Асфиксия МКБ T71

Асфиксията представлява нарушаване на дихателния процес, което води до липса или недостиг на кислород в мозъка. Системната кислородна недостатъчност може да бъде причинено основно от два механизма поради:

• ниско кислородно съдържание в околната среда
• механично препятствие на дишането / въздействие върху акта на дишане - обструкция на дихателните пътища чрез удушаване (чрез странгулация) или задавяне с храна или течност

"Асфиксия" е термин, който произлиза от гръцки и буквално се превежда като "спиране на пулса". Този термин се отнася до множество етиологичен набор от състояния, при които е налице недостатъчна доставка, поглъщане и / или използване на кислород от тъканите / клетките на тялото, често придружено от задържане на въглероден диоксид.

Въпреки че много болестни процеси могат да включват недостатъчно поглъщане или доставка на кислород (например хронична обструктивна белодробна болест), терминът "асфиксия" обикновено се използва за състояния, свързани с дефицит на кислород в атмосферата и механични и химични ефекти, водещи директно до горепосочените аномалии. Най-честите причини за асфиксия са случайни и умишлени събития, включващи удавяне, обесване, удушаване.

Задушаването предизвиква генерализирана хипоксия, която на първо място засяга тъкани и органи. Асфиксията може да предизвика кома или смърт.

Нормалната последователност на дишането е:

1. Кислород от околната среда постъпва в белите дробове.
2. Кислородът постъпва в кръвния поток.
3. Кръвта доставя кислород на клетките.
4. Клетките използват кислорода за производство на енергия.

Клетъчното дишане образува въглероден диоксид. Той се пренася по обратния за кислорода път и се отделя от организма чрез издишване. За нормално дишане са необходими отворени и проходими дихателни пътища, както и възможност за разширяване на гръдния кош чрез действие на междуребрените мускули и диафрагмата. Нарушения, включващи някой от горните етапи, могат да доведат до задушаване.

Най-чувствителният орган към липса на кислород е мозъкът. Смъртни случаи вследствие на асфиксия най-често се характеризират със спиране на дишането и брадикардия / асистолия поради хипоксия, причинена от дисфункция на мозъчните дихателни центрове. Хора с някои хронични заболявания могат да имат по-ниска толерантност към хипоксия, като относително по-лека хипоксия може да доведе до влошаване на здравословното състояние.

Тъканна хипоксия може да възникне при:

• нормален кръвоток с бедна на кислород кръв - при нарушено дишане или недостатъчно количество кислород във въздуха
• нормално съдържания на кислород в кръвта, но кръвта не освобождава кислород по подходящ начин или клетките не го използват - състояние в резултат на действие на химически задушаващи вещества

Химическата асфиксия включва взаимодействие между химикал и тъкани / клетки, което води до смущения на поглъщането, освобождаването и / или използване на кислород. Примери за химични задушаващи са въглероден оксид, цианид и сероводород.

Механичната асфиксия включва някаква физическа сила или физическа аномалия, които пречат на усвояването и / или доставката на кислород. Повечето механични асфиксии засягат дишането или притока на кръв, като обикновено се дължат на компресия на шийните кръвоносни съдове или на гръдния кош. Съществуват няколко подтипа на механична асфиксия.

Задушаване се характеризира със запушване на носа и / или устата и / или горната част на фаринкса от обект или част от тялото по такъв начин, че не може да се случи адекватно дишане. Примерите включват възглавница или ръка над носа и устата, глава, обвита с найлонова торбичка, и др.

Задавянето представлява блокиране на вътрешните дихателни пътища (фаринкса, ларинкса, трахеята и / или бронхите) от чужд обект (например играчка, попаднала в дихателните пътища на детето).

Аспирацията представлява инхалация на чужд материал (например повърнато стомашно съдържимо или кръв вследствие на травма). Специален вид аспирация е удавянето. То е определено като процес, водещ до първични дихателни нарушения от потапяне в течност.

Компресионна или травматична асфиксия включва наличието на външна сила върху гръдния кош и / или коремната област, която предотвратява разширяването на гръдния кош, което е необходимо за нормално дишане, или води до бързо нарастване на вътрегръдното налягане с последващи съдови ефекти.

Ортостатична или позиционна асфиксия е причинена от позицията на орган или част от тялото, което води до ограничаване на дихателните пътища, съдови нарушения или изтощение при дишане (например позиция с главата надолу за дълъг период от време). Често има степен на физическо и / или умствено увреждане, или поради травма или интоксикация.

Удушаването е прилагане на сила върху врата по такъв начин, че приложената сила е резултат от различна от теглото на тялото на жертвата сила и причинява задушаване. Удушаването може да бъде ръчно (използване на ръце за компресиране на врата) или чрез лигатура (използване на предмет, например кабел, тел, въже и т.н., което компресира врата).

Обесването се състои в прилагане на сила по такъв начин, че приложената сила е резултат предимно от теглото на тялото на жертвата.

Автоеротичната асфиксия е целенасочена дейност от жертвата, по време на която техника или съоръжение, причиняващи асфиксия, се използва за подобряване на сексуалната стимулация и по невнимание причинява смърт. Почти всички жертви са мъже.

Симптомите на асфиксия могат да включват:

• затруднено дишане / недостиг на въздух
• ускорен пулс
• високо кръвно налягане
• невъзможност за говор
• кашлица, задавяне
• цианоза
• гърчове
• парализа
• кома
• смърт

За лечението от първостепенно значение е най-бързо да се осъществи:

• осигуряване на проходими дихателни пътища
• обдишване
• осигуряване на нормална кръвна циркулация