Цвят на кожата

Цветът на кожата може да варира от почти черно до бяло с розов оттенък. Той се определя от три фактора:

1. Наличие на пигмента меланин;
2. Наличие на жълтият пигмент каротин;
3. Цветът на кръвта, която прозира през епидермиса.

Пигментът меланин се образува от специализирани клетки – меланоцити, които са разположени в долната част на stratum basale. Освен в кожата, меланин се открива и в космите, ириса и ретината. По-голямо е струпването на меланин в кожата в областта на половите органи, зърната на млечните жлези и областта около тях, ануса и по стъпалата.

Всички раси имат меланин в кожата си. В сравнение с хората от така наречената бяла раса, хората от черната раса имат малко повече меланоцити. Основната причина за по-тъмния цвят на кожата на наличието на меланин и в по-повърхностните слоеве на епидермиса, а не само в долната част на stratum basale. Освен това техните меланоцити образуват повече меланин.

Пълната липса на меланин поради генетичен дефект в образуването му се наблюдава при албиносите. Повече информация за меланина може да намерите в меланогенеза.

Освен меланин, кожата съдържа жълтия пигмент каротин. Неговият цвят не се установява поради наличието на меланин в кожата. У хората от жълтата раса, поради това, че имат по-малко меланин в кожата се появява цвета на каротина.

Кожата е бледа при малко кръв в субпапиларния венозен плексус. Кожата има синкав оттенък (цианотична кожа) при ниско насищане на хемоглобина с кислород и е по-червена, когато насищането с хемоглобин е високо. Всъщност цветът на кожата не дава достатъчна информация за кожния кръвоток. В устните епителът не вроговява и е относително проницаем. Това позволява да се види червения цвят на кръвта в капилярите, в папилите на дермата.

При татуиране багрилата се въвеждат под stratum germinativum в дермата. Оцветените клетки не се придвижват към повърхността на кожата, поради което татуирането е трайно.

Естественият цвят на кожата може да бъде потъмнен, поради излагане на слънчева светлина. Водещата теория е, че цветът на кожата се адаптира към интензивното слънчево облъчване, за да осигури частична защита от ултравиолетовата лъчева фракция, която може да доведе до увреждания и мутации в ДНК на клетките на кожата.

Други фактори, които променят цвета на кожата, могат да бъдат прекалено високата или прекалено ниската температура на околната среда (прегряване или измръзване), инфекции, рак на кожата, промяна в хранителния режим (на пример прекомерно високия прием на моркови) и други.

Интересни са фактите, свързани с еволюцията на цвета на кожата. Древните предци на човека са имали по-светъл цвят на кожата. Счита се, че причината за това, е наличието на козина по тялото им. Защитата от ултравиолетовата светлина се е осъществявала именно благодарение на козината. При намаляването и загубването на космената покривка, светлата кожа е била внезапно подложена на увреждащото действие на ултравиолетовите лъчи. Постепенно нивото на меланин в кожата започнало да се повишава, при което човешката кожа станала по-тъмна. Смята се, че точно заради силно греещото слънце, хората започнали да мигрират от Африка. Те се преместили на север, където слънцето не било толкова силно.