Трудова терапия

Трудовата терапия е метод, чиято основна цел е интегриране на индивида и улесняване на ежедневните дейности, необходими и важни за него.

С помощта на различни техники се постига максимална независимост на пациента по отношение на редица умения, като се отстраняват различни пречки от околната обкръжаваща среда, които създават евентуални затруднения на пациентите в осъществяването на нормалните дейности.

Фокусът на терапията е насочен към адаптиране към условията на средата, придобиване на нови умения, обучение на пациента и неговото семейство за увеличаване на възможностите за участие в ежедневните активности, с важно значение за пациента.

Историческо развитие

Методът е известен от древността, като още древните гърци са установили ползата от труда, особено насочен в областта на определени занаяти и изкуства, като метод за лечение, намаляване на напрежението, придобиване на нови умения.

С течение на годините методът претърпява редица възходи и падения. В периода между 1860 и 1910 година се използва главно за справяне с монотонността на ежедневието при хронично болни пациенти, главно болните от туберкулоза и пациентите с различни когнитивни нарушения, като се установява, че ангажираността на индивидите с определен занаят или изкуство оказва добър ефект по отношение на оздравителния процес.

През 1920 година се създава Американската асоциация по трудова терапия и официално възниква професията трудов терапевт.

Вместо да се фокусират върху чисто физически нарушения, терапевтите търсят причина за дисфункцията в комплексни фактори, включващи социални, икономически и биологични причини.

Един от основните поддръжници на метода е William Rush Dunton, който промотира идеята за терапевтичния ефект от труда и разглежда труда и ангажираността на индивидите с определени задачи като необходимост за съществуване.

Неговите възгледи се превръщат в основополагащи и до ден-днешен:

• трудът оказва положителен ефект върху здравословното състояние и благосъстоянието
• трудът създава дисциплина и спомага за по-добро организиране и разпределяне на времето
• трудът придава смисъл на живота, културата и личността
• различните хора се справят добре с различни задачи и показват висока ефективност в различни сфери

В основата на съвременната концепция за този терапевтичен метод стои становището, че трудът сам по себе си оказва изключително позитивни ефекти върху здравето, тонуса, настроението и енергичността на индивидите. Когато човек е ангажиран с определена дейност, важна за него, той се чувства полезен, което неминуемо променя мислите и чувствата му.

Приложение на трудовата терапия

Трудовата терапия намира приложение при всички възрастови групи, като интересен факт е, че децата съставлява приблизително една трета от всички пациенти.

Терминът звучи объркващо, тъй като повечето хора асоциират труда с упражняването на определена професия, но всъщност при различните хора трудът се идентифицира с различни понятия.

Така например при децата трудовата терапия може да бъде насочена към усвояване на ново умение, като например боравене с ножица, рисуване, копиране на шаблон.

При хората в активна възраст терапията може да бъде насочена към облекчаване на условията за извършване на определени дейности (при хора със зрителни нарушения, затлъстяване), а при хората в старческа възраст с различни когнитивни нарушения терапията често е насочена към улесняване на извършването на редица ежедневни дейности, като готвене, къпане, миене.

Основните сфери, в които намира приложение методът на терапия, са следните:

• ежедневни дейности на отделния индивид: къпане, тоалетна хигиена, обличане, хранене
• ежедневни дейности, свързани с другите или с използването на технически устройства: грижа за домашен любимец, грижа за другите, отглеждане на дете, шофиране, управление на финансите, здравен мениджмънт, пазаруване, готвене
• почивка и отдих: почивка, подготовка за сън
• образование и професионално развитие
• игрови и занимателни процеси
• социална ангажираност

Трудовата терапия намира приложение за подпомагане на лечението или оздравителните процеси при редица заболявания с различна етиология, подпомага рехабилитацията, създава ергономични условия в работната среда за улесняване на извършваната от индивида дейност, като се прилагат различни методи при отделните групи пациенти.

Терапията е широко застъпена в детска възраст, като се прилага с висок успех при различни състояния, като например родови травми и дефекти, нарушения в сензорните възприятия, апраксия, различни наранявания, аутизъм, ювенилен ревматоиден артрит, когнитивни или поведенчески проблеми, нарушения в развитието, спина бифида, мултиплена склероза, ампутации, рак, следоперативни състояния, фрактури и много други.

През 1951 година Joan Erikson въвежда метода активно в педиатричните отделения, като до този момент трудовата терапия е имала за цел да поддържа пациентите ангажирани и активни към безсмислени дейности.

Благодарение на него се създава мащабна програма, чиято основна цел е посредством този метод на лечение децата от различни възрастови групи (новородени, кърмачета, малки деца и подрастващи) да придобият нови умения по лесен и интересен за тях начин.

Чрез техниките на различните занаяти и изкуства се подпомага активността на фината сензорна моторика, като се прилагат с различна цел (за стимулиране на нормалния растеж и развитие, игра, социални умения и общуване, хранене, образование).

Цели на трудовата тераия

Като цяло в детска възраст целите на терапията са насочени към профилактика на различни заболявания, насърчаване на функционалните умения при деца с умствена изостаналост, осигуряване на индивидуален терапевтичен подход при деца с нарушени сензорни възприятия, както и посрещане на психосоциалните нужди на детето, като при различните групи това означава:

• обучение на децата как да хващат и държат предмети и впоследствие да се научат да пишат
• координация между очите и ръцете за подобряване на определени умения (хвърляне на топка, уцелване на мишена, преписване на текст от дъската и други)
• обучение на деца с нарушения в развитието на основни умения, като например обличане, самостоятелно хранене, миене на зъбите
• обучение на деца с поведенчески разстройства за създаване на позитивен модел на поведение (да се справят с гнева, да не се бият с другите)
• обучение на децата, при които е необходимо специално медицинско оборудване, за боравене с него, като например инвалиден стол, шини, средства за комуникация

За разлика от физикалната терапия, при която основната цел е справяне с болката, увеличаване на силата и възстановяване на нормалната дейност, трудовата терапия е насочена към фината моторика, визуалните възприятия, когнитивните умения и възстановяването на сензорния дефицит.

Други приложения

Трудовата терапия, освен в детската възраст, е ефективна във следните сфери:

• поддържане на психичното здраве: за лечение и профилактика на редица психични заболявания, като например шизофрения, депресивни епизоди, тревожност, посттравматичен стрес, обсесивно-компулсивно разстройство, дефицит на вниманието или хиперактивен синдром, при проблеми с концентрацията и запаметяването
• поддържане на здравословното състояние, справяне със стреса: с различните техники се осигурява профилактика на различни заболявания и наранявания, превенция на вторични усложнения при налично заболяване, подобряване на качеството и продължителността на живота при пациенти с хронични заболявания

• рехабилитация: намира приложение при провеждането на рехабилитационните програми при пациенти със злокачествени новообразувания, ампутации на крайници, аутизъм, като създава условия и предпоставки за подобряване на качеството на живот и придобиване на умения за улесняване на ежедневните дейности
• когнитивни нарушения и заболявания, свързани с възрастта: осигуряване на пълноценен начин на живот при намалено зрение, деменция, болест на Алцхаймер
• подобряване на условията на работа

Ролята на терапевтите е изключително отговорна, като са необходими редица познания, умения, търпение и емпатия (разбира се и съответното образование и диплома), за да упражняват професията.

Изображения: freepik.com