Счупване на тялото [диафиза] на раменната кост МКБ S42.3

Счупванията на диафизата на раменната кост са характерни за зряла възраст, но се срещат и при новородени (акушерски счупвания), при деца и възрастни болни.
Счупване на тялото [диафиза] на раменната кост са в резултат на силна директна и индиректна травма. В първия случай костта се чупи обикновено напречно, а във втория - косо или спираловидно.

Фрактурите на диафизата са пълни (Fractura completa) и разместени (Fractura dislocata humeri). Между фрагментите, които се получава не може да се получи вклиняване, тъй като имат добре оформен кортикален слой. При децата може да се наблюдават фрактури типа"зелена клонка", а при възрастни хора има спуквания (фисури).
При счупванията на диафизата отломъците са разместени ъглово (Dislocatio ad axin), странично (Dislocatio at latus) и периферно (Dislocatio ad peripheriam). Може да се наблюдава още и надлъжно разместване (Dislocatio ad longitudinem). Това разместване най-често е незначително, поради това че, тежестта на горния крайник не позволява на мускулите да се съкращават.
Разместването на костните фрагменти е различно и зависи от мястото и вида на счупването.

Клинична картина на счупване на тялото [диафиза] на раменната кост
Счупването е по правило нестабилно, затова освен класическите признаци остра болка, подуване и функционална немощ, невъзможност за движение на крайника, винаги има крепитации на откъсите. Хематомът бързо мигрира в подкожието и оцветява червено синкаво околната кожа. Когато счупването е над залавното място на m. deltoideus, но под инсерцията на m.pectoralis major проксималният (централен) фрагмент се измества в аддукция и антеропозиция; ако фрактурната линия е под залавното място на m.deltoideus, под негово влияние проксималния отломък отива встрани и напред. Периферният (дистален) фрагмент и в двата случая се измества към гръдния кош.

Диагнозата счупване на тялото [диафиза] на раменната кост се поставя чрез рентгенова снимка.

Лечение на счупване на тялото [диафиза] на раменната кост
Косите и спираловидни фрактури се лекуват най-често консервативно. Използва се висяща гипсова превръзка за 2-3 месеца. Напречни счупвания се намесват трудно, затова при тях по-често се прибягва до оперативно лечение - фрагментите се намесват и задържат с компресивни плаки или компресивни интрамедуларни пирони. По време на интервенцията се внимава да не се нарани n.radialis.

Усложнения - счупванията на хумеруса в средната трета с разместване на фрагментите могат да се усложнят с парализа на n.radialis вследствие на контузия, разкъсване или обхващане на нерва от калус.