Психотерапия - Диалектическа поведенческа терапия

Диалектическата поведенческа терапия представлява комбинация между когнитивно-поведенчески техники за регулиране на емоцията и концепциите за толерантност към стреса. Тази терапия е заимствала голяма част от техниките си от будистка медитативна практика.

Тя се прилага при хора:

• склонни към самонараняване,
• самоубийство,
• хора жертви на сексуално насилие,
• пациенти с хранителни разтройства като булимия и анорексия,
• пациенти с различни зависимости.

При тази терапия се препоръчва пълно изолиране от познатата обстановка. При тази терапия от основно значение е постигането на доверие към терапевта като той трябва да се възприема като съюзник, а не като враг. Основното за тази терапия е постигането на личностова флексибилност, което означава, че пациента е обучаван да измисли няколко възможни решения на определен проблем.

Друг подход за да се обучи пациента на самоуверено мислене е чрез използване на простото правило теза+антитеза = синтез. На пациента се поставя определено твърдение, след което се дефинира противоположното твърдение и пациентът самостоятелно трябва да направи извод за ситуацията. Като от тези две твърдения пациентът трябва да избере подходящото за неговата ситуация и да обоснове отговора. Най - позитивния резултат от тази техника е ако пациента открие развръзката между тезата и антитезата т. е. открие друго решение, което е по - удачно за разрешаване на дилемата.

Друго основно за тази терапия е воденето на дневник. В този дневник пациентът записва всички постижение и падения през деня.

Следят се основно 4 умения, които трябва да бъдат придобити в лечебния процес:

• способност за фокусиране на вниманието върху проблема,
• междуличностови взаимоотношения,
• контрол над емоциите,
• справяне със стреса.

По време на срещите с терапевта се обсъждат постигнатите резултати. Обсъждат се записките на дневника на пациента, като се следи дали има подобрение или застой в терапията.

Фокусиране на вниманието

Умението за концентриране на вниманието стои в основата на развитието на другите умения. За да се развие тази способност терапевтът поставя няколко основни въпроси на пациентите си:

Опишете обстановката, в която се намирахте вчера?

Отговора на пациента се интерпретира от терапевта като терапевта обръща внимание на факта дали пациента описва обстановката само като външната среда, която го заобикаля или като пациента заедно с описанието на пейзажа описва картината като израз на вътрешното си състояние.

След това на пациента се задават въпроси от вида:

Как оценяте изминалия ден?

В зависимост от отговора на пациента отново се прави извод за емоционалното състояние на пациента и това дали пациента осъзнава чувствата си.

Справяне със стреса

Второто умение, за което се следи от терапевта е справянето със стреса.

За да се подобри това умение трябва да има подобрение в умението за концентрация и анализ на заобикалящата обстановка.

Целта, която трябва да се постигне с пациентите е те сами да достигат до твърдението, че:

Несполуките и трудностите трябва да се приемат спокойно като се признават отрицателните въздействия от тях. Като трябва да се търси начин за преодоляването им или да се промени отношението към случващата се ситуация, ако тя не може да бъде променена.

Обикновено болните пациенти реагират много бурно на стреса, например с агресия, омраза, отчаяни нелогични действия, често комбинирани със саморазрушителни емоции. Другият тип болни не реагират на несполуките като се преструват, че няма никакъв проблем, или избягват попадането в стресираща ситуация. За да се постигне толеранс към стреса обикновено психотерапевта дава примери с предишни пациенти, които са изпадали в много по - неблагоприятни ситуации, но са успели да намерят начин за справяне с проблема. Като на пациента е обяснявано, че в крайна сметка най - важното в живота е здравето - физическо и психическо.

Стресови ситуации

Другият метод, които често се използва от психолозите е създаването на стресови ситуации от друго естество, с които пациентите се справят по - лесно. Веднъж постигнали успех пациентите добиват повече самоувереност и се връщат на предишния основен проблем.

Пациентът е обучават в способността да се самоуспокояване с правенето на неща, които са му приятни. Трудното при болните е, че те не познават добре себе си и не могат да преценят кое им носи радост и спокойствие. След като пациентите открият нещата, които ги правят щастливи и им носят радост те са съветвани да ги изпълняват по време на нервен пристъп.

Пациентът се съветва да изпълнява следните правила:

• Въображение - да използва въображението си като си представя, че се намира на приятно място, където полъхва лек ветрец, слънцето леко гали кожата му, птичките пеят и нещата са светли и ясни. Пренасянето на друго място, което носи мир и релаксация може да подобри настроението и да просветли мозъка и да донесе мир и спокойствие.
• Молитвата също може да помогне. Няма значение на кого се молиш, с какво име го наричаш.
• Релаксация - пациентите се съветват, когато изпаднат в тревожно състояние да се усамотят на спокойно място, да отпуснат всички мускули на тялото си.
• Концентрация - заемете се само с една дейност в този момент, концентрирайте се върху изпълнението само на едно действие, като вложите цялата си енергия. Целта на това упражнение да се изхабят стресовите хормони в изпълнението на нещо полезно, вместо тези хормони да се натрупват и да предизвикват отрицателни емоции като ярост, гняв и дори суицидни идеи.
• Почивка - вземете си почивка, която ще ви разсее и ще проясни съзнанието ви. Самоукоражаване - много често само това, че сами си давате кураж може да ви помогне да постигнете целта си.

Контрол над емоциите

Хората с личностово разтройство са емоционално лабилни или са прекалено чувствителни. Много бързо се ядосват, силно разочаровани са, депресирани са, или са постоянно разтревожени.

За да бъдат повлияни емоциите трябва:

• Да се уточни типа на емоционалното разтройство.
• Установяване на причините, които пречат на превръщането на негативните емоции в позитивни.
• Намаляване на податливостта на човека към отрицателни емоции
• Увеличаване на положителните емоции
• Увеличаване на вниманието върху контрола на емоциите
• Действайте по противоположен механизъм за справяне с обстоятелствата
• Техники за справяне със стреса

• Здравно състояние - Единият начин за овладяване на емоциите е постигането или подобряването на физическото здравно състояние на пациента. Ако има налично физическо заболяване то да се лекува. Например заболявания на щитовидната жлеза водят и до промени в психиката. Повишената функция води до повишена емоционалност, неврозни състояния. Хипофункцията на щитовидната жлеза води до депресивни състояния.
• Балансирана хранителна диета - много често пациентите в пристъп на гняв, самосъжаление или депресивни състояния преяждат или отказват всякакъв прием на храна. Като последица те напълняват и поглеждайки се в огледалото започват да се ненавиждат и мразят поради непривлекателния си външен вид. Това затваря кръга на отчаянието - повече натрупани килограми, повече гняв, повече погълната храна. Затова начинът да се намали гнева е да се направи балансирана диета и да се повиши физическата активност.
• Физическата активност е задължителна. Правенето на упражнения води до освобождаване в организма на естествени опиати, а те подобряват настроението.
• Сънят също е много важен за емоционалното здраве. 8 часа сън са напълно достатъчни, прекомерния сън и недоспиването повлияват неблагоприятно емоциите на човека.

Изображения: freepik.com