Плътни обривни елементи

Обривните единици, които се свързват с промяна в плътността на кожата, се означават като плътни обривни елементи. При допир плътните обривни единици се усещат ясно и се надигат над нивото на кожата. Обикновено наличието им се свързва с възпалителни процеси в кожата, тумори и други малформации.

В класификацията на плътните обривни елементи се включват:

• Papula (малко възелче) – представлява ограничено плътно образувание, което проминира (подава се) над нивото на кожата. Папулите се характеризират с различна големина и форма и след тяхното оздравяване не се наблюдава белег (цикатрикс). Според големината си папулите могат да се разделят на милиарни (с големина, колкото просено зърно), лентикуларни (колкото лещено зърно) и нумуларни (колкото малка монета). По форма папулите могат да бъдат конични, полигонални, полусферични, овални и други, а повърхноста им може да бъде островърха, плоска или бързо залющваща се. При сливането на няколко папули се образува плоско, надигнато над нивото на кожата образувание, което се нарича плака.
• Nodus (възел) – представлява плътна, окръглена или елипсовидна лезия с различна големина, която може да бъде надигната над кожата или да бъде опипана в дълбочина в дермата и хиподермата. По-малките възелчета се означават като nodulus и са характерни за специфичните възпалителни процеси, при които отделните грануломи носят съответното название (при туберкулоза – туберкуломи, при лепра – лепроми). По-големите възли се разполагат в хиподермата и могат да се слеят в дълбоки инфилтрати или да оформят образувание, което достига големината на кокоше яйце.
• Urtica (кабар) – представлява ограничено увреждане на кожата, което може да бъде надигнато или плоско. Уртиката е бързопреходна и може да променя формата и размерите си. Уртиката винаги се съпровожда от силен сърбеж и се свързва с ограничен оток в дермата. Уртиките могат да възникнат при контакт с коприва, ухапване от насекоми, при серумна болест или уртикария.
• Vegetatio (вегетация) – представлява ограничено, надигнато над повърхността на кожата туморовидно образувание, което се характеризира с неравна повърхност и малка основа. Обикновено се свързва с патологично разрастване на епидермиса и дермалните папили. В областта на покривния епидермис може да се наблюдава хиперкератоза или мацерация и ерозия.
• Lichenificatio (лихенификация) – представлява хронично задебеляване на епидермиса, при което се наблюдава засилване на кожния релеф. Образуват се плоски папули, а между тях - дълбоки бразди и хиперпигментация. Лихенификацията е характерна за ендогенната екзема, но може да се развие и вторично в резултат от хроничен възпалителен процес.
• Hyperkeratosis (хиперкератоза) – задебеляване на роговия слой на кожата, което може да бъде ограничено или дифузно.