Счупване на долния край на хумеруса МКБ S42.4

Счупване в дисталната трета на раменната кост са по-чести в детска възраст.

Счупване на долния край на хумеруса включва:

• Ставен израстък;
• Дистален край;
• Външен кондил;
• Вътрешен кондил;
• Долна епифиза;
• Супракондиларна област.

Класификация на счупване на долния край на хумеруса

Група A:
1. Счупване на лъчевия епикондил;
2. Супракондиларна фрактура;
3. Многофрагментна супракондиларна фрактура.

Група В:
1. Вътреставна фрактура на лъчевия епикондил;
2. Вътреставна фрактура на радиалния кондил;
3. Вътреставна фрактура на главата на раменната кост.

Група С:
1. Т-образна вътреставна транстрохлеарна фрактура;
2. Транстрохлеарна фрактура и многофрагментна фрактура на дисталната трета на раменната кост;
3. Многофрагментна вътреставна фрактура на дисталната част на раменната кост.

Механизъм на счупване в долния край на хумерус са обикновено резултат на директна травма в областта на лакътната става. Силата на травмиращия агент определя и модела на счупването.

Клиника на счупване на долния край на хумерус
Счупване на дисталната трета на раменната кост по правило са вътреставни, поради което те винаги са съпроводени с масивен кръвоизлив в ставата. Наличие на оток и болка в засегнатия участък и липса на активни движения и затруднени пасивни движения. Крепитации в участъка и скъсяване на засегнатия крайник.
Супракондилните фрактури се изявяват с подуване в областта на лакътната става. При флексионните фрактури лакътят е заоблен, докато при екстензионните дисталният край на хумеруса е извит назад, така че се образува напречна бразда над олекранона. Пострадалия държи счупената ръка със здравата си, за да намали болката.

Диагноза на счупване на долния край на хумерус
Важно значение има рентгеновото изследване. Инспекцията на крайника е изключително важна, тъй като трябва да се установят съществени нервни лезии и да се провери съдовия статус.

Лечение на счупване на долния край на хумерус
Съвременната практика показва необходимостта от спешно оперативно лечение - в първите 6 часа след счупването. Най-добре е в тези случаи да бъде използвана като остеосинтезно средство т.нар. Пелвична плака, която позволява моделиране по профила на дисталния край на раменната кост. Възстановяване на конфигурацията на вътреставните фрагменти е изключително важно за бъдещето на ставата. В следоперативния период започва ранно раздвижване.