Счупване на ниво раменен пояс и мишница МКБ S42

Счупване на ниво раменен пояс и мишница са фрактури, които обхващат ключицата, лопатката, горния край на раменната кост (хумерус), фрактура на тялото (диафизата) на раменната кост, фрактура на долния край на хумеруса.

Механизмът на счупване на ниво раменен пояс и мишница е директен и индиректен.
При директна травма костта се счупва с напречен ход на фрактурната повърхност или се стига до раздробяване на мястото на действащата сила.
При индиректна травма костта се огъва. Ако се яви сила, която се завърта единия край на костта, се получава торзионно счупване с винтова фрактурна линия и заострени костни фрагменти. Прекомерното усукване предизвиква торзионно счупване на диафизата на раменната кост.

Счупванията на лопатката са редки травматични повреди. Директната травма е най-честата причина за счупването. Индиректно е счупването, когато травмата действа върху мишницата или действието и се предава по оста на отведената ръка. По-чести са огнестрелните счупвания по време на война.

Счупванията на клавикулата са чести. Наблюдават се при транспортни злополуки. Най-често счупванията на клавикулата се получават по индиректен път - падане върху ръка, лакът или рамо.
Директният механизъм е по-рядък.
Ключицата е разположена непосредствено под кожата. Обикновено счупването е по средата на ключицата и най-често на границата на средната и външната третина. При децата най-честите счупвания са тип "зелена клонка".
Разместванията на фрагментите става като централният отломък под действието на шийния мускул се измества към главата, а страничния към опашката и напред от тежестта на крайника.

Счупванията на диафизата са пълни и разместени. Фрагментите са с добре оформен кортикален слой и между тях вклиняване не може да се получи. При възрастни хора може да се наблюдавани спуквания (фисури), а при децата - счупвания от типа"зелена клонка".
Отломъците при счупванията на диафизата са разместени странично, ъглово и периферно. Може да се наблюдава и надлъжно разместване, което често е незначително, тъй като тежестта на горния крайник не позволява на мускулите да се съкращават.
Разместванията на фрагментите стават под действието на мускулите, тежестта на периферната част на крайника и лостовият ефект на предмишницата.
В зависимост от мястото на счупването разместването на костните фрагменти е различно.

Клиника на счупване на ниво раменен пояс и мишница
Установява се остра болка и невъзможност за движение на крайника. Болният установява сам, че костта му е счупена. Той опира мишницата си на гръдния кош и поддържа мишницата си със здравата ръка. Мишницата е подута и болезнена. На мястото на счупването се откриват патологична подвижност и костни крепитации на фрагментите. При клинично изследване на пострадалия се установява увреда на лъчевия нерв, който плътно се усуква около раменната кост. Нервът се уврежда или от прекия удар, довел до счупването на костта или от настъпилото разместване на фрагментите, или от груби опити за наместване на костите.
Клиничната картина се характеризира с невъзможност за разтягане на китка и пръсти, и невъзможност за разтягане и отвеждане на палеца.

Диагнозата счупване на ниво раменен пояс и мишница се поставя се чрез рентгеново изследване.

Лечение на счупване на ниво раменен пояс и мишница
Първа медицинска помощ - горният крайник следва да се обездвижи с триъгълна кърпа. Счупванията на тялото и лопатката са без значителни размествания. Ръката се фиксира към гърдите като се прилага превръзка "Дезо". От 3-4 ден се започват движения в пръстите и китките, а в последствие се пристъпва към движения в лакътната и раменната става. Обездвижването се прекъсва около 25 ден и активното раздвижване на горния крайник продължава.

Спазват се основни принципи за лечение на счупванията: наместване и имобилизация.
Наместването на счупването в повечето случаи е безкръвно. Най-добре е да се извърши с местна упойка с Lidocain - 1-2%.
За да се преодолее надлъжното разместване, костта се изтегля по надлъжната и ос. Мишницата се поставя в приведено състояние на 30-60 градуса, антепозиция - 30-60 градуса и вътрешна ротация.
Имобилизацията се постига най-добре с гръдно ръкавен гипс или в абдукционна шина. При пълни хора или при пострадал с множествени фрактури може да се прибегне към скелетна екстензия през олекранона (лакътния израстък) с 2-3 килограма в легнало положение на болния.
При увреда на лъчевия нерв се препоръчва терапия с Нивалин, Калимин по схема. Ако след 3 месеца не се установят клинични данни за възстановяване на нерва се пристъпва към ревизия на нерва.
Оперативно лечение - кръвната репозиция трябва да се допълва с достатъчно стабилна остеосинтеза на фрагментите.