Странични ръбове на езика МКБ C02.1

Злокачествените новообразувания на странични ръбове на езика са част на неоплазмите, които се развиват в устната кухина. Туморите на езика са сравнително често срещани и съставляват около 3% от злокачествените заболявания (рак) на устната кухина. Най-честите неоплазми в устната кухина са тези на устните, следвани от туморите на езика, които срещат в по-напреднала възрастта след 40 години, като честота им е се увеличава значително след 60-70 годишна възраст. Засяга предимно мъже, отношението мъже/жени е от порядъка на 3 до 4:1.

Ракът на езика се свързва с употребата на тютюневи изделия като цигари, пушене от лула, пури и др. Множество проучвания доказват, че приблизително 90% от пациенти с неоплазми на устната кухина са пушачи или употребяват други тютюневи изделия. Рискът се увеличава с продължителността на употребата и количествената експозиция. При пушачи, честотата на злокачествени процеси на устната кухина е 6 пъти по-висока, сравнена с непушачи. Други фактори, асоциирани с карцином на езика са злоупотреба с алкохол, инфекции с епителотропни ДНК вирус като човешки папиломен вирус - HPV.

Значителен процент от неоплазмите на страничните ръбове на езика са сквамозноклетъчен (спиноцелуларен) карцином. Значително по-рядко се развиват меланоми, лимфоми и саркоми се. Развиват се 3 морфологични форми на карцином на езика - улцерозна, екзофитна и инфилтративна. Ранните форми на карцином са по-малки от 1 см и често се откриват при клиничен преглед по друг повод или от стоматолог.

Този тип тумор се разпространява чрез локална инвазия и разрушаване на околната тъкан. Често срещано е разпространението в шийните лимфни възли, което се установява при поставянето на диагнозата. Хематогенно метастазиране в отдалечени тъкани и органи като черен дроб, кости и бели дробове, също може да се установи при поставяне на диагнозата.

Клинично значими симптоми се развиват в резултат на разрастване на туморната формация. При огледа най-често се открива уплътнена формация по страничните ръбове на езика, като в някои случаи лезията улцерира (разязвява се). При нарастване на тумора се установяват се субективни оплаквания като болка, трудност при преглъщане, нарушен говор, нарушена подвижност на езика и лимфаденопатия на локалните лимфни възли (при метастазиране на процеса)

Диагнозата на злокачествени новообразувания на страничните ръбове на езика се поставя въз основа на следните диагностични методи:

1. Обективно изследване на макроскопския вид на лезията.

2. Туморна биопсия - тъканната проба от суспектна лезия може да бъде получена в клинични условия или като част от ендоскопска оценка на тумора. Правилното взимане на тъканни проби е от голямо значение, за да може патолога да постави правилна хистологична диагноза. По-голямата част от резултатите при биопсично изследване отразяват наличието на сквамозноклетъчен карцином. В малка част от случаите, се откриват злокачествени процеси на малките слюнчени жлези или саркоми.

3. При съмнение за ангажиране на съседни тъкани или разпространение в лимфни възли и отдалечени органи се налага използване на обрана диагностика (КАТ, ЯМР, рентгеново изследване).

Лечението се определя от големината на тумора, разпространението на процеса и ангажирането на съседни и отдалечени тъкани и органи. Най-добри резултати се постигат с комбинирана терапия, включваща хирургично лечение (ексцизия на малки и добре локализирани тумори), лъчетерапия (теле- и брахитерапия) и химиотерапия.