Промени на структурата на кожата МКБ R23.4

Външният слой на кожата епидермис се покрива от слой, наречен Stratum corneum с дебелина 10 микрона, който съставлява около 10% от епидермиса. Stratum corneum е образуван от най-външните 4-5 слоя мъртви клетки и е богат на кератин.

Десквамацията е една от промените в структурата на кожата и представлява олющване и загуба на повърхностния слой на епидермиса. Обикновено кератиноцитите живеят около 14 дни, след което се отделят незабележимо от кожата. При някои патологични състояния на десквамация (Х-свързана ихтиоза) се наблюдава хиперкератоза. Тогава роговият слой на кожата става по-дебел и сух, клетките се отделят на по-големи групи, наречени клъстери или люспи. Изсъхналата част от кожата се нарича люспа. Олющването е естествен процес след смъртта на най-повърхностните клетки, които се образуват в дермата, но може да се наблюдава и по-рано след слънчево изгаряне, хиповитаминоза или използване на детергенни медикаменти. Олющването може да е в резултат на екзема, алергия, възпалително заболяване, псориазис, инфекция на кожата или синдром на Stevens - Johnson.

Индурацията представлява втвърдяване (уплътнение) на участък от меките тъкани на кожата. Този процес може да бъде локализиран на едно място или дифузно да се е разпространил на по-голяма площ.

Обикновено индурацията е процес, който се наблюдава като вторична реакция, породена от възпаление на кожата или оток.

Лющенето на кожата също е вследствие на промени на структурата на кожата и представлява загуба на нейния епидермис чрез отделянето на големи люспи. Кожата изглежда суха и напукана. Този процес може да бъде неприятен, особено когато се появи по ръцете, краката, лицето или други видими области. Засегнатите части са зачервени и може да се окаже, че състоянието повлиява на качеството на живот. Няколко състояния могат да доведат до лющене на кожата, като това обикновено е симптом, а не основен проблем.

Някои от заболяванията са:

• Контактен дерматит.
• Хипопаратиреоидизъм.
• Псориазис.
• Екзема.
• Алергични реакции.
• Лекарствени реакции.
• Гъбични инфекции и др.

Лечението на изброените промени е симптоматично с цел отстраняване на неприятното чувство и постигане на социален комфорт. За пълното отстраняване на тези проблеми трябва да се излекува основното заболяване.