Посттравматично стресово разстройство МКБ F43.1

Посттравматичното стресово разстройство представлява психично състояние, което се отключва от силно стресиращо събитие, преживяване или дори наблюдение на травмираща сцена. Повечето хора, които преминават през травмиращи събития, могат да срещат временно затруднения при приспособяване и справяне с проблеми, но с течение на времето и с адекватна терапия, в повечето случаи се подобряват. Ако симптомите се влошават, продължават месеци или дори години и затрудняват ежедневното функциониране, то тогава се касае за посттравматично стресово разстройство.

При хората от всички възрасти може да има посттравматично стресово разстройство. Въпреки това, някои фактори се разглеждат като провокиращи за отключването му:

• интензивна или продължителна травма
• преживяна друга травма по-рано в живота, например в детството
• работа, която увеличава риска от излагане на травматични събития, като например военни и спешна помощ
• налични други психични проблеми като тревожност или депресия
• проблеми със злоупотребата с вещества, като например прекомерна употреба на алкохол или наркотици
• липса на подкрепа от семейството и приятелите
• кръвни роднини с психични проблеми, включително тревожност или депресия

Много други травматични събития също могат да доведат до такъв тип разстройство, като пожар, природно бедствие, грабеж, самолетна катастрофа, отвличане, животозастрашаваща медицинска диагноза, терористични атаки и други екстремни събития.

Симптомите на посттравматичното стресово разстройство могат да започнат в рамките на един месец след травматично събитие, но понякога не се появяват до години след това. Тези симптоми причиняват значителни проблеми в социалната или работната среди, както и във взаимоотношенията с близки и роднини. Те също така ще да попречат на способността на човек да изпълнява нормалните си ежедневни задачи.

Симптомите могат да варират във времето, както и от човек на човек. Делят се на натрапчиви спомени, избягване, негативизъм, промени в реакциите.

Симптомите на натрапчиви мисли могат да включват:

1. Повтарящи се, нежелани тревожни спомени от травматичното събитие.
2. Преживяване на травматичното събитие, сякаш отново се случва (спомени).
3. Смущаващи кошмари за травматичното събитие.
4. Тежко емоционално разстройство или физически реакции към нещо, което напомня за травматичното събитие.

Симптомите на избягване могат да включват:

1. Опити да избягват мислите или разговорите за травматичното събитие.
2. Избягване на места, дейности или хора, които напомнят за травмиращото събитие.

Симптомите на негативните промени в мисленето и настроението могат да включват:

1. Отрицателни мисли за себе си, за други хора или за света.
2. Безнадеждност за бъдещето.
3. Проблеми с паметта, включително забравят важни аспекти на травматичното събитие.
4. Трудност при поддържането на близки отношения.
5. Чувство за изолация от семейството и приятелите.
6. Липса на интерес към дейности, които някога са практикували.
7. Трудно изпитват положителни емоции.
8. Чувстват се емоционално вцепенени.

Симптомите на промени във физическите и емоционални реакции могат също да включват:

1. Болният лесно се плаши.
2. Винаги е нащрек за опасност.
3. Саморазрушително поведение, като например прекалена консумация на алкохол или шофиране твърде рисково.
4. Проблеми със съня.
5. Проблем с концентрацията.
6. Раздразнителност, гневни изблици или агресивно поведение.
7. Огромна вина или срам.

За деца на 6 и по-малко години, признаците и симптомите могат да включват:

1. Пресъздаване на травматичното събитие или аспекти на травматичното събитие в играта им.
2. Кошмарни сънища, които могат да включват аспекти на травматичното събитие.

Наличието на посттравматично стресово разстройство може също да повиши риска от други психични проблеми, като:

• депресия и тревожност
• проблеми с употребата на наркотици или алкохол
• хранителни разстройства
• суицидни мисли и действия

След преживяването на травматично събитие много хора имат симптоми, подобни на посттравматично стресово разстройство, като например неспособност да спрат да мислят за случилото се. Страх, тревожност, гняв, депресия, вина — всички те са често срещани реакции на травмата. Въпреки това, по-голямата част от тях не развиват дългосрочно посттравматично стресово разстройство.

Получаването на навременна помощ и подкрепа може да попречи на нормалните стрес реакции да се влошат и да се развият в посттравматично стресово разстройство. Подкрепата от други хора също може да предотврати залитането по нездравословни методи за справяне, като например злоупотреба с алкохол или наркотици.

За диагностициране на посттравматично стресово разстройство, в повечето случаи лекарят:

• Извършва физически преглед, за да провери за медицински проблеми, които могат да причинят симптомите.
• Прави психологическа оценка, която включва обсъждане на признаци и симптоми, както и събитието довело до тях.

Лечението на посттравматичното стресово разстройство може помогне за възвръщане контрола върху живота на засегнатия. Основното лечение е психотерапия, но може да включва и медикаменти. Комбинирането на тези лечения помага за подобряване на симптомите като:

1. Обучава болните как да се справят със симптомите си.
2. Помага им да мислят по-позитивно за себе си, за другите и за света.
3. Представя им начини да се справят, ако възникнат отново някакви симптоми.
4. Лекуват други съпътстващи проблеми, често свързани с травматични преживявания, като депресия, тревожност или злоупотреба с алкохол или наркотици,

Няколко вида психотерапия, могат да се използват за лечение на деца и възрастни с посттравматично стресово разстройство. Подходите включват:

1. Когнитивно-поведенческа терапия. Този тип терапия помага да разпознаят начините на мислене, които създават проблем за нормалното функциониране — например негативни убеждения за себе си и риск от травматични събития, които да се случат повторно. За посттравматично стресово разстройство често се използва когнитивна терапия заедно с терапия с експозиция.
2. Терапия с експозиция. Тази поведенческа терапия помага болният безопасно да се изправи пред ситуации и спомени, които му изглеждат заплашителни, за да успее да се научи ефективно да се справя с тях. Терапията с експозиция може да бъде особено полезна за спомени и кошмари. Един подход използва програми за представяне на виртуална реалност, които позволяват да се попадне виртуално отново в среда, в която човек е преживя травмата.

Всички тези подходи могат да помогнат на болния да контролира трайния си страх след травматично събитие. Няколко вида лекарства също подпомагат развитието на клиничната картина при посттравматично стресово разстройство. Сред най-използваните са:

• Антидепресанти. Този тип лекарства влияят добре на симптомите на депресия и тревожност. Те също подобряват проблемите със съня и концентрацията. Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина са одобрени за лечение на посттравматичното стресово разстройство.
• Лекарства против тревожност. Тези лекарства могат да облекчат тежката тревожност и свързаните с нея проблеми. Някои лекарства против тревожност имат потенциал за злоупотреба, така че те обикновено се използват само за кратко време.

Терминът травматична невроза е представен като психопатологично състояние, характеризиращо се с различни нарушения, възникващи рано или дълго след интензивен емоционален шок. През втората половина на 19 век са докладвани редица наблюдения, съответстващи на подобна клинична картина, обикновено след военни действия или в железопътния транспорт. Фройд конструира своята теория за неврозите по модела на травматичната невроза. Функцията на кошмарите е да изрази безпокойството, което липсва по време на първоначалния инцидент. Такива повтарящи се прояви фиксират травмата.