Бледност МКБ R23.1

Цветът на кожата е резултат от различни генетични черти, които са уникални за всеки индивид. Различни нюанси и пигментация на кожата могат да се наблюдават при група хора от една и съща раса или дори при роднини.

Бледността е много силна загуба на цвета на кожата и лигавиците. Освен ако бледата кожа не е придружена с бледност по езика, устните, букалната лигавица, ръцете и лигавицата на клепачите, то тя не е сигнификантна за заболяване.

Общата бледност засяга цялото тяло. Най-често тя се открива по ръцете, лицето и ноктите. Локалната бледност засяга само един крайник.

Трудностите в диагностиката на бледостта зависят от силата на бледостта, размера и количеството на подкожните съдове. Понякога бледността се манифестира само като леко намаляване на цвета на кожата. Трудността при диагностицирането идва, когато пациентите са конституционално с по-тъмна кожа.

Бледността на кожата е в резултат от намаленото й кръвоснабдяване. Състоянието е различно от намаленото количество меланин в кръвта.

Причини за бледността могат да са следните състояния: анемия, заболявания на кръвоносната система, шок, припадък, ниски температури, ниска кръвна захар, хронични инфекциозни заболявания, злокачествени новообразувания, някои медикаменти;

Всекидневни причини могат да бъдат:

• Ниските температури предизвикват бледност, като карат капилярите (съдове от малък калибър) да се свиват. Това е защитен механизъм на тялото, с цел да се предотврати загубата на температура.
• Ниската кръвна захар свива артериите, което води до бледност. Свиването се причинява от адреналинов скок, предизвикан от ниската кръвна захар.
• Подобно на ниската кръвна захар, дехидратацията може да причини адреналинов скок.

Има няколко състояния, които могат да причинят внезапна бледост на кожата, повечето от които са с медицинско значение.

• Дъмпинг синдром (бързо изпразване на стомаха).
• Ортостатична хипотония (временно понижаване на кръвното налягане при изправяне след продължителен престой в легнало положение).
• Стомашно разстройство - получава се след прием на някои храни алкохол или при хранително отравяне.
• Дехидратация - при недостатъчен прием на течности, прекомерно изпотяване, повръщане или диария и др.
• Остра инфекция.
• Припадък.
• Алергия към медикаменти.
• Хипотония.
• Мигрена.
• Топлинен удар.
• Хипотермия.
• Сърдечна недостатъчност - възниква след инфаркт, аритмии, инфекциозен ендокардит или друго сърдечно заболяване, при което помпената функция на сърцето е нарушена.
• Шок (внезапно дълбоко понижение на кръвното налягане, което може да възникне след тежки наранявания, изгаряне, тежки инфекции и др.)

Редица лекарства също могат да причинят бледност. Някои от тях са: кортикостероидите, аспирин и други противоревматични средства. Предозирането с амфетамин и кокаин също води до бледност.

Дълготрайна бледност се наблюдава при хората, които страдат от анемия, хипотония (ниско кръвно налягане), левкемия, хипопитуитаризъм. Бледността изчезва при излекуване на първичния причинител.

Лепкавата кожа се описва като хладна, влажна и бледа кожа, която обикновено се причинява от физически промени в резултат на горещото време. Лепкавата кожа не е диагноза сама по себе си, но може да бъде симптом на друго заболяване. Съществува широк кръг от възможности, които могат да причинят това състояние, някои от които са: безпокойство, хипогликемия, силна болка, дехидратация, пневмония, някои спешни състояния (белодробна емболия, тежко вътрешно кървене, тежка инфекция, сърдечен инфаркт, анафилаксия и др.).

Важно е да се потърси лекарска помощ, когато това състояние е в комбинация с някои други като: бледа кожа, болка в гърдите, болки в крайниците, повърхностно дишане, слаб пулс, учестен сърдечен ритъм.

Лепкавата, зачервена и влажна кожа може да е резултат от алергична реакция, ако е придружена от следните симптоми: оток на лицето, затруднено дишане, сърбеж по кожата, оток в гърлото или устата и др.

Диагностиката се прави след щателно снета анамнеза, за да се определи причината за състоянието. Възможно да са необходими лабораторни и образни изследвания, за да се верифицира диагнозата.

Лечението се основава на третиране на основното състояние, причиняващо тези симптоми.