Счупване на горния край на раменната кост (хумерус) МКБ S42.2
От всички счупвания на опорно - двигателния апарат 8% принадлежат на рамената кост. Делят се на 3 основни групи: счупвания на горната трета, счупвания на долния край и диафизарни счупвания.
Счупване на горния край на раменната кост (хумерус) включва:
- Анатомичната шийка;
- Tuberculum major;
- Проксимален край;
- Хирургична шийка;
- Горна епифиза.
Тези счупвания се получават при директна травма, например падане върху рамо или ако травмиращата сила попадне върху външната повърхност на рамото. По-често е индиректният механизъм на счупване. При падане мишницата може да бъде заварена, отведена или приведена към тялото.
Могат да се получат счупвания на главата на раменната кост, на анатомичната шийка, на туберкуларната област (на големия или малкия туберкул) и на хирургичната шийка.
I. Счупвания на главата на раменната кост, Fractura capitis humeri
Срещат се рядко. Получават се по директен и по индиректен механизъм. Главата често се раздробява и фрагментите често се разместват.
II. Счупване на анатомичната шийка, Fractura colli anatomici humeri
Механизмът е близък до този на главичката на раменната кост, както и клиниката.
При счупване на анатомичната шийка в резултата на смутено кръвоснабдяване на главата може да се наблюдава и асептична некроза.
III. Счупване на хирургичната шийка, Fractura colli chirurgici humeri
Хирургичната шийка е облстта, където туберкуларният масив се стеснява и преминава към тялото на бедрената кост. На това място костта е със слабо оформен кортикален слой. Точно тук е преходът от спонгиозното към компактното костно вещество.
По-често е индиректният механизъм, като влизат:
- Компресионен - диафизата се притиска към метафизата;
- Огъвачен - без оформяне на триъгълен фрагмент
- Торзионен - действат сили на усукване;
- Ножичен - под действието на директна сила, нефиксираната част се измества спрямо метафизата.
Според разположението на фрагментите:
- Абдукционен - при тях фрагментите образуват ъгъл отворен навън и назад.
- Аддукционен - при тях фрагментите образуват ъгъл отворен навътре и назад.
- При вклинените счупвания без размествания двата фрагмента са забити един в друг без ъглово отклонение. Те не се нуждаят от наместване.
IV. Счупване на tuberkulum majus се срещат често като самостоятелно, така и в съчетание с изкълчване на рамената става.
Клинична картина на счупване на горния край на раменната кост (хумерус)
Клиника на счупвания на главата и анатомичната шийка на раменната кост
Оплакванията на пострадалия са свързани с раменната става. Получава се подуто рамо в резултат на хемартрозата (наличие на кръвоизлив в раменната става). Болният придържа счупеният крайник към тялото със здравата ръка. Активните движения са невъзможни, а пасивните са възможни, но силно болезнени. Болката се засилва при опипване на областта или при тласъчна палпация.
Клиника на счупване на хирургичната шийка
Болката е локализирана в горния край на раменната кост. Движенията в раменната става са невъзможни.
Диагноза на счупване на горния край на раменната кост (хумерус)
Прави рентгеново изследване фас и профил. Рентгеновите снимки уточняват вида на счупването и степента на разместване на фрагментите.
Лечение на счупване на горния край на раменната кост (хумерус)
Лечението на счупвания на главата на раменната кост
Когато липсва разместване е необходимо обездвижване на крайника за 10-15 дни на абдукционна шина. След този срок се пристъпва към рехабилитация с дозирани движения. Възможно е поставянето на гръдно-ръкавен гипс при нужда с прибавена директна екстензия през олекранона. При възрастни болни тези счупвания се лекуват успешно по функционалния метод - с висяща гипсова превръзка. Болният се движи извършва движения в раменната става, с което се постига наместване на счупването под действието на тежестта на гипсовия ръкав. Допълнително се поставят около 1-2 килограма тежести.
Оперативното лечение на много раздробените фрактури на главата на раменната кост включва различни подходи за прошиване на фрагментите с хромиран дебел кет гут.
Лечение на счупване на хирургичната шийка
Първа медицинска помощ се провежда като при голямо разместване се затегля по дължина, за да се отстрани скъсяването и да се отстрани ъгловата деформация. Крайникът се обездвижва с гипсова лонгета или телена шина, която започва от основата на пръстите и завършва около рамото. Наместването се извършва под местна упойка и гръдно ръкавен гипс.
Усложнения на счупване на горния край на раменната кост (хумерус)
Късните усложнения са чести. Възможни са аддукционна контрактура (вътрешна ограничена подвижност) на раменната става, травматичен артрит и фиброзна семианкилоза (полуобездвижване).
Коментари към Счупване на горния край на раменната кост (хумерус) МКБ S42.2
Стефан Караиванов
здравейте! при счупен хумерус в горния край до раменната става, как може да стане обездвижването, освен с игли? има ли друг по безболезнен начин да се случи това, и съществува ли опасност от зарастване накриво? благодаря!
Здравейте! Подходящият метод за обездвижване се преценява от лекуващия Ви ортопед въз основа на индивидуалното състояние и находките от образната диагностика. Доверете се на преценката на лекаря.
здравейте! при счупен хумерус в горния край до раменната става, как може да стане обездвижването, освен с игли? има ли друг по безболезнен начин да се случи това, и съществува ли опасност от зарастване накриво? благодаря!
Димо Димов
Здравейте! Вследствие на счупване на рамото са ми поставени 2 Киршнерови игли, които предстои да бъдат свалени. С упойка или без упойка се извършва свалянето им по принцип? Болезнено ли е? Благодаря!
Здравейте! Начинът на премахване на иглите зависи от техниката на поставяне. Ако са такива, чийто край излиза от кожата, обикновено се премахват в амбулаторни условия без нужда от пълна упойка, а само прием на обезболяващо преди процедурата. Възможен е дискомфорт по време на ваденето. При подкожно подставените може да се наложи по-сериозна анестезия и оперативно премахване. Най-точно това може да каже лекуващият Ви лекар.
Здравейте! Вследствие на счупване на рамото са ми поставени 2 Киршнерови игли, които предстои да бъдат свалени. С упойка или без упойка се извършва свалянето им по принцип? Болезнено ли е? Благодаря!