Анкилоглосия МКБ Q38.1

› Въведение

› Какво е анкилоглосия

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Анкилоглосията представлява вродено състояние, при което юздичката на езика е скъсена, удебелена или неправилно разположена, ограничавайки неговата подвижност. Това може да доведе до затруднения при кърмене в ранна детска възраст, нарушения в артикулацията, проблеми с преглъщането и нарушено орофациално развитие. Диагнозата се поставя клинично, а лечението зависи от степента на функционално засягане и включва консервативен или хирургичен подход.

Какво е анкилоглосия

Анкилоглосията, известна още като „къса подезична юздичка“, е вродена анатомична аномалия, при която френулумът на езика (тънката лигавична гънка, свързваща езика с дъното на устната кухина) е скъсен, удебелен или неправилно разположен. Това ограничава подвижността на езика в различна степен и може да наруши нормалните му функции. Термин, често използван, за да се опише анкилоглосия е "вързан език" или "език с вратовръзка". Проблеми с артикулацията може да засегнат звуците, които изискват поставяне на езика на горните резци, особено в английски и испански говорещите страни.

Езикът играе ключова роля в кърменето, храненето, преглъщането, артикулацията на звуците и правилното развитие на устната кухина. При анкилоглосия движенията му са затруднени, като той не може свободно да се издига към небцето или да се изтласква напред, което води до функционални нарушения още в ранна детска възраст.

Състоянието може да бъде с различна тежест, варирайки от лека форма без клинично значение до изразена анкилоглосия, която създава сериозни затруднения при хранене, говор и орална хигиена.

Причини и рискови фактори

Анкилоглосията е вродено състояние, което се формира още по време на вътреутробното развитие на плода. Тя възниква в резултат на непълно отделяне или неправилно формиране на подезичния френулум, което води до ограничена подвижност на езика след раждането.

Най-често анкилоглосията е резултат от нарушение в ембрионалното развитие на устната кухина, аномалии в процеса на апоптоза и ремоделиране на тъканите, които нормално водят до удължаване и изтъняване на френулума или вродени структурни особености на съединителната тъкан.

Състоянието не се дължи на външни фактори след раждането и не може да бъде придобито впоследствие.

Макар точният механизъм да не е напълно изяснен, се установява връзка с редица фактори, включително фамилна обремененост (среща се по-често при наличие на родственици със същото състояние) и съпътстващи вродени аномалии в областта на лицево-челюстния апарат. Среща се малко по-често при мъжкия пол.

В редки случаи анкилоглосията може да бъде част от комплексни генетични синдроми или да се съчетава с други нарушения в орофациалното развитие.

Симптоми

Клиничните прояви при анкилоглосия варират в зависимост от степента на ограничение на подвижността на езика и възрастта на пациента. В някои случаи състоянието протича безсимптомно, но при изразени форми може да наруши ключови функции като хранене, говор и орално развитие.

Сред характерните симптоми при анкилоглосия се включват:

• симптоми при бебета: анкилоглосията често се установява още в първите дни или седмици след раждането поради проблеми с кърменето, включително затруднено захващане на гърдата, неефективно сучене и бърза умора, продължително хранене без адекватно наддаване на тегло, често отказване на гърдата или нервност по време на хранене, болка и разраняване на зърната при майката
• симптоми при деца: с напредване на възрастта се проявяват функционални нарушения, свързани с говора и оралната моторика, включително затруднена артикулация на определени звукове (л, р, т, д, с, з), неясен или фъфлещ говор, невъзможност езикът да се повдигне към небцето или да се изплези напълно, проблеми с преглъщането и дъвченето, повишено слюноотделяне, деформации в захапката и нарушения в подреждането на зъбите и други
• симптоми при възрастни: при недиагностицирана анкилоглосия в детството симптомите могат да персистират и в зряла възраст и най-често включват хронични говорни затруднения, дискомфорт и напрежение в подезичната област, ограничен обем на движенията на езика, затруднения при орална хигиена

Степента на изява на симптомите невинаги корелира пряко с анатомичната находка, което налага внимателна клинична преценка.

Усложнения

Нелекуваната или късно диагностицирана анкилоглосия може да доведе до редица функционални и структурни нарушения, чиято тежест зависи от степента на ограничение на подвижността на езика и възрастта на пациента:

• усложнения при бебета: затруднено кърмене, болка и разраняване на зърната при майката, ранно прекратяване на кърменето
• усложнения при деца: нарушения в артикулацията и говорното развитие (дислалия), затруднения при преглъщане и дъвчене, неправилно развитие на захапката и деформации на челюстта, повишен риск от кариес и гингивит поради ограничено самопочистване на устната кухина
• усложнения при юноши и възрастни: хроничен дискомфорт и чувство за скованост в езика, нарушена дикция и социална тревожност, болка в темпоромандибуларната става при компенсаторни движения, проблеми при орална хигиена и повишен риск от пародонтални заболявания

Анкилоглосията при клинично значими форми може да повлияе съществено храненето, говора, оралното здраве и качеството на живот, поради което ранната оценка и своевременното лечение са от ключово значение.

Диагноза

Диагнозата при анкилоглосията се поставя въз основа на клиничен преглед и обективна оценка на подвижността и функцията на езика.

При разпита са важни данните за налични оплаквания, проблеми с кърменето, проблеми с говора, храненето, устната хигиена. Важен е клиничният преглед с оценка на анатомията на френулума (дължина, дебелина, място на залавяне), оценка на движенията на езика, установяване на характерни белези, включително сърцевидна форма на върха при изплезване, ограничен обхват на движение, напрежение при опит за повдигане, оценка на говора, артикулацията и преглъщането.

Диференциалната диагноза налага разграничаване от невромускулни нарушения, някои вродени малформации на устната кухина, забавено говорно развитие с друга етиология.

Точната диагноза изисква мултидисциплинарен подход, като решението за лечение трябва да се базира не само на анатомичния дефект, а на степента на функционално засягане.

Лечение

Лечението при анкилоглосия се определя строго индивидуално и зависи от степента на ограничението и наличието на функционалните нарушения. При леки форми без симптоми често не се налага активно поведение, а само наблюдение.

Най-общо лечението при анкилоглосия може да включва:

• консервативно лечение: назначава се подходяща за възрастта логопедична терапия за подобряване на артикулацията и подвижността на езика, ежедневни упражнения за орофациална мускулатура, стриктно наблюдение
• хирургично лечение: артикулационните проблеми и трудностите при хранене са индикации за хирургическа интервенция. Други индикации за оперативно лечение на анкилоглосия са дентални проблеми (раздалечаване на долните резци) или по желание на родителите на пациента. Оперативните мерки може да включват френотомия (срязване на юздичката още в неонаталния период), френулопластика (формиране на нова анатомична позиция на френулума), лазерна корекция и други
• следоперативни грижи: упражнения за езика за предотвратяване на повторно срастване, логопедична рехабилитация при нарушения в говора, проследяване на храненето и наддаването при кърмачета

Ранното лечение, особено при симптоматични деца, значително подобрява симптомите и намалява риска от дългосрочни усложнения в говора и орофациалното развитие.

Прогноза

Прогнозата при анкилоглосия е благоприятна, особено при навременна диагностика и адекватно лечение. При симптоматични пациенти хирургичната корекция води до бързо и трайно подобрение на кърменето, говора и оралната функция. Нелекуваните форми могат да доведат до персистиращи говорни нарушения и ортодонтски проблеми. При асимптомни случаи често не се наблюдават дългосрочни последствия.

Изображения: freepik.com