Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на езика МКБ C02.8

Злокачествено новообразувание на езика (Ca linguae) се характеризира с агресивно развитие, ранно метастазиране и нерядко с бърз фатален край. Включва се в групата на малигнените тумори на устната кухина.

В световен мащаб честота на разпространение на неоплазмите на устната кухина варира значително. В България честотата на рак на устната кухина е приблизително 3 случая на 100 000 население. Най-често засяга възрастта между 50 и 60 г. предимно мъже.

Етиологията на злокачествена лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на езика е многофакторна. Доказани рискови фактори са: употребата на тютюневи изделия (цигари, пури, дъвчене на тютюн), хроничната злоупотреба с алкохол, като комбинацията от тютюнопушене и алкохол увеличава значително риска от възникване на злокачествен процес на езика. Рискови фактори могат да бъдат лоша хигиена на устна кухина, хронично бактериално възпаление, травми, зъбен кариес, недоимъчно хранене, имуносупресивни състояния - лечение на автоимунно заболяване или продължително лечение с имуносупресивни лекарства след трансплантация, инфекция с човешкия имунодефицитен вирус (HIV), както и синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Човешки папилома вирус (HPV) е открит в тъканни проби от сквамозноклетъчен карцином и могат да играят роля в развитието на рак на устната кухина и орофаринкса.

Синдром на Plummer-Vinson (ахлорхидрия, желязодефицитна анемия и атрофия на лигавица устна кухина, фаринкса и хранопровода), хроничен сифилис и лошо поставени протези също увеличават риска.

Най-често лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на езика възниква от сквамозните клетки, покриващи лигавицата на устната кухина и езика. Тумор, възникващ от сквамозни клетки се нарича сквамозноклетъчен (планоцелуларен) карцином. Над 90% от злокачествените новообразувания на езика са сквамозноклетъчни карциноми. Голяма част от неоплазмите възникват от страничните ръбове, следвани от тумори на долната повърхност на езика и най-рядко се локализират по горната повърхност.

В зависимост от патоморфологичните си характеристики планоцелуларния карцином бива ниско диференциран, умерено диференциран и високо диференциран. Растежа на туморната формация бива екзофитен, инфилтративен, както и в комбинация. Често, лезията еволюира в язвява.

За началото на развитието на карцинома е характерно асимптомното или олигосимптомно протичане. Лезиите могат да се появят в области с червено оцветяване - еритроплакия или с бяло оцветяване - левкоплакия, характеризират се с плътна консистенция. С увеличаване на растежа на туморната маса субективните оплаквания се засилват - лош дъх, кървене от езика, увеличено слюноотделяне (хиперсаливация), нарушен говор, трудности при хранене и преглъщане, болка. Тези оплаквания, обикновено, не преминават в рамките на две седмици и персистират за дълъг период от време.

При засягане на свободната част на езика може да се установи:

• тумор от страна на езика, който докосва зъбите (страничната част);
• уплътнена лезия, изглеждаща като язва, сиво-розова до червена на цвят;
• лесно кървяща лезия.

В ранните етапи, при засягане на основата на езика е характерно трудното локализиране на тумора, който обикновено се диагностицира след значително нарастване (над 4 см). В късните стадии, туморът може да причини болка, чувство за пълнота в гърлото, затруднено преглъщане, усещане за буца в гърлото или болки в ушите. При метастазиране на процеса се може да се открие лимфаденопатия в областта на шията и често е първи симптом на клинична изява.

Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на езика се поставя след провеждане на обективно изследване, в зависимост от клиничната картина, биопсия на тумора, ендоскопия за откриване на първичен злокачествен процес, рентгенография на гръден кош и компютърна томография на главата и шията.

Лечението се определя от локализацията на злокачествената лезия, големината на тумора, разпространеността на процеса и наличието на локорегионални метастази. Лечението е комбинация от оперативно отстраняване на тумора, лъчева и химиотерапия, като подхода е съобразен с конкретния случай.