Реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията МКБ F43

Към реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията спадат разстройства, в отчетлива причинно-следствена връзка с остър стрес или продължителна травма. Адаптацията представлява целенасочена, системна реакция на организма, обезпечаваща възможност за всички видове социална дейност и жизнеспособност при въздействието на фактори, чиято интензивност и екстензивност води до нарушаване на хомеостатичния баланс. Стресът по своя характер е специфичен синдром, а по своя произход-неспецифичен.

Причините за появата на стрес най-общо могат да се разделят на външни и вътрешни фактори. Външните фактори от своя страна се разделят на природни и социални. От природните фактори най-често стрес причиняват механични, физични (климатични условия, шум, електромагнитни излъчвания), химични (отровни вещества, лекарства), биологични (биопродукти, серуми, ваксини, бойни отровни вещества) фактори. От социалните фактори най-голямо значение имат социално-правните, морално-етичните, социално-професионалните, социално-икономическите, социално-психологическите и други фактори. Вътрешните фактори от своя страна се разделят на психически, неврофизиологични и соматични.

В зависимост от клиничната изява реакциите на стрес и разстройства в адаптацията се разделят на три групи:

-остра стресова реакция- състоянието включва остра кризисна реакция, психичен шок и бойна умора. Стресорният фактор е силен. Реакцията е тежка, но сравнително краткотрайна. Клиничната картина е разнообразна и динамична. Това се отразява на вниманието и възможността за възприемане на постъпващите стимули. Може да се наблюдава дезориентация, отчаяние, депресия, отдръпване от ситуацията до степен на дисоциативен ступор или свръхактивност- реакция на бягство или фуга.

-посттравматично стресово разстройство- състоянието включва травматична невроза. То се появява като закъсняла реакция на стресогенна ситуация, т.е от началото на травмата до появата на посттравматично стресово разстройство съществува латентен период от няколко седмици до няколко месеца. Лицето може да е участник или свидетел на травматизиращо събитие. Най-характерно за разстройството е повтарящо се припомняне, възпроизвеждане, изживяване на травмата с внезапно оживяване на минали сцени, сънища, кошмари. Състоянието може да се съпровожда с вегетативни и афективни разстройства, както и със суицидни мисли.

-разстройства в адаптацията- разстройството настъпва до един месец след стресогенното събитие. Продължителността му не надвишава шест месеца. Стресът може да засегне както едно лице, което реагира според своята индивидуалност, така и цели групи и общности. Наблюдава се невъзможност за планиране на бъдещето, безпокойствие, тревожност, депресия.

За да се постави тази диагноза, е задължително да е налице една от следните две причини:

- изключително стресогенно житейско събитие, пораждащо остра стресова реакция, или

- значителна житейска промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства, в резултат на което се появява разстройство в адаптацията.

Лечението на реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията е двукомпонентно и комплексно. Включва алтернативни методи на лечение, предимно от източната медицина и традиционно-конвенционалните на западната медицина, при необходимост и психофармак.