Счупване на други части на раменния пояс и мишницата МКБ S42.8

Фрактурите на раменния пояс и мишницата варира в зависимост от възрастта. По-голямата част от фрактурите при деца могат да възникнат в ключицата. При възрастните фрактури в горната част на ръката (горния край на раменна кост) се срещат все по-често с напредване възраст. Счупване на други части на раменния пояс и мишницата могат да възникнат с дислокация на раменната става.
Супракондилната фрактура е на границата между тялото и метафизата на раменната кост, а когато фрактурната линия минава през кондила се нарича транскондилна фрактура. Надкондилната фрактура е извънставна, транскондилната фрактура може да бъде вътреставна.
Супра и транскондилните фрактури се срещат предимно в детската възраст, тъй като децата имат здрав свързочен апарат на лакътната става. При възрастни хора по-често се получава изкълчване на лакътната става, причина, за което е по-малката издръжливост на ставната капсула и връзките.

Механизъма на счупване на други части на раменния пояс и мишницата
Различава се два вида механизъм на счупване:
* Екстензионен вид счупване се получава, когато болния падне с разгъната лакътна става. Здраво свързаният периферен фрагмент с предмишничните кости посредством ставната капсула и връзките се изместват назад, а централният фрагмент - напред с образуване на ъгъл отворен назад.
* При флексионния (при сгъване на ставата) тип счупване болният пада върху сгънат лакът, като дисталната част на раменната кост се измества напред с образуване на ъгъл, отворен напред. Механизмът на супракондилното счупване е огъвачен.
Екстензионният (при разгъване) тип счупване се получава десет пъти по-често, отколкото флексионния (сгъване) и е със значително по-тежка клинична картина.

Клиника на счупване на други части на раменния пояс и мишницата
При екстензионен тип фрактура се установява деформация в супракондилната област с ъгъл, отворен назад. От нарастващия хематом конфигурацията на ставата бързо се заличава. Получава се голям оток с изопната и гладка кожа, като има кръвонасядане и могат да се образуват фликтени (мехури). При раздвижване се открива патологична подвижност и костни крепитации. Оста на крайника е нарушена във варус или валгус (навън или навътре извъртян). Нарушава се съотношенията между оста на мишницата и линията, прокарана между двата епикондила. Нормално тези линии трябва да са перпендикулярни. Централният фрагмент може да се напипа под кожата, като понякога може да я пробие. Пасивните движения (извършват се с помощта на лекаря) са много болезнени.

Задължително трябва да се изследва пулсът. Поради притискане на фрагментите или хематома се получава спазъм на раменната артерия и пулса на лъчевия нерв може да липсва. При този тип счупване има опасност от получаване на - Фолкманова исхемична контрактура (притискане на кръвоносните съдове от страна на хематома води първоначално до стоп във венозния оток и след това на артериалния, като се прибавя и рефлекторен спазъм на съдовете, при което загива след 6-8 часа мускулната тъкан, а периферните нерви до 12 часа.).

Диагноза на счупване на други части на раменния пояс и мишницата
Най-важно значение има рентгеновото изследване. Изследва се функцията на трите нерва лакътен, лъчев и срединен, като могат да бъдат засегнати от костни фрагменти.

Лечение на счупване на други части на раменния пояс и мишницата
Първа помощ се състои в приблизително наместване, като затеглянето на предмишницата трябва да става под прав ъгъл в лакътната става при екстензионен тип. Периферният отломък след това се избутва напред и се оправя страничната дислокация. По-бързото адаптиране на фрагментите намалява хематома. Поставя се ръкавна гипсова шина.
Неразместените счупвания се имобилизират в гипсов ръкав. Задължително се проверява пулса на лъчевия нерв. Разместените счупвания се наместват незабавно под обща анестезия. Използват се следните прийоми: надлъжно затегляне със сгънат лакът за отстраняване на надлъжното разместване и отворен назад ъгъл, след това се завърта периферния фрагмент навън. Това е за екстензионния тип счупване. Докато при флексионния тип наместването се извършва в обратна посока.

В първите дни и часове след наместването и имобилизирането отокът в областта на фрактурата може да се увеличи и да се получат циркулаторни смущения на ръката и пръстите с подуване, посиняване или побледняване.
При неуспех за репозиция (наместване) се прави трансфиксиране с две Киршнерови игли през двата епикондила, като това става под рентгенов контрол.