Счупване на черепа и лицевите кости МКБ S02

› Въведение

› Анатомия на черепа

› Честота

› Причини

› Видове фрактури на черепа

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Усложнения

› Прогноза

Въведение

Мозъкът е заобиколен от цереброспинална течност и е подсигурен от различни други защитни бариери като фасции, мускулите на скалпа, осигуряващи омекотяване на мозъка. Фрактура на черепа е счупване на една или повече от осемте кости, които образуват черепа, обикновено възникващо в резултат на травма с тъпа сила. Ако силата на удара е прекомерна, костта може да се счупи на или близо до мястото на удара и да причини увреждане на подлежащите структури в черепа, като мембрани, кръвоносни съдове и самия мозък.

Докато една неусложнена фрактура на черепа може да възникне без свързано физическо или неврологично увреждане и сама по себе си обикновено не е клинично значима, фрактура на здрава кост показва, че е приложена значителна сила и възможността от свързано нараняване. Всеки значителен удар в главата води до мозъчно сътресение, със или без загуба на съзнание.

Фрактурите на черепа могат да варират по тежест и степента на нараняването зависи от:

• засегнатата кост или кости
• дълбочина на фрактурата

Съществуват множество класификации за фрактурите на черепа в зависимост начина на възникване на травмата. Основно могат да се разделят на отворени и затворени. Отворена фрактура, наричана още сложна фрактура, при която има отворена рана. При затворените фрактури има счупване без наличието на кожно засягане и рана.

Докато една неусложнена фрактура на черепа може да възникне без свързано физическо или неврологично увреждане и сама по себе си обикновено не е клинично значима, фрактура на здрава кост показва, че е приложена значителна сила и увеличава възможността от свързано нараняване. Всеки значителен удар в главата води до мозъчно сътресение, със или без загуба на съзнание.

Анатомия на черепа

За по-правилно разбиране на счупване на черепа и лицевите кости е важно да се знаят анатомичните особености на областта. Човешкият череп е анатомично разделен на две части - неврокраниум, образуван от осем черепни кости, и лицевия скелет, съставен от четиринадесет кости, без да се включват трите костици на вътрешното ухо.

Терминът фрактура на черепа обикновено означава фрактура на неврокраниума, докато останалите се класифицират като лицеви фрактури. Осемте черепни кости са разделени от шевове - една челна кост, две париетални кости, две темпорални кости, една тилна кост, една сфеноидална кост и една етмоидална кост. Костите на черепа са изградени от три слоя - твърд компактен слой, гъбест среден слой, изграден от червен костен мозък и вътрешен компактен слой (lamina interna).

Дебелината на черепа е променлива в зависимост от местоположението. По този начин травматичното въздействие, необходимо за причиняване на фрактура, зависи от мястото на удара. Черепът е дебел при глабелата, външната тилна издатина, мастоидните израстъци. Счупванията на черепа се появяват по-ясно при тънките сквамозни темпорални и париетални кости, сфеноидния синус, форамен магнум. Средната черепна ямка, вдлъбнатина в основата на черепната кухина, образува най-тънката част на черепа и следователно е най-слабата част.

Честота

Простата линейна фрактура е най-често срещаният тип фрактура, особено при деца под 5 години. Фрактурите на темпоралната кост представляват 15-48% от всички фрактури на черепа, а базиларните фрактури на черепа представляват около 20% от всички фрактури на черепа. Повечето депресионни фрактури са отворени. Понастоящем се смята, че фрактури на черепа се срещат при 3% от ражданията (възникнали по време на самото раждане). Такива фрактури могат да се дължат на форцепс, вакуум или дори нормално вагинално раждане в резултат на натиск върху тазовите кости на майката.

В направено проучване на 3915 пациенти на възраст под 19 години с изолирани фрактури на черепа, 78% са били хоспитализирани, а при останалите не е имало нужда от хоспитализация.

Причини

Счупване на черепа възниква, когато сила, която е достатъчно силна, за да счупи костта, удари черепа. Всеки вид удар върху главата може да причини фрактура на черепа. Това включва:

• Удар с тъп предмет като бухалка, чук, камък
• Пътнотранспортен инцидент
• Удар от превозно средство
• Спортна травма при различни видове контактни спортове

Видове фрактури на черепа

За по-правилно разбиране на счупване на черепа и лицевите кости те са класифицирани според това колко тежка е самата фрактура и допълнителните щети, причинени от счупването. Различните видове фрактури на черепа включват:

• Обикновена фрактура - при счупване на черепа без увреждане на кожата.
• Линейна фрактура - при такъв вид фрактура се наблюдава тънка линеарна фрактура, без да има компресия, разместване на костни повърхности и изкривяване на костите.
• Депресионна фрактура - когато самата фрактура причинява вдлъбване на костните структури към мозъка. Това допълнително води до увреждане на мозъка чрез притискане.
• Сложна фрактура - сложните фрактури се наблюдават, когато едновременно със счупването на черепа има и отворена рана на кожата.

Симптоми

В някои случаи, както при отворена или деппресионна фрактура, може лесно да се забележи и диагностицира черепната фрактура. Понякога обаче, счупването не е очевидно и е трудно за диагностициране. Пациентите с някои от следните симптоми трябва незабавно да потърсят лекарска помощ при травма или нараняване на главата:

• Кървене
• Силна болка на мястото на травмата
• Подуване
• Зачервяване

По-малко тежките симптоми или тези, които може да не изглеждат непременно свързани с фрактура на черепа, могат да включват:

• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Замъглено зрение
• Безпокойство
• Раздразнителност
• Загуба на равновесие
• Объркване
• Сънливост
• Загуба на съзнание

Диагноза

Тъй като счупване на черепа и лицевите кости възникват в резултат на тежка травма на главата, диагнозата обикновено се извършва в болнична обстановка. Всеки един преглед от лекар на тежко пострадал пациент започва с проверка на сърдечната и белодробната функция, преди да се извърши задълбочен преглед.

При всеки един тежко пострадал пациент, с отклонение в неврологичния статус, може да се мисли за черепна травма. Обикновено за оценка на съзнанието на пациента се използва скалата за кома на Глазгоу (GCS), за да се определи колко тежка е травмата. Тази форма на оценка включва определяне на степента на увредено съзнание на дадено лице, за да се установи дали има вероятност от увреждане на мозъка.

Лекарите също е нужно да проверят зеничен рефлекс при пациентите, при който при осветяване с ярка светлина, зениците трябва да се свиват. Разширените зеници може да означава, че пациентът има сериозно увреждане на мозъка.

За диагностициране на самите фрактури на черепа се използват различни образни методи на изследване. Сред тях най-често използвани са:

• Рентгенография на череп
• Компютърна томография
• Ядрено-магнитен резонанс

Най-подходящото изследване при данни за фрактура на черепа и отклонение в неврологичния статус на пациента е компютърната томография (скенер). Чрез нея може да се направи оценка на фрактурата, но и едновременно с това да се види дали има мозъчно засягане.

Лечение

Лечението на счупване на черепа и лицевите кости се различава до голяма степен от останалите костни фрактури. То зависи от няколко фактора. Лекарят трябва да има предвид възрастта на пациента, здравословното състояние, придружаващи заболявания, механизъм за получаване на травмата, вида на фрактурата, нейната тежестта и евентуално мозъчното увреждане.

Някои фрактури на черепа не са болезнени и в повечето случаи не се предприема по-нататъшно лечение. При леките фрактури на черепа, се използват единствено медикаменти за обезболяване. Базалната фрактура обаче може да изисква операция, ако води до прекомерно изтичане на цереброспинална течност от носа и ушите.

Оперативно лечение се предприема при депресионните фрактури, особено при неврологична симптоматика. Освен козметичните проблеми при този вид фрактури, има потенциал за по-нататъшно увреждане на мозъка, ако фрактурата не бъде коригирана. Едни от индикациите за спешна оперативна намеса при такъв вид фрактура е оказан натиск върху мозъка или изтичане на цереброспинална течност.

Усложнения

Неразпознаването на фрактура на черепа има повече последствия и усложнения, които могат да бъдат животозастрашаващи. Вероятността от съпътстващо нараняване на шийния отдел на гръбначния стълб е 15% и това трябва да се има предвид при оценка на пациент с фрактура на черепа.

При бебета и деца обикновената линейна фрактура, ако е свързана с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, може да доведе до хематом.

Рискът от инфекция не е висок, дори без профилактично антибиотично лечение при пациентите с фрактура на черепа. При някои пациенти може да има лицева парализа със закъснение от 2 до 3 дни, която е свързана със засягането на 7-ми черепно-мозъчен нерв (n.facialis). Кортикостероидната терапия е с благоприятен ефект при тези пациенти. Пълната и внезапна поява на лицева парализа по време на фрактурата обикновено е вторична след трансекция на нерв, с лоша прогноза.

Прогноза

Децата с обикновено фрактура на черепа без други проблеми са изложени на нисък риск от лош изход и рядко се нуждаят от агресивно лечение. Наличието на мозъчно сътресение или фрактура на черепа при хора след травма без интракраниален кръвоизлив или фокални неврологични дефицити е показано при дълготрайни когнитивни увреждания и емоционална лабилност при почти двойно по-висок процент в сравнение с тези пациенти без нито едно от усложненията.

Доказано е, че тези с фрактура на черепа имат невропсихична дисфункция, дори при липса на интракраниална патология или по-сериозно нарушение на съзнанието.

Като цяло повечето фрактури на черепа заздравяват сами и не се нуждаят от операция, стига да няма свързани наранявания на други органи и структури. Въпреки това, при определени обстоятелства има особености относно самата фрактура или свързаните с нея наранявания, които може да изискват операция, за да се гарантира, правилното лечение и възстановяване на пациентите.

Изображения: freepik.com