Посттравматична хидроцефалия, неуточнена МКБ G91.3

Хидроцефалията е състояние, при което се нарушава потокът на цереброспиналната течност с последващо развитие на увеличено вътречерепно налягане. Развива се в резултат от свръхпродукция на ликвор, обструкция по хода на потока на течността или нарушена резорбция на излишните количества от кръвоносните съдове.

Подробна информация за състоянието, различните форми хидроцефалия, симптоми и лечение може да намерите в раздел Заболявания:

• Хидроцефалия

Посттравматична хидроцефалия, неуточнена, се характеризира с увеличаване на количеството ликвор и разширяване на вентрикулната система след травма на главата. Най-често се развива в резултат от обструкция или нарушена резорбция на гръбначномозъчната течност в резултат от промените, настъпили в резултат от удара.

Причината най-често е черепно-мозъчна травма от най-различно естество:

• удряне на главата при падане (при каране на колело, при падане по стълби)
• черепно-мозъчна травма вследствие пътнотранспортен инцидент
• засягане на главата при удар (при саморазправа, нападение)
• удряне на главата при злополука (трудова, битова)

Симптоми при посттравматична хидроцефалия, неуточнена

Клиничната картина при отделните форми на хидроцефалия е идентична, като разликите са по отношение на протичането при отделните възрастови групи.

Така например при кърмачета и малки деца основните прояви включват нарастване размерите и обиколката на главата (костите на черепа не са сраснали напълно), изпъкване на кръвоносните съдове на главата, изразена сънливост, трудно събуждане и оставане в будно състояние, липса на апетит и проблеми със засукването при кърмачета, изразена мускулна слабост, зрителни нарушения (симптом на залязващото слънце, изразяващ се във фокусиране на погледа надолу).

Размерите на главата нарастват бързо, като забавянето на диагнозата и подходящата терапия повишават риска от сериозни увреждания на мозъчните структури и последващо изоставане в нервно-психическото развитие, растеж, говор, моторика.

При големите деца и възрастните състоянието води до симптоми, дължащи се на повишеното вътречерепно налягане, тъй като процесът на вкостяване е приключил и не се наблюдава увеличение на обиколката на главата.

По-чести и по-изразени са неврологичните симптоми от компресия на абнормно разширените мозъчни стомахчета, развива се пареза на n. abducens (засяга се латералният прав очен мускул и настъпва невъзможност за отвеждане на окото встрани, двойно виждане и кривогледство, тъй като зрителните оси не се пресичат върху зрителния обект), спастична парапареза и квадрипареза (намаляване на мускулната сила на долните крайници или на четирите крайника).

Възможни са гадене и повръщане, упорито главоболие, повишена сънливост, раздразнителност, промени в поведението.

Често се наблюдава промяна в походката (несигурни движения, забавяне на движенията на горните и долните крайници, нарушено равновесие), когнитивен спад (трудности при задържане на вниманието и концентриране, забавяне на мисловния процес, нарушена памет), неволево уриниране (инконтиненция на урината).

При част от пациентите са възможни и гърчове, коматозно състояние и други сериозни увреждания в резултат от засягане на важни мозъчни структури.

След травма на главата е необходимо задължително изследване на болния, тъй като са възможни увреждания, водещи до бавно разгръщане на клиничните симптоми и диагностициране при налични тежки, необратими увреди.

Поставяне на диагнозата при посттравматична хидроцефалия, неуточнена

Диагностицирането на състоянието, особено при възрастни пациенти, в редица случаи представлява предизвикателство пред лекуващия лекар, като е необходим обстоен анализ на данните, получени при прилагане на различните методи на изследване:

• анамнеза на пациента: разпит относно вида и естеството на травмата, наличието на предшестващи прояви, подлежащи заболявания и други
• преглед на пациента: физикалните находки при малките деца са с високо информативно значение, тъй като при тях обиколката на главата бързо нараства, водейки до типичен вид на детето, докато при по-големите деца и възрастни с голямо значение е определянето на неврологичния статус, установяването на патологични рефлекси, промени в координацията и походката
• лабораторни изследвания: резултатите се използват при диференциалната диагноза за изключване на определени състояния като причина за симптомите на пациента
• образни методи на изследване: с висока диагностична стойност е образната диагностика, включваща компютърна томография на главата (скенер), ЯМР на главата, при необходимост и функционален ЯМР на мозъка, а при малките деца може да се извърши и ултразвуково изследване

Своевременното откриване на състоянието е от ключово значение за намаляване рисковете от развитие на различни по тежест дългосрочни последици, водещи в редица случаи до затруднения в извършването на нормалните ежедневни дейности, дори инвалидизация.

При диференциалната диагноза е необходимо разграничаване на тази форма на хидроцефалия от другите форми на състоянието (обструктивна хидроцефалия, комуникираща хидроцефалия, хидроцефалия с нормално налягане), процеси в мозъка с възпалителен, неопластичен или инфекциозен характер.

Лечение при посттравматична хидроцефалия, неуточнена

Своевременната терапия цели нормализиране потока на цереброспиналната течност, възстановяване на нормалното вътречерепно налягане и ликворна хомеостаза.

Това се постига с консервативни (по-рядко) и оперативни методи на лечение. Консервативните мерки включват прием на диуретици, като се прилагат при необходимост и временно овладяване на симптомите до стабилизиране на пациента и възможност за хирургично лечение.

Хирургичното лечение включва поставяне на шънт (вентрикулоперитонеален, вентрикулоплеврален или вентрикулоатриален), който отвежда излишните количества ликвор от мозъка в различни кухини на тялото.

При отделните пациенти се подхожда индивидуално в зависимост от тежестта на състоянието им и наличието на възникнали усложнения. При някои пациенти добър ефект се постига след лумбална пункция, вентрикуларен дренаж или вентрикулостомия.

В основата на успешното лечение стои ранното разпознаване на симптомите и ограничаване на пораженията върху мозъчните структури, тъй като последните често са необратими и дори след успешна терапия не е възможно възстановяването им.

Често след лечението е необходима физикална терапия, трудова терапия, подпомагане на пациентите за тяхната последваща социална адаптация и извършване на нормалните дейности.

Липсва разработена специфична профилактика срещу посттравматична хидроцефалия, неуточнена, прилагат се общи мерки:

• използване на предпазни средства при шофиране (колан)
• използване на лични предпазни средства (каска) при извършване на рискови дейности
• използване на предпазни средства (каска, наколенки) при каране на колело, кънки, ролери
• редовни профилактични прегледи