Счупване на костите на носа МКБ S02.2

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Видове фрактури на носа

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Усложнения

› Прогноза

Въведение

Носните кости са най-често фактурираните кости в лицево-челюстната област поради тяхната относителна слабост и проекцията на носа на самото лице. Фрактурите на носната преграда са свързани с фрактури на носните кости в 42% до 95% от случаите. Тези фрактури оказват влияние не само върху козметичния външен вид, но и върху функцията на горните дихателни пътища.

Структурната опора на носа се състои главно от хрущял, кост и кожа. Носните кости са прикрепени към челната кост отгоре и към челните израстъци на максилите отстрани.

Счупване на костите на носа протича с характерна симптоматика като кървене от носа, подуване и трудно дишане през носа. Те могат да бъдат усложнени от други фрактури на лицето или септален хематом. Най-честите причини включват травма по време на спорт, пътнотранспортни инцидентни и др. Диагнозата обикновено се основава на признаците и симптоми и понякога може да бъде потвърдена с обикновена рентгенография на лицева област.

Лечението обикновено включва обезболяващи средства, студени компреси и други. В зависимост от вида на фрактурата репозицията може да бъде затворена или отворена. Най-често са засегнати мъже на възраст около 20 години, като фрактурата на носа е най-често срещаната, съставляваща 40% от фрактурите на лицето.

Честота

Фрактурите на носа са третият най-често срещан тип фрактури след фрактурите на ключицата и китката. Фрактурите на носа често се цитират като най-честият тип фрактура на лицето, което представлява приблизително половината от всички фрактури на лицето в няколко проучвания.

По честота следват фрактури на зигоматична кост, долна и горна челюст. Проведено е интересно проучвания във Великобритания, което установява, че с настъпването на коронавирусната пандемия през 2019 г. значително е намалял броят на пациентите с фрактури на носа поради спиране на социалния контакт между хората.

Причини

Сред основните причини за счупване на костите на носа са:

• Транспортни произшествия
• Физическа травма на лицето
• Спортни травми
• Бойни нападения
• Катастрофи
• Падания при синкоп или нарушено равновесие при пациенти в напреднала възраст

Патофизиология

Носните кости са податливи на счупване, поради изпъкналото и централното положение на носа от лицето. Тези структури са доста крехки и слабо издържа на силата на удара.

Приблизително 80% от носните фрактури възникват между дебелите проксимални и по-тънки дистални сегменти на носните кости. Въпреки че челен удар може да доведе до счупване на носните кости, странични въздействия са по-чести. Тези странични въздействия обикновено причиняват наранявания на една носна кост и може да доведе до страничното изместване на контра латерална носна кост.

Видове фрактури на носа

Видовете счупване на костите на носа са разделени в три категории в зависимост от степента на увреждането:

• Клас I фрактури - много малка сила е достатъчна, за да доведе до счупване на носната кост, това е най-леката степен на увреждане.
• Клас II фрактури - тези фрактури причиняват значителна козметична деформация. В тази група не само носните кости счупени, също така е счупен и основата на фронтоназалния израстък на горната максила.
• Клас III фрактури - тази фрактура е между най-тежко срещаните наранявания на носа. Тя се дължи на високо скоростна травма. Тя е известна също като назо-орбитална фрактура или назо-етмоидална фрактура. Новият термин за описание на този клас фрактура е назо-орбито-етмоидална фрактура и показва клиничното значение на орбиталната компонента в тези наранявания. Тези фрактури винаги са свързани с Le Fort фрактурите на горната повърхност на максилата.

Симптоми

При пациенти, които са претърпели травма на лицева област, трябва първо да се изключат промени в кръвообращението, дишането, дихателните пътища и увреждането. След отхвърляне на животозастрашаващ проблем, тогава се преминава към по-задълбочена анамнеза и физикален преглед на пациента.

Важно е да се установи механизмът на травмата. Травмите с по-високо енергийно въздействие, както се наблюдава при инциденти с моторни превозни средства, могат да причинят по-тежки наранявания и могат да бъдат свързани с множество фрактури на лицето. Сред основните симптоми при счупване на костите на носа са:

• Посиняване в областта около носа и очите
• Оток
• Повишена чувствителност
• Болка
• Деформация на носа
• Кървене от носа (епистаксис)
• Затруднено дишане
• Наличие на костни крепитации при допир на носа

Диагноза

Диагноза на счупване на костите на носа се поставя още от анамнезата и физикалния оглед. В анамнезата обикновено винаги има травма, която е последвана от епистаксис.

Пациентите обикновено са с оточен и деформиран нос, и периорбитално има екхимоза.

Приоритет е да се направи разграничение на прости счупвания ограничени до носните кости (тип 1) от фрактури, които включват също така други лицеви кости или носната преграда (типове 2 и 3). При тип 1 фрактури обикновена рентгенография на лицева област може да се направи, но рядко се визуализират някакви патологични промени или изменения. Въпреки това, диагнозата може да се потвърди с рентгенография или компютърна томография (КТ), и те са необходими, ако има съмнение за други лицеви наранявания.

Лечение

Първоначалното лечение трябва да включва контрол на епистаксиса и затваряне на всякакви разкъсвания на външната кожа или вътрешната носна лигавица, когато е възможно. Епистаксисът може да бъде консервативно контролиран с натиск, притискайки самият нос. По-сериозен епистаксис може да изисква каутеризация или назално уплътняване.

Въпреки, че лечението на неусложнена фрактура на носните кости не е спешно, специфично лечение за 5-7 дни обикновено е достатъчно за отшумяване на симптомите. Хематом на носната преграда, се среща в около 5% от случаите, като трябва да бъде евакуиран и винаги трябва да се има предвид при такива пациенти.

Малки фрактури на носа могат да бъдат оставени да зарастват самостоятелно, ако няма значителна козметична деформация. Може да се предпишат обезболяващи лекарства, за да се облекчи дискомфорта по време на лечебния процес. За носните фрактури, когато носът е деформиран, може да се опита наместване, което обикновено е с много добри резултати. Нараняванията с участието на други структури (видове 2 и 3), трябва да се лекуват хирургично.

Усложнения

Усложненията от назални фрактури включват козметична деформация и обструкция на дихателните пътища. Проблемите, произтичащи от усложненията на фрактурата на носа, могат да бъдат смекчени чрез адекватно разпознаване и лечение на нараняването в момента, в който се случи. Сред най-честите усложнения са:

• Хематом - може да изисква дренаж, за да се избегне септална некроза или инфекция, която води до влошаването на назалния септум.
• Епистаксис - кървене от носа, което не може да бъде овладяно.
• Изтичане на ликвор (цереброспинална течност)

Някои усложнения могат да настъпят значително по-късно след самата фрактура на носа. Като такива се посочват:

• Обструкция на горните дихателни пътища
• Деформация на носа
• Тежка контрактура с цикатрикс
• Седловидна деформация на носа - поради нараняване или исхемична некроза на носната преграда вследствие на образуването на хематом, последвано от загуба на дорзална опора на носа.
• Перфорация на носната преграда

Прогноза

Лечението на фрактури на носа и носната преграда трябва да се започне само след задълбочена оценка на тежестта на нараняването. Пациентите трябва да очакват пълно възстановяване на носното дишане, както и козметично възстановяване, но трябва да бъдат предупредени, че нараняванията на носа променят трайно анатомията. Следователно прогнозата на заболяването е благоприятна, но при част от пациентите не се наблюдава пълно възстановяване и връщане към предишен начин на живот.

Изображения: freepik.com