Счупване на неуточнена част от черепа и лицевите кости МКБ S02.9

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Въведение

Черепът може да бъде счупен, ако бъде подложен на пряк и силен удар. Основната причина за счупване на неуточнена част от черепа и лицевите кости е травма на главата, която е достатъчно значителна, за да счупи поне една от костите. Пациентите, при които има съмнение за фрактура на черепа се нуждаят от лекарски преглед, образни методи на изследване и различни лечебни мероприятия.

Фрактурите на черепа могат да варират по тежест и степента на нараняването зависи от:

• Засегнатата кост
• Дълбочина на раната
• Засягане на подлежащи органи и структури (мозък, кръвоносни съдове, синуси и др.)

Съществуват множество класификации за фрактури на черепа, тъй като биват множество различни видове. Основно се раделят на отворени или затворени. Отворена фрактура, наричана още сложна, е тази, при която има фрактурирани кости заедно със засягане на кожата. По този начин се наблюдава отворена рана. При затворените фрактури има фрактуриране на кости без засягане на кожата и наличието на отворена рана.

Честота и причини

Доказано е, че базиларните фрактури на черепа представляват 19-21% от всички фрактури на черепа. Понастоящем се смята, че фрактури на черепа се срещат при 3% от ражданията. Такива фрактури могат да дължат на форцепс, вакуум или дори нормално вагинално раждане в резултат на натиск върху тазовите кости на майката.

Простата линейна фрактура е най-често срещаният тип фрактура, особено при деца под 5 години. Фрактурите на темпоралната кост представляват 15-48% от всички фрактури на черепа, а базиларните фрактури на черепа представляват около 20% от всички фрактури на черепа. Повечето депресионни фрактури са отворени.

Фрактурите на черепа винаги са резултат от някакъв вид травма на главата. Най-чести причини за счупване на неуточнена част от черепа и лицевите кост са:

• Автомобилни и други видове катастрофи
• Тъпа или проникваща травма на главата
• Спортни травми
• Домашното насилие
• Злополуки у дома и на работното място
• Падане

Патофизиология

За по-лесно разбиране на фрактурите на черепа, те могат да бъдат класифицирани по следния начин според това колко тежко е нараняването и дали то води до засягане на други органи и структури:

• Обикновена фрактура - счупване на черепа без увреждане на кожата.
• Линейна фрактура - фрактурата е под формата на тънка линия, при която няма разместване на костни повърхности или компресия на подлежащи структури.
• Депресионна фрактура - фрактурата на костите на черепа води до вдлъбване на засегнатите кости, което причинява компресия на мозъчната тъкан.
• Сложна фрактура - освен фрактура на черепа включва и засягане на кожата.

Някои фрактури на черепа могат да причинят кървене или мозъчен оток, което може да доведе до компресия на подлежащата мозъчна тъкан и увреждане на мозъка.

Симптоми

Симптомите при счупване на неуточнена част от черепа и лицевите кости могат да варират в зависимост от тежестта на травмата. При част от пациентите с леко нараняване, фрактурата може да протече безсимптомно. Прегледът от лекар трябва да бъде подробен и дори при най-малкото съмнение за фрактура на черепа, да се назначи образно изследване за потвърждаване на диагнозата. Сред често срещаните симптоми са:

• Кървене от раната
• Гърчове
• Изтичане на бистра или кървава течност от ушите или носа
• Сънливост
• Главоболие
• Загуба на съзнание
• Гадене и повръщане
• Безпокойство
• Раздразнителност
• Объркване
• Неясен говор
• Зрителните нарушения

Диагноза

Тъй като фрактурите на черепа възникват в резултат на тежка травма на главата, диагнозата обикновено се извършва в болнична обстановка. Прегледът от лекар започва с проверка на сърдечната и дихателна дейност на пациента, преди да се извърши задълбочен преглед на тялото и след това неврологичен статус.

За оценка съзнанието на пациента се използва скалата на Глазгоу (GCS), за да се определи тежестта на травмата. Тази форма на оценка включва определяне на степента на увредено съзнание на пациента, за да се установи дали има вероятност от увреждане на мозъка.

Лекарят също проверява зениците, като ги осветява с ярка светлина, за да се види дали се свиват (зеничен рефлекс). Разширените зеници, неотговарящи на светлинен дразнител говорят за наличието на тежко мозъчно увреждане.

За окончателно потвърждаване на фрактура на черепа се използват различни образни методи на изследване, сред които най-често използвани са:

• Рентгенография
• Компютърна томография (скенер)
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

Лечение

Фрактурите на черепа не се лекуват като другите костни фрактури. Лечението зависи основно от няколко фактора като възраст на пациента, здравословно състояние, вида на фрактурата, тежестта и, и всички свързани настъпили усложнения. Леките фрактури нямат нужда от допълнителни грижи и в повечето случаи пациентите се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици. При такива пациенти се назначават медикаменти при наличие на болка.

Базалните фрактури изискват оперативно лечение, особено ако има изтичане на цереброспинална течност от носа или ушите. Депресионните фрактури също се нуждаят от оперативно лечение, особено ако се наблюдава притискане на подлежащи структури. Те могат да доведат не само до козметични проблеми, но и имат потенциал за по-нататъшно увреждане на мозъка, ако фрактурата не бъде коригирана.

Усложнения и прогноза

Усложненията при счупване на черепа са сериозни, голям част, от които животозастрашащи, а други водещи до трайно влошаване на качеството на живот. Сред някои от най-честите усложнения са:

• Изтичане на цереброспинална течност
• Менингит
• Парализа на черепно-мозъчните нерви
• Загуба на слуха
• Тромбоза на кавернозния синус
• Интракраниален кръвоизлив
• Загуба на обоняние и лицева парализа

Хората, които претърпяват леки наранявания на главата, могат да се възстановят напълно и да не се нуждаят от допълнителни лечебни мероприятия при фрактура на черепа. Умерените и тежки наранявания на главата имат по-неблагоприятна прогноза. Приблизително 25% от хората с умерени наранявания имат известна степен на увреждания и настъпили усложнения. Между 7 и 10% от хората с умерена травма на главата имат летален изход.

Изображения: freepik.com