Апраксия МКБ R48.2

Праксисът е перцептивно - моторна и когнитивна висша корова функция за придобити чрез обучение и сложни автоматизирани двигателни навици и умения.

Определение:

Апраксия е загуба на способността да се извършват сложни, придобити двигателни умения, при липса на парализи и сензорен дефицит. Тя е резултат на мозъчно увреждане, локализирана главно в париеталния дял на доминантната за езика хемисфера.

• Моторна апраксия - характеризира се с трудности във фините движения;

• Идеаторна апраксия - болният е загубил основната идея, плана за сложните движения. Може да има отделни спонтанни действия, но са невъзможни тези при вербална инструкция, чрез имитация, с ползване на предмети и символните действия;

• Идеомоторна апраксия - нарушени са връзките между центъра за идеи за движения и изпълнителния моторен център. Идеята за движение е съхранена, но страда процесът на реализация. Пациентът разбира инструкцията, но не може да я изпълни, макар че и моторните и сензорните функции са запазени;

• Конструктивна апраксия - характеризира се с трудности в действия като подреждане, рисуване, конструиране, поставяне на предмети в триизмерното пространство. Среща се както при болестта на Алцхаймер, така и при мултиинфарктна деменция.

Според засегнатите волеви движения апраксиите се делят още на: орофациална апраксия, речева апраксия, погледна апраксия, апраксия на тялото и апраксия на обличането.