Рехабилитация

Много от заболяванията водят след себе си бавен, продължителен и често никак не лек път на възстановяване. В много случаи пациентите не се възстановяват напълно физически, психически и емоционално до състоянието, в което са били преди болестта, травмата, инцидента.

Тук на помощ идват многобройните и разнообразни методи на рехабилитация, които са широко достъпни по цял свят и подпомагат възстановяването на пациентите на различни нива. В България има множество центрове за рехабилитация, като течението навлиза все повече, предоставяйки необходимата помощ на нуждаещите се.

Изключително важно е насочването и включването на пациентите в съответните рехабилитационни програми своевременно след приключване на лечението (а в някои случаи и успоредно с приложения терапевтичен план).

Многобройните програми са широко достъпни и позволяват подпомагане на възстановяване на пациенти, претърпели различни травми, инциденти, след лъчетерапия, химиотерапия, за възстановяване след оперативна интервенция, в комплексния подход при лечение на зависимости (към лекарства, наркотици, алкохол), за подпомагане на пациентите с неопластични заболявания.

Изборът на лечение при конкретния пациент е обект на комплексно решение на редица специалисти в зависимост от състоянието на болния, наличието на подлежащи и придружаващи заболявания и увреждания, индивидуални особености, потребности и предпочитания.

Рехабилитационните програми са широко застъпени и в спорта и спортната медицина, като подпомагат възстановяването след изтощителни тренировки, подобряват мускулната сила, здравина и издръжливост и подпомагат на тялото за неговото цялостно, бързо и ефективно възстановяване.

Полезна информация за приложението на рехабилитацията в различните области може да намерите:

• Рехабилитация и физическа терапия с бодиблейд
• Рехабилитация при болест на сърцето
• Рехабилитация на лица, страдащи от алкохолизъм
• Рехабилитация на лица, страдащи от наркомания

Какво представлява рехабилитацията и при кои заболявания се прилага?

По същество рехабилитацията е процес на възстановяване или подобряване на психически и/или физически способности, отслабени или загубени след наранявания, заболявания, вродени нарушения или от естествения процес на стареене. 

След сериозна травма, тежко заболяване или оперативна интервенция, човешкият организъм се възстановява бавно. Процесът на достигане и поддържане на оптимална физическа, интелектуална и психическа активност се нарича рехабилитация. Тя осигурява на хората с увреждания възможност да придобият независимост в обществото. Видът, продължителността и целта на терапията се различават при отделните индивиди.

Рехабилитацията е чудесен метод, който подпомага пациентите в следните направления:

• възстановяване след психическа травма
• възстановяване след физическа травма (инцидент, катастрофа, физическо тормоз)
• облекчаване на хронична болка
• съдействие и приучаване към ежедневните дейности и нужди
• обучение за възвръщане на самостоятелността на пациентите
• подпомагане и подобряване на емоционалния статус на пациентите
• подпомагане при наличие на говорни нарушения

Множество методики, техники и средства се използват за целите на рехабилитацията, като при избора на подходяща програма при всеки конкретен пациент, се съобразяват множество фактори.

В зависимост от болестта, травмата или другите причини, довели до състоянието на пациента, се избира най-подходящия за него терапевтичен план, последван от подходяща рехабилитационна програма.

Най-често рехабилитацията намира приложение в спортната медицина (възстановяване след контузии, след тежки състезания, натоварващи тренировки и други), в ревматологията и ортопедията (при луксации, навяхвания, счупвания на кости, засягане на стави и ограничаване на подвижността на крайник или друга част от тялото), в онкологията (при пациенти с неопластични заболявания, водещи до увреждане на способността за извършване на обичайните дейности), в неврологията (при невродегенеративни заболявания, водещи до различни по тежест ограничения в когнитивния потенциал и физическото състояние) и много други.

Едни от най-често срещаните в клиничната практика заболявания, при които горещо се препоръчва провеждане на рехабилитация, включват:

• Артрози
• Счупване на бедрената кост
• Счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена
• Счупване на шийния отдел на гръбначния стълб
• Счупване на ниво раменен пояс и мишница
• Счупване на ниво китка и длан
• Счупване на черепа и лицевите кости
• Счупване на ребро (ребра), стернум и гръдната част на гръбначния стълб
• Болест на Parkinson
• Медикаментозна полиневропатия
• Множествена склероза
• Полиневропатии и други увреждания на периферната нервна система
• Полиневропатия, неуточнена
• Други уточнени екстрапирамидни и двигателни нарушения
• Инсулт, неуточнен като кръвоизлив или инфаркт
• Синдром на карпалния канал
• Спинална мускулна атрофия, неуточнена
• Злокачествени новообразувания с различна локализация

Рехабилитацията подпомага ефективно и активно различни аспекти от нормалните физиологични функции на човек и подпомага изпълнението на обичайните ежедневни дейности (обличане, къпане, готвене, хранене), участва активно във възстановяването на социалните качества и улеснява изпълнението на професионалните задължения.

При различните пациенти в зависимост от вида на заболяването, възрастта на болния и редица индивидуални фактори рехабилитацията се прилага с различна цел.

Така например при един възрастен пациент след прекаран инсулт основните цели са възстановяване и улесняване на изпълнението на ежедневните дейности, докато при един млад човек, в активна възраст след например проведена терапия срещу злокачествено новообразувание основните цели са съсредоточени във възстановяване на социалните и професионални умения.

В тази връзка са разработени различни видове рехабилитационни програми за улесняване и задоволяване нуждите на отделните пациенти.

Видове рехабилитация

Съществува голямо многообразие от методи и техники, застъпени широко в рехабилитационните програми, като целта е възможност за подпомагане на психичното, емоционалното, физическото и дори духовното състояние на всеки пострадал в резултат от болест, травма, инцидент, операция, наркомании и други.

Най-често в рехабилитационните програми се използват техниките на следните направления и методики:

• физикална терапия: насочена е към възстановяване на силата и подвижността, главно при заболявания, засягащи опорно-двигателната система, но също и множество неврологични увреждания. При всеки конкретен пациент се изработва индивидуална програма от упражнения за заздравяване на мускулатурата, подобряване на подвижността и функционалната активност на мускулно-скелетната система
• трудова терапия: подпомага осъществяването на ежедневните дейности като готвене, четене, писане с помощта на специално пригодени за целта методики и техники под формата на упражнения. Този вид рехабилитация се осигурява на пациенти, загубили основни умения при тежка катастрофа, инцидент или инсулт
• езикова терапия: подпомага говора, четенето, писането, разбирането и осмислянето на информацията, като се прилага главно при лица, претърпели мозъчна травма, инсулт, след инцидент и други
• водна терапия: ефективна е при лечение главно на ставни проблеми. Извършват се упражнения във вода (плуване, водна аеробика), които подобряват подвижността, баланса и силата на мускулите. Подходящи за този вид рехабилитация са пациентите с артрит, ставни болки, инсулт
• когнитивна рехабилитация: при мозъчни травми и увреждания се подбира набор от упражнения, трениращи когнитивните функции (запаметяване на информация, способност за концентриране и други)
• лимфен дренаж: прилага се при подуване на горните крайници, зоната на подмишниците, гръдния кош, най-често в резултат от оперативна интервенция и/или облъчване при рак на млечната жлеза. Подуването повишава риска от инфекции, усложнения и значително затруднява изпълнението на ежедневните дейности, поради което често се препоръчва извършването на лимфен дренаж и нормализиране на лимфния поток
• помощни устройства: рехабилитацията подпомага възстановяването на болните и приучаването към използването на допълнителни устройства, като например протези, инвалидни колички, патерици и други. Също така с помощта на рехабилитационните програми се подпомагат пациентите с неопластични заболявания и претърпели химиотерапия за намиране на подходяща перука (често в резултат от терапията се развива алопеция, като много от пациентите се чувстват дискомфортно, а перуката предоставя деликатен и елегантен начин за справяне с този страничен ефект от лечението)
• психологична и духовна подкрепа: сблъсъкът с болестта (или травмите) сам по себе си представлява труден и тежък период за пациентите, поради което те често изпадат в депресия, развиват тревожност, чести промени в настроението, промени в поведението, нарушения на съня и други. В този труден етап за тях е необходимо оказването на подходяща психологична, а много често и духовна подкрепа с помощта на съответните специалисти в областта

Адекватният и индивидуализиран избор на конкретна методика и техника в рехабилитационната програма е от ключово значение за постигането на желаните резултати.

Необходимо е достатъчно време, като най-често програмите са с продължителност между два и шест месеца в зависимост от състоянието на пациента.

Резултати след рехабилитацията

Резултатите, получени благодарение на рехабилитацията, в много от случаите позволяват на пациентите по-бързо, ефективно и пълно възстановяване, както на физическо, така и на психическо и емоционално ниво.

Различните методи на това направление позволяват индивидуален подход, което е и основната причина за големите успехи в областта.

При някои пациенти желаните резултати не се постигат, като често влияние върху това оказва вида на заболяването (така например при алкохолни и наркотични зависимости рехабилитацията е само едно от стъпалата към успеха и възстановяването, но е необходимо изключително съдействие от страна на болния), докато например при травми (изкълчване, навяхване, фрактури) резултатите са изключително добри, като в масовия случай се наблюдава пълно, цялостно възстановяване на пациента.

За намаляване на рисковете от неуспех на лечението е необходимо предварително запознаване на болните с възможностите на рехабилитацията и изграждането на реалистични желания и цели.

Едновременната колаборация между отделните специалисти и предварителното подробно запознаване със случая на конкретния пациент (вид на травмата или заболяването, тежест, възраст, подлежащи заболявания, индивидуални особености) резултира в създаването на подробен, пълен и ефективен терапевтичен план, съдържащ обикновено комплекс от методи и техники за повлияване на болния и постигане на реалистичен резултат.

Прогнозата след провеждането на рехабилитация зависи до голяма степен от следните фактори:

• вид и тежест на болестта или травмата
• наличие на подлежащи увреждания
• съдействие от страна на пациента
• подкрепа от близки, роднини и приятели
• екип от специалисти, грижещи се за оптималното възстановяване на пациента

Рехабилитацията не може като с магическа пръчица на мига да възстанови всички увредени функции и да нормализира емоционалния баланс на пациентите, претърпели тежки инциденти, операция или сблъскали се със злокачествено новообразувание.

Изисква се време, търпение, съдействие и работа в екип (между отделните лекари, между лекарите и болния, но също и между болния и близките му) за постигане на желаните резултати.