Разлика между пареза и парализа

› Въведение

› Каква е разликата между пареза и парализа?

› Видове пареза и парализа: кои части на тялото засягат?

› Причини и симптоми: кога е необходима спешна помощ?

› Как се поставя диагнозата при пареза и парализа?

› Лечение и възстановяване при пареза и парализа

Въведение

Парезата и парализата представлява нарушения на двигателната функция, които се различават значително по тежест, като при пареза мускулната сила е намалена, докато при парализа липсва волево движение в засегнатите мускули. Могат да обхванат отделен крайник, лицето или по-голяма част от тялото и имат различна етиология. Диагнозата се основава на неврологичен преглед и целенасочени изследвания, лечението и рехабилитацията се съобразяват с основното заболяване, а възстановяването е строго индивидуално.

Каква е разликата между пареза и парализа?

Основната разлика между пареза и парализа е в степента на загуба на мускулната сила и възможността за волево движение. При парезата силата е намалена, но известна мускулна активност е запазена. При парализата, наричана още плегия, засегнатите мускули не могат да се съкращават волево и да извършват движение. По същество двете понятия описват двигателно нарушение, а не представляват самостоятелна диагноза.

Парезата може да изглежда различно при отделните хора. При по-леко засягане човекът продължава да движи крайника, но усеща, че той е по-слаб, например трудно задържа предмет или се затруднява при изкачване на стълби. При тежка пареза движението може да е възможно само с опора, когато не се преодолява тежестта на крайника. Понякога се установява едва доловимо мускулно съкращение, без видимо движение в ставата.

При пълна парализа липсва дори подобно волево съкращение, което не означава непременно, че крайникът не може да бъде раздвижен от друг човек или че всички рефлексни движения са изчезнали. Възможността за активно движение, мускулният тонус и рефлексите се оценяват поотделно при неврологичния преглед.

Загубата на движение не е равнозначна на загуба на чувствителност. Изтръпване, мравучкане или намалено усещане за допир могат да съпътстват двигателното нарушение, но могат и да отсъстват. Това зависи от причината и от засегнатите структури. Терминът парализа сам по себе си не означава необратимо увреждане, тъй като възможността за възстановяване се определя от основното заболяване и неговата тежест.

Видове пареза и парализа: кои части на тялото засягат?

Парезата и парализата могат да обхванат определена, конкретна мускулна група, цял крайник или по-голяма част от тялото. Названията често звучат сложно, но всъщност показват къде е разположено двигателното нарушение, като окончанието пареза означава намалена сила, а окончанието плегия показва парализа.

При засягане на повече от един крайник тежестта на нарушението невинаги е еднаква навсякъде. Например при хемипареза горният крайник може да бъде със значително по-слаба мускулна сила от долния крайник. При увреждания на гръбначния мозък към нарушенията в движенията могат да се добавят промени в чувствителността и контрола върху пикочния мехур и червата.

Двигателното нарушение може да бъде ограничено и до определени мускули. Пример е лицевата пареза или парализа, при която се засягат мимическите движения, включително усмихването, затварянето на окото или повдигането на веждата, в зависимост от мястото на увреждането.

Друго разграничение е според това коя част от двигателната система е засегната. Така например централна пареза или парализа възникват при увреждане на двигателните пътища в главния или гръбначния мозък, често се съпровождат от повишен мускулен тонус, скованост и усилени сухожилни рефлекси. Периферната пареза или парализа е свързана с увреждане на долния двигателен неврон, включително неговите влакна в нервните коренчета и периферните нерви, като обичайните белези включват понижен мускулен тонус, отслабени или липсващи рефлекси и постепенно намаляване на мускулния обем.

Причини и симптоми: кога е необходима спешна помощ?

Парезата и парализата възникват, когато е увредена дейността на структурите, управляващи и изпълняващи движенията. Причината може да се намира в главния или гръбначния мозък, нервните коренчета, периферните нерви, връзката между нервите и мускулите или в самите мускули.

Сред причините за пареза и/или парализа се включват мозъчен инсулт, травми на мозъка и гръбначния мозък, възпалителни и демиелинизиращи заболявания, включително множествената склероза.

Притискането на нервно коренче при дискова херния или увреждането на периферен нерв също може да доведе до слабост в определени мускули. Други възможности са полиневропатии, синдром на Гилен-Баре, миастения гравис, мускулни заболявания и болести на двигателните неврони. Понякога двигателната слабост е свързана с тежки електролитни нарушения, токсични вещества или действието на определени лекарства.

Проявите обикновено зависят от мястото и тежестта на увреждането. Човек може да забележи, че изпуска предмети, трудно закопчава дрехите си, влачи ходилото или все по-трудно става от стол. При по-тежко засягане движението е силно ограничено или липсва. Възможни са още промени в мускулния тонус, болезнени спазми, намаляване на мускулния обем и нарушения в походката. Болка, изтръпване и намалена чувствителност могат да съпътстват слабостта, но не присъстват във всички случаи.

Внезапната слабост или невъзможност за движение изисква незабавна медицинска оценка. При внезапно увисване на лицето, отслабване на ръка или крак, особено от едната страна, или нарушение на говора трябва веднага да се потърси спешна помощ и не бива да се изчаква дали симптомите ще преминат.

Спешна помощ е необходима и когато слабостта е придружена от затруднено дишане, невъзможност за преглъщане или задавяне, както и при загуба на движение след травма на главата, врата или гърба.

Силна болка в кръста с новопоявила се слабост в краката, изтръпване около гениталиите и ануса или нарушение на уринирането може да е признак на притискане на нервите в долната част на гръбначния канал. Бързо нарастващата слабост за часове или дни също налага неотложен преглед, дори да няма болка.

Как се поставя диагнозата при пареза и парализа?

Диагностичният процес при парези и парализи има две основни цели, а именно да установи доколко е намалена мускулната сила и каква е причината за това. Първата стъпка е обстойният разпит на пациента, като е важно да се уточни кога са започнали оплакванията, дали са настъпили внезапно или постепенно, кои части на тялото засягат и как се променят във времето. Важни са съпътстващите болка, изтръпване, нарушения на зрението или говора, затруднено преглъщане, скорошни инфекции, травми и приемани лекарства. При внезапно начало особено значение има точният час, когато човекът за последно е бил без симптоми.

Следва обстоен, прецизен неврологичен преглед, при който се изследват силата на отделните мускулни групи, мускулният тонус, рефлексите и чувствителността. Според състоянието се оценяват още координацията, походката, лицевите движения, говорът и преглъщането. Мускулната сила стандартно се описва по скала от 0 до 5, като нулата означава липса на волево съкращение, а петицата показва нормална сила, тъй като по този начин може по-точно да се определи тежестта на нарушението и да се проследи промяната при последващи прегледи. Прегледът помага и да се разграничи истинската слабост от ограничено движение поради болка, ставен проблем или обща отпадналост.

Допълнителните изследвания се подбират и назначават строго индивидуално при всеки отделен пациент, съобразно находките. Компютърната томография и ядрено-магнитен резонанс се използват при съмнение за увреждане на главния или гръбначния мозък, включително инсулт, възпаление, травма или притискане на нервни структури. При предполагаемо засягане на периферните нерви или мускулите се назначават електромиография и изследване на нервната проводимост.

Лабораторните изследвания могат да насочат към нарушения на кръвната захар и електролитите, заболявания на щитовидната жлеза или мускулно увреждане. При конкретни подозрения се назначават специализирани изследвания на витамини, специфични антитела или други показатели, а понякога е необходимо изследване на гръбначномозъчната течност или генетично изследване.

Лечение и възстановяване при пареза и парализа

Терапевтичният подход се фокусира върху етиологията и отстраняването при възможност на причината за загубата на мускулна сила. Липсва специфично универсално лекарство, което да възстановява движението при всички видове пареза и парализа. При инсулт, например, е необходимо спешно болнично лечение според неговия вид, докато при притискане на нервни структури понякога се налага операция. Възпалителните и автоимунните заболявания изискват специфична терапия, а установените електролитни нарушения изискват внимателна корекция. Навременното лечение може да ограничи увреждането и да подобри възможностите за възстановяване при значителен процент от пациентите.

Рехабилитацията е основна част от възстановителния период и стартира по индивидуален план, съобразно състоянието на пациента и преценката на лекуващия лекар. Кинезитерапията включва упражнения за запазване на подвижността, укрепване на мускулите със съхранена активност и постепенно подобряване на равновесието, координацията и ходенето. Когато активното движение е невъзможно, правилното позициониране и внимателното раздвижване помагат да се ограничи сковаността и скъсяването на меките тъкани.

Възстановяването обхваща и обичайните дейности, като хранене, обличане, лична хигиена и безопасно придвижване у дома. Ерготерапевтът може да помогне с упражнения и приспособления за по-голяма самостоятелност.

При нарушения на говора или преглъщането се включва подходящ специалист, а при необходимост се използват ортези, помощни средства за ходене или инвалидна количка.

При продължително обездвижване са важни грижите за кожата, редовната смяна на положението на тялото и индивидуалната оценка на риска от венозни тромбози.

Възможността за възстановяване се определя до голяма степен от етиологията на състоянието, мястото и тежестта на увреждането, навременното лечение и общото здравословно състояние. При някои хора движението се възстановява напълно, при други подобрението е частично, а понякога остават трайни ограничения.

Изображения: magnific. com