Небце (palatum)

Небцето, разделя устната от носната кухина. У човека поради участието си в звукообразуването небцето придобива сводеста форма. Предната част на небцето има костна основа и се нарича твърдо небце (palatum durum), а задната част е мускулна с фиброзна основа, поради което се нарича меко небце (palatum molle).

Твърдото небце, е изградено от proc. palatinus на горните челюсти и lamina horizontalis на небцовите кости, свързани помежду си с шевове. В задната част на твърдото небце под лигавицата му се разполагат слузни жлези. Те представляват подложка, която омекотява ударите на храната при дъвчене. В предната част на небцето, непосредствено зад медиалните резци, се образува малка лигавична изпъкналост (papilla incisive), която по разположение съответства на отвора на резцовия канал.

От нея назад започва срединно разположеният raphe palate. В предната чат на небцето от шева излизат встрани 5-6 напречни гънки (plicae palatinae transversae), които са по-силно развити в ранната детска възраст. Те представляват рудименти от небцовите валчета, които при някои животни играят значителна роля в механичната обработка на храната. Епителът на лигавицата на твърдото небце е многослоен плосък невроговяващ, но поради механичното натоварване има тенденция за вроговяване.

Мекото небце, заема задната трета на небцето. То представлява лигавична дубликатура с мускулно-фиброзна основа. Предната му част е почти хоризонтална, а задната се спуска надолу, поради което се нарича небна завеска (velum palatinum). Назад мекото небце се източва в конично израстъче, висулка (uvula), разположено в срединната равнина. Това образувание е развито добре само у човека и се смята, че има отношение към създаването на херметичност в устната кухина, вследствие на което при изправено положение на главата долната челюст не увисва надолу. Странично на висулката от мекото небце започват две дъговидни гънки.

Предната от тях (arcus palatoglossus), е по-широка и достига корена на езика, а задната (arcus palatopharingeus), завършва в гълтача. Мекото небце е покрито с лигавица, чийто епител откъм устната кухина е многослоен плосък невроговяващ, а откъм носната кухина - привидно многослоен цилиндричен ресничест епител. Лигавицата има два вида жлези - glandulae palatinae и glandulae nasals, разположени по съответните повърхности на небцето. Във вътрешността на небцето се разполагат 5 чифта мускули и техните сухожилни краища.

Последните се приплитат помежду си като образуват фиброзната основа на небцето (aponeurosis palatina), която се прикрепва за задния ръб на твърдото небце. Между лигавицата и мускулатурата на мекото небце се разполага хлабава съединителна тъкан, в която се преплитат голямо количество еластични влакна. Мускулите на мекото небце са напречнонабраздени, волеви. Те са пет на брой: m. levator veli palatine, m. tensor veli palatine, m. uvulae, m. palatopharyngeus и m. palatoglossus.

Мекото небце се кръвоснабдява главно от a. palatine descendens, и a. palatine ascendens. Венозната кръв се оттича към v. facialis, а лимфата се оттича към подчелюстните, субменталните и ретрофарингеалните лимфни възли. Нервите за небцето излизат от plexus pharyngeus. Мускулите получават моторни влакна от n. vagus. Жлезите получават симпатикова и парасимпатикова инервация. Сетивната инервация на лигавицата на небцето се осъществява от n. glossopharyngeus и от клонове на n. maxillaries.