Други реакции на тежък стрес МКБ F43.8

Стресът засяга всички хора в ежедневието им. Симптомите на стрес се забелязват, когато родител дисциплинира децата си, по време на натоварена работна среща, когато се управляват финанси или когато човек се изправя пред предизвикателни отношения. Стресът е навсякъде. И докато малкото количество стрес е в границите на нормално усвояване от организма, то твърде силният може да доведе до различни както психически, така и физически заболявания.

Първата стъпка към контрола на стреса е да се познаят симптомите му. Но това може да се окаже по-трудно, отколкото хората си мислят. Голяма част от населението е свикнала да бъде под постоянен стрес и често не си дават сметка, че са стресирани, докато не попаднат на границата с други реакции на тежък стрес.

Стресът е реакцията на организма към вредни ситуации - независимо дали са реални или плод на въображение. Когато човек се почувства застрашен, в тялото възниква химична реакция, която позволява да се действа по определен начин, за да бъде предотвратено нараняване. Тази реакция е известна като реакция на стрес. По време на нея, сърдечната честота се увеличава, дишането се ускорява, мускулите се стягат и кръвното налягане се повишава. Това подготвя организма за действие.

За различните хора, под стрес се възприемат разнообразни фактори. Това, което причинява стрес у един човек, може да не притеснява друг. Някои хора са по-способни да се справят със стреса от останалите. В малки дози стресът се разглежда положително, като може да помогне за изпълняване на задачи и да предпази от нараняване. Тялото е проектирано да се справя с малки дози стрес, но не е подготвено да обработи дългосрочен хроничен стрес без неприятни последствия като резултат.

Стресът може да повлияе на всички аспекти на живота, включително на емоции, поведение, способност за мислене и физическо здраве. Нито една част от тялото не е имунизирана. Но тъй като хората се справят със стреса по различен начин, симптомите му могат да варират. Понякога те са неясни или се припокриват с тези, причинени от други медицински състояния.

Емоционалните симптоми на човек със стресова реакция го представят като:

• развълнуван или разочарован
• чувства се претоварен, сякаш губи контрол над ситуацията
• среща затруднения в това да се отпусне и да успокои ума си
• има ниска самооценка, усеща се самотен, безполезен и депресиран
• избягване на околните (социална изолация)

Физическите симптоми на стрес включват:

• липса на енергия
• главоболие
• разстроен стомах, включително диария, запек и гадене
• болки и напрегнати мускули
• болки в гърдите и ускорена сърдечна честота
• безсъние
• чести настинки и инфекции
• загуба на сексуално желание или способност
• нервност и треперене, шум в ушите, студени или потни ръце и крака
• сухота в устата и затруднено преглъщане
• стиснати челюст и скърцане със зъби

Когнитивните симптоми на стрес включват:

• постоянно притеснение
• състезателни мисли
• забравяне и липса на организация
• невъзможност за фокусиране върху конкретна дейност
• лоша преценка
• песимизъм

Поведенчески симптоми на стрес включват:

• промени в апетита – болният не се храни или пък приема твърде голямо количество храна
• отлагане и избягване на отговорности
• повишена употреба на алкохол, наркотици или цигари
• показване на по-нервно поведение, като гризане на нокти

Уменията за контрол на стреса често не идват естествено. За страдащия от други реакции на тежък стрес е от полза да научи нови умения за управление на стреса или да подобри вече съществуващите, като това ще помогне да се справят по-добре. Сред най-често срещаните реакции към стреса са:

1. Болка. Изразява се в несъзнателно стискане на челюстта, юмруци или натрупване на мускулно напрежение, особено във врата и раменете, всичко това може да доведе до необяснима физическа болка. Стресът също причинява редица други здравословни неразположения, включително разстроен стомах, задух, болки в гърба, главоболие и безсъние.
2. Преяждане. Стресът може да подтикне към хранене, дори когато човек не е гладен. Също така е възможно да се храни по-малко и това да доведе до отслабване на телесното тегло под влиянието на по-голям стрес.
3. Гняв. Когато хората са под напрежение, попадат в ситуации, в които спорят с колеги, приятели или любими хора.
4. Плач. Стресът може да предизвика плач, понякога на пръв поглед без основание. Някои от хората се чувстват самотни или изолирани.
5. Депресия. Понякога напрежението е прекалено силно. Хроничният стрес може да бъде фактор за развитието на депресия или тревожни разстройства.
6. Негативност. Когато стресът не се контролира, автоматично човек се настройва да очаква най-лошото или започва да разглежда негативните страни на всяка една ситуация.
7. Тютюнопушене. На бивши пушачи, една цигара може да се стори лесен начин за разпускане от напрежението. Всъщност стресът е водеща причина за появата на рецидив на тютюнопушенето. Друг порок, на който се опират някои от хората, преживяващи силен стрес, са алкохолът и наркотиците.

Техники за контрол на стреса, действащи добре върху повечето хора, са:

Намаляване на задълженията, когато е възможно. Въпреки че на пръв поглед се струва трудно, внимателното преразглеждане на дневния, седмичния и месечния график, може да открие ненужни срещи, занимания, вечери или дела, които да се съкратят или възложат на някой друг.

Стресът се избягва, като човек се подготвя за срещи или пътувания, планира времето си по-добре и си поставя реалистичен краен срок за различните задачи. Стресът нараства, когато времето не достига и в последния момент се появява непланиран ангажимент.

Подновяването на контакти с близки, семейство, приятели, колеги и приятели, може да има положителен ефект върху психичното благополучие и способността на човек да се справя със стреса.

Откриването на хоби е много полезно. Присъединяването към нещо приятно, може да подейства успокояващо на неспокойния и напрегнат ум. Съвет към хората е да четат разпускащи книги, да се занимават с градинарство, занаяти, електроника, риболов, дърводелство, музика - неща, за които не влизат в конкуренция и не ги стресира допълнително.

Физическата активност, медитация, йога, масаж, дълбоко дишане и други техники за релаксация могат да окажат положително действие при управлението на стреса. Изборът на техника за релаксация е според личните предпочитания. Важното е вниманието да бъде насочено към нещо успокояващо.

Липсата на достатъчно сън се отразява на имунната система, на преценката и увеличава вероятността, незначителни фактори да станат причина за раздразнение. Повечето хора се нуждаят от 7 до 9 часа сън на денонощие.

Професионалната помощ винаги е добър избор за контрол на други реакции на тежък стрес. Ако самостоятелните усилия за управление на стреса не са достатъчно ползотворни, трябва да се потърси лекар. Хроничният, неконтролиран стрес може да доведе до различни потенциално сериозни здравословни проблеми, включително депресия и болка. Може да се наложи активна работа за овладяване на стреса в живота, така че той да не завладява ежедневието.