Множествени увреждания на черепномозъчните нерви МКБ G52.7

Множествените увреждания на черепномозъчните нерви, наречени още краниален полиневрит е рядко срещано разстройство на множество черепномозъчни нерви, без участието на гръбначния мозък. Най-често са засегнати n.oculomotorius, n.trochlearis, n.abducens, n.trigeminus и n.facialis.

Етиологията засега е неизвестна. Обикновено състоянието възниква вторично, в резултат на неоплазми, съдови и възпалителни заболявания.

Клиничната картина на краниалния полиневрит протича със следните клинични синдроми:

Синдром на синус кавернозус - кавернозните синуси са сдвоени венозни канали, които са разположени от двете страни на клиновидната кост и турското седло, странично от хипофизата. Честите признаци и симптоми включват офталмоплегия, орбитална конгестия, хемоза, периорбитален оток, загуба на сетивност в областта на лицето, както и синдром на Клод-Бернар-Хорнер от участие на симпатикуса. Причините за това състояние могат да бъдат съдови, неопластични, възпалителни. При тежки случаи, всички нерви, преминаващи през синус кавернозус могат да бъдат засегнати.

Синдром на церебелопонтинния ъгъл - границите на церебелопонтинния ъгъл включват долната повърхност на малкомозъчното полукълбо, латералната част на понса и горната част на темпоралната бразда. Лезиите на церебелопонтинния ъгъл се дължат главно на неоплазми, които най-често са доброкачествени. Първоначалните симптоми са прогресивна загуба на слуха и шум в ушите. Може да има и световъртеж и загуба на равновесие, поради засягане на вестибуларния апарат. Ако едновременно с това е засегнат и 7-я черепномозъчен нерв настъпва лицева пареза без хиперакузис. При засягане на 5-я черепномозъчен нерв настъпва загуба на чувствителност на лицето. Ако увреждането прогресира, се повишава налягането в малкия мозък, което води до ипсилатерална атаксия и липса на координация. При мостова компресия възникват нистагъм и очни парализи.

Синдром на 9-и, 10-и, 11-и и 12-и черепномозъчен нерв - нервите се засягат едностранно в различна комбинация. Тези нерви излизат от черепа точно над тилното отверстие. Симптомите обикновено включват дисфагия, дисфония и дизартрия.

Диагнозата се базира на данните от анамнезата и неврологичния статус. Други диагностични тестова включват: КТ и ЯМР, електромиография, измерване скоростта на нервната проводимост, аудиометрия, ангиография.

Лечението на множествени увреждания на черепномозъчните нерви е етиологично. Ако етиологичната причина не може да бъде изяснена се назначават, кортикостероиди и витамини от група В.