Орган на вкуса (Organum gustus)

Органът на вкусовата рецепция е представен от вкусовите луковици (чашки) - caliculi gustatori. Тези специфични анатомични образувания са разположени предимно в лигавицата на езика, като малка част от тях се намират по лигавицата на небцето и предната повърхност на надгръклянника - epiglottis.

Вкусовите луковици при човека се намират главно по лигавицата на езика в областта на гъбовидните, листовидните и жлебовидните папили, съответно - papillae fungiformes, foliatae et vallatae. Техният общ брой варира от 2000 до 9000. Характерна особеност е, че с възрастта броят им постепенно намалява, като с това намалява и вкусовата чувствителност.

Вкусовите луковици на органа на вкуса представляват специфични телца с овална форма, които имат височина около 70 микрометра и ширина 40 микрометра. Със своето дъно те достигат до базалната мембрана на езиковата лигавица, а върхът им завършва със стеснен участък на повърхността на епитела, където се намира отворче с диаметър 2-3 микрометра. Това отворче се нарича вкусова пора - porus gutatus, и е изпълнено с хомогенна материя от протеогликани и фосфатази. Вкусовата пора се намира в дъното на малка яма на лигавичната повърхност - foveola gustatoria.

Всяка вкусова чашка е изградена от 50-150 клетки, които са три основни вида:

• невроепителни (вкусови) сетивни клетки - epitheliocyti sensorii gustatorii;
• подпорни клетки - epitheliocyti sustentantes;
• базални клетки - epitheliocyti basales.

1. Сетивните вкусови клетки са разположени между подпорните, а техният брой в една луковица варира от 4 до 20. В областта на апикалния (върховия) им край се открива вкусова четчица, която е съставена от 40-50 микровили - microvilli. Посредством микровилите се постига многократно увеличение на повърхността, която участва във възприемането на вкусовите дразнения. Вкусовите клетки се отличават от другите видове по по-тъмните си ядра, големия брой митохондрии и добре представения гладък ендоплазмен ретикулум.

2. Подпорните клетки на органа на вкуса са локализирани в по-периферните части на вкусовите луковици. Базалният им край достига до базалната мембрана, а апикалният - до върха на луковицата. Те се различават от сетивните клетки по по-светлото им ядро, добре развитият гранулиран ендоплазмен ретикулум и апарат на Голджи. Тези клетки произвеждат протеогликаните на вкусовите пори.

3. Базалните клетки се намират в основата на вкусовите луковици. Характерно за тях е, че се делят често, като заместват загиващите сетивни и подпорни клетки. Последните се подменят на всеки 10 дни.

До дъното на всяка вкусова чашка достигат около 50 аксони (периферни израстъци на нервни клетки) на неврони от сетивните ганглии на вкусовите нерви. Вкусови нервни влакна съдържат: n. lingualis, n. glossopharyngeus и n. vagus - представяващи черепномозъчни нерви. Нервните влакна, завършващи по външната повърхност на вкусовата луковица се наричат перигемални, а тези, който завършват във вътрешността й - интергемални. При достигане на сетивните вкусови клетки, посочените по горе нервни израстъци завършват с крайни окончания, формиращи синаптични връзки с тяхната повърхност.

Вкусовите луковици възприемат усещания за: сладко, солено, кисело и горчиво. Вкусовите вещества достигат до вкусовата пора и се свързват избирателно с клетъчната мембрана на микровилите на сетивните клетки. Тези вещества се абсорбират върху активни мембрани центрове на микровилите. Всяка вкусова клетка може да възприема повече от едно вкусово вещество, но не и всички. Установено е, че вкусовите луковици от предната част на езика възприемат усещането за сладко, а тези, разположени по задната част - за горчиво.