Ексудативни обривни елементи

Обривните единици, които се описват като празнина, изпълнена с течност се наричат ексудативни обривни единици. Течността, която се съдържа в новообразувалите се кухини, се означава като ексудат.

Ексудативните обривни елементи включват:

• Vesicula (мехурче) – представлява малко мехурче, изпълнено с течност, която може да бъде серозна, хеморагична или друг вид. Мехурчетата могат да се образуват на различно ниво, поради което се разделят на субкорнеални (под роговия слой на епидермиса), интраепидермални (в епидермиса), субепидермални (под нивото на епидермиса). Везикулите се образуват в резултат на балонна или вакуолна дегенерация или развитие на интра- и интерцелуларен оток. Мехурите могат да бъдат еднокамерни или многокамерни. При разкъсването им се образуват ерозии, а при изсъхването на ексудата – крусти (корички). Везикулозният обрив е характерен за екземата, херпесите и други булозни дерматози.
• Bulla (була, по-голям мехур) – тя е ексудативен обривен елемент, чиито диаметър надвишава 0,5 сантиметра. Разликата между везикулите и булите е единствено в техния размер.
• Pustula (гнойно мехурче) – представлява ограничена лезия по кожата, която има жълтеникава оцветка и съдържа гной. Гнойният мехур се дължи на възпалителен процес със струпване на левкоцити в кухини, разположени в изходните отвърстия на космените фоликули, потните жлези или в интерфоликуларния епидермис. При вторично инфектиране настъпва импетигинизация. Пустулата, която се характеризира с наличие на некротична основа, се нарича ектима.
• Аbscessus (абсцес, гнойник) – представлява ограничено гнойно възпаление, което засяга по-дълбоките слоеве на кожата. Абсцесът се характеризира с наличие на гнойна колекция в образувана кухина. Започва като тестоват възел, който бързо се размеква и флуктуира. По-късно се отваря на повърхността на кожата и се наблюдава изтичане на гноевидна материя.
• Cysta (киста) – представлява затворена кухина или сакче, което е постлано с епител и съдържа течна или полутечна материя. Най-често кистата се разполага в дермата, хиподермата или лигавиците.