарийни), откриват се симптоми характерни за анемичен синдром - сънливост, умора, задух при физическо натоварване, главоболие, сърцебиене и психични симптоми като нарушения на паметта, съня и когнитивните способности.

При физикалния преглед могат да се наблюдават: бледа кожа и видими лигавици, жълтеница с различен интензитет, наличие на кръвоизливи по кожата и лигавиците, хепатоспленомегалия, признаци на малабсорбция и малнутриция, прояви на сърдечна недостатъчност.

Основни лабораторни изследвания са: ПКК (периферна кръвна картина), морфология на еритроцитите (RBC), еритроцитни индекси, включвания в еритроцитите, концентрация на хемоглобин (Hb), хематокрит (Hct), серумно желязо, желязо свързващ капацитет, серумен феритин, билирубин, активност на ензими в серума. Провеждат се специални изследвания като електрофореза на хемоглобин, активност на еритроцитни ензими и др.

Лечението на анемия, неуточнена е комплексно и зависи от клиничната изява, протичането, тежестта на анемичния синдром, наличието на друго заболяване, водещо до анемия.

3.3, 7 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Анемия, неуточнена МКБ D64.9

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия