Други видове шок МКБ R57.8

› Какво представлява

› Патофизиология

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Какво представлява

Шокът представлява остро хемодинамично нарушение, при което снабдяването с кислород не може да покрие метаболитните изисквания на тъканите. Протича с хипоперфузия на жизненоважни органи, причинена от намалението на сърдечния минутен обем.

Патофизиология

Патофизиологичната класификация на шока, включва следните видове шок:

• Хиповолемичен шок - екзогенен и ендогенен
• Кардиогенен шок - при остър инфаркт на миокарда, аневризми, аритмии
• Дистрибуционен (септичен) шок
• Обструктивен шок - при сърдечна тампонада, перикардит, масивна въздушна емболия и други.

Всички видове шок протичат в 3 фази: фаза на компенсация, фаза на декомпенсация и необратима фаза, при която настъпват необратими морфологични и функционални промени в жизнените органи. По време на компенсаторната фаза, човешкия организъм реагира чрез активиране на следните по-важни физиологични системи: хематологична, сърдечно-съдова, бъбречна и невроендокринна системи.

Хематологична система реагира на остра тежка загуба на кръв чрез активиране на коагулационната каскада и свиване на кръвоносни съдове (с помощта на местно освобождаване на тромбоксан А2). В допълнение, тромбоцитите се активират (също с помощта на местно освобождаване на тромбоксан А2) и формират незрели съсиреци при източника на кървене. Повреденият кръвоносен съд отделя колаген, което в последствие води до отлагане на фибрин и стабилизиране на съсирека. Приблизително 24 часа са необходими за пълно фибринизиране на съсирека и образуването на зрели.

Сърдечно-съдовата система първоначално реагира на шока с увеличаване на сърдечната честота, повишаване на миокардния контрактилитет и свиване на периферните кръвоносни съдове. Този отговор се появява вследствие на повишено освобождаване на норадреналин и намаляване на изходните стойности вагусовия тонус (регулира се от барорецепторите в сънната арка, аортната дъга, ляво предсърдие и белодробните съдове). Сърдечно-съдовата система също реагира чрез преразпределение на кръвта към мозъка, сърцето и бъбреците, и далеч от кожата, мускулите, както и стомашно-чревния тракт.

Бъбречната система отговаря на шока, като стимулира увеличаване на секрецията на ренин от юкстагломерулни апарат. Ренина преобразува ангиотензиноген в ангиотензин I, който впоследствие се превръща в ангиотензин II от белите дробове и черния дроб. Ангиотензин II има 2 основни ефекта, и двата, от които помагат да се преодолее хиповолемичния шок, вазоконстрикцията на артериоларната гладка мускулатура, както и стимулиране на секрецията на алдостерон от кората на надбъбречната жлеза. Алдостерон е отговорен за активна реабсорбция на натрий и последващо опазването на водата.

Невроендокринната система отговаря на шока, причинявайки увеличение на циркулиращия антидиуретичен хормон (АДХ). АДХ се освобождава от задния дял на хипофизната жлеза в отговор на намаляване на кръвното налягане и на концентрацията на натрий (което се открива от осморецепторите). АДХ косвено води до повишена реабсорбция на вода и сол от дисталните тубули, събирателните канали, и бримката на Хенле.

Причини

Причини за възникване на шок могат да бъдат загуба на интравазален обем (действителна и релативна), повишен пермеабилитет на съдовата стена (анафилактична реакция), намалено пълнен на камерите (при емболия на артерия пулмоналис), инсуфициенция на камерите (остър инфаркт), сепсис или комбинация от всички тези причини.

Симптоми

Клиничната картина на шока е разнообразна и зависи от причината за неговото възникване и стадия, в който се намира. Всички органи могат да бъдат засегнати. Когато мозъкът е засегнат, пациентът може да стане объркан или да загуби съзнание (кома). Възможно е да има болка в гърдите, когато сърцето не получи адекватно снабдяване на кислород. Диария може да се появи, при дразнене на дебелото черво поради хипотония. Бъбреците могат да престанат да функционират и тялото може да спре производството на урина. Кожата става лепкава и бледа.

Диагноза

Диагнозата се основава на проявите от страна на основното заболяване, часова диуреза под 30 ml, систолично артериално налягане под 80 mm Hg, синусова тахикардия над 100/min студена бледоцианотична кожа, мек филиформен пулс, тахипнея, белодробен застой или оток.

След поставяне на диагнозата, наложителна е спешна хоспитализация по възможност в сектор за интензивна терапия. Важно условие е да се проследяват стриктно следните параметри: пулс - честота, характер; дишане; кожна и ректална температура, състоянието на централната нервна система, ЕКГ-мониторен контрол; артериално налягане; диуреза - с катетър, поставяне на венозен катетър и измерване на централното венозно налягане; кръвно-газов анализ; електролити в серума и други биологични константи; по възможност рентгенография на белите дробове и други.

Лечение

Лечението на шока зависи от неговата етиология. Въпреки това съществуват общи терапевтични мероприятия, които се изпълняват при всички видове шок. Ако има кървене, което е очевидно, се прибягва към кръвоспиране. Изследва се кръвната захар, за да се изключи хипогликемия (ниско ниво на кръвната захар). В спешното отделение, диагностика и лечение се правят по едно и също време. Пациентите могат да бъдат лекувани с кислород, подаван през на носа чрез канюли, маска за лице или чрез ендотрахеална интубация. Кръв може да бъде прелята, ако кървене (кръвоизлив) е причина за състояние на шок. Ако това не е причината, могат да бъдат дадени интравенозно течности, за да уплътнят обема на течности в кръвоносните съдове. Венозни медикаменти могат да бъдат използвани, за да се опита да се поддържа кръвното налягане (съдосвиващи средства). Те работят чрез стимулиране на сърцето да бие по-силно и чрез свиване на кръвоносните съдове да се увеличи потока в тях.

Изображения: freepik.com