Макроглосия МКБ Q38.2

Вродената макроглосия може да бъде последствие от тумори (например дермоиди), мускулна хипертрофия или хиперплазия (Beckwith-Wiedermann syndrome) или хемихипертрофия. Съдова малформация също е честа причина за макроглосия.

Макроглосията може да смущава речта или гълтането. Като допълнение, засегнатия език може да бъде сух, напукан и с язви. Оралната хигиена и слюноотделянето могат да бъдат проблемни.

Лимфангиомите са най-честите съдови малформации на езика. Хирургическа биопсия или минимална травма, при пациент с лимфангиома може да доведе до масивен оток със затруднено затваряне на устата, а понякога и компрометиране на дихателните пътища. Силен оток може да се получи и при насложен лимфангит. Препоръчва се консервативно лечение в ранното детство. То включва избягване на травми и профилактично използване на антибиотици при най-малкия признак на инфекция. С хирургичната интервенция обикновено се изчаква докато детето навърши 4-5 години, за да се намали риска от постоперативни проблеми с дихателните пътища.

Макроглосията е и част от синдрома на Даун. За етиологичен фактор се смята реактивната хипертрофия в отговор на мускулната хипотония. Комбинацията между макроглосия и малка устна кухина при тези пациенти води до глосоптоза. Частичната глосектомия обикновено успешно връща езика в устната кухина и премахва видимата стигма за ментална ретардация.

Макроглосията може да бъде асоциирана и с няколко други синдрома, например Treacher Collins (мандибулофациална дисостоза или Franceschetti-Zwahlen-Klein) синдром.