Лечение с циталопрам

Съвременното забързано ежедневие на модерния човек крие редица подмолни камъни и рискове, свързани с увреждане на психическото и физическото здравословно състояние. Многобройни ангажименти, високи амбиции за растеж в професионалната йерархия, пагубен перфекционизъм, хронична преумора и все по-голямо отдалечаване от природата.

Бавно, но сигурно се запътваме към задънената улица на стреса, забравяйки как да релаксираме и разрешавайки си от време на време време за себе си без угризения.

Стресът, преумората и напрежението в комбинация с нездравословно хранене, прекарване на голяма част от деня в затворено помещение, липсата на достатъчно физическа активност са главните предразполагащи фактори за развитието на депресия, тревожност, различни обсесии, алкохолизъм, компулсивно преяждане и други.

Липсата на своевременни мерки за алтернативно справяне с проблема (при хващане навреме е възможно лечение с алтернативни средства, като например ограничаване на вредните навици, подобряване на диетичния план, прием на витамини, минерали, лечебни растения и билки, медитация и други) е една от основните причини за необходимостта от използване на антидепресанти, като един от техните основни представители, а именно циталопрам, намира широка популярност и употреба.

Какво представлява циталопрам?

По същество лекарството принадлежи към голямата група на антидепресантите, представляващи медикаменти, които по различни механизми повлияват мозъчните структури, синтезата и отделянето на определени невротрансмитери и важни субстанции, регулирайки по този начин настроението.

Антидепресантите се подразделят на няколко основни групи, като циталопрам принадлежи към групата на така наречените селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин.

В тази сравнително нова, модерна група се включват още и сертралин, пароксетин, флувоксамин, флуоксетин, намиращи също широко приложение за лечение на различни психически и поведенчески разстройства.

Основният механизъм, по който медикаментите от тази група осъществяват своите основни ефекти, включва потискане на обратното захващане на серотонин в мозъка и съответно постигане на по-високи извънклетъчни нива на субстанцията, известна още като хормон на щастието.

Лечение с циталопрам се назначава от специалист (медикаментът е достъпен единствено с рецепта), като дозата и продължителността на терапевтичния курс се определят индивидуално в зависимост от състоянието на болния, тежестта на проявите, наличието на подлежащи заболявания, редица индивидуални особености и други.

Препаратът съществува в различни лекарствени форми (твърда и течна), като най-често може да го откриете под формата на таблетки (или капсули по-рядко) за перорална употреба, като се предлага в различни дози (10, 20 и 40 милиграма) или като разтвор в доза 10 милиграма в 5 милилитра.

Обикновено терапевтичният курс стартира с начална доза от 10 до 20 милиграма (при всеки пациент е различно) и постепенно се повишава до достигане на ефективната доза, която води до потискане на симптомите на състоянието. Поддържащата доза при голям процент от пациентите е от порядъка на 40 милиграма.

Максималната дневна доза е от порядъка на 60 милиграма, като се мониторира състоянието на пациентите.

Дозите, по-високи от 40 милиграма като цяло не показват особено по-висока ефективност в сравнение с прием на 40 милиграма дневно, но при определени състояния и под медицински контрол се назначават подобни високи дози.

Не се препоръчва самоцелна промяна в дозата или честотата на употреба, поради риск от тежък абстинентен синдром при рязко прекъсване на приема, токсични прояви при прием на по-високи от препоръчителните дози и липса на ефект при употреба на по-ниски дози. Винаги приемайте лекарството съгласно указанията на вашия лекар.

При кои състояния и заболявания е необходимо лечение с циталопрам?

Основното приложение на антидепресантите е при състояния на депресивни епизоди, като в зависимост от тяхната тежест и продължителност се прилагат съответните препарати в подходящи дози.

Циталопрам се използва в лечението на лека и умерена форма на депресия (при тежките форми се използват други видове антидепресанти).

Освен в терапията на депресия медикаментът намира приложение при следните други състояния:

• генерализирано разстройство в развитието
• агорафобия
• параноидно разстройство на личността
• социални фобии
• смесени натрапливи мисли и действия
• психосоматично разстройство
• рецидивиращо депресивно разстройство
• паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност)
• генерализирана тревожност
• обсесивно-компулсивно разстройство
• обсесивно-компулсивно разстройство с преобладаване на компулсивни действия (натрапливи ритуали)
• синдром на Asperger
• някои хранителни разстройства
• при определени пациенти се прилагат за лечение на хронична болка
• при определени пациенти се използва в комплексната терапия при алкохолизъм

Лекарството се прилага под лекарско наблюдение, като се препоръчва внимателно проследяване състоянието на болния в първите няколко месеца от терапията, тъй като при част от пациентите са възможни натрапливи суицидни мисли и опити за суицидни действия (особено при лица в млада възраст, страдащи от определени форми на депресия).

Дозата и продължителността на терапията се съобразяват с индивидуалното състояние на пациента и не се препоръчва самоцелна промяна в терапевтичния план.

Какви рискове крие лечението с циталопрам?

Антидепресантите като цяло са лекарствена група, която показва висок риск от нежелани взаимодействия при едновременна употреба с други медикаменти от една страна и висок риск от увреждания при прием от пациенти с различни подлежащи заболявания и/или увреждания. По тази причина лекарствата се предписват единствено от специалист след щателен и обстоен разпит и преглед на болния.

С повишено внимание се прилагат при пациенти с подлежащи хронични заболявания, като захарен диабет, артериална хипертония, астма, бъбречни увреждания, чернодробни увреждания, различни заболявания, засягащи хемопоезата.

Други причини, поради които е необходим прием с повишено внимание и в по-ниски дози са глаукома (закритоъгълна глаукома), епилепсия, анамнеза за гърчове в последните няколко години, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, прекаран в миналото инфаркт на миокарда, анамнеза за наличие на болен в семейството с дълъг QT-интервал, електролитен дисбаланс (ниски нива на калий и/или магнезий), биполярно афективно разстройство, наркотични зависимости.

С повишено внимание циталопрам се прилага при лица, правили опит за самоубийство в миналото, тъй като началната употреба на медикамента може да повиши този риск.

Не се препоръчва лечение с циталопрам по време на бременност (както и при планиране на предстояща бременност, необходим е интервал от поне шест месеца), както и по време на кърмене (медикаментът се излъчва в кърмата и може да предизвика нежелани странични ефекти при кърмачето).

Едновременната употреба с лекарства от други фармакологични групи може да повиши риска от токсични прояви, както и да доведе до промяна в ефективността на препаратите.

Такива са например:

• нестероидни противовъзпалителни средства: аспирин, напроксен, ибупрофен, диклофенак, целекоксиб, индометацин, мелоксикам и други
• седативни лекарства
• сънотворни средства
• лекарства за лечение на тревожност
• антикоагуланти: варфарин, аценокумарол
• други антидепресанти, като например МАО-инхибитори
• лекарства за лечение при високо кръвно налягане
• някои от медикаментите, използвани за лечение на мигрена (така наречените триптани)

Уведомете вашия лекар за всички медикаменти, лекарства, предлагани без рецепта, както и витамини, минерали, билки и лечебни растения (например жълт кантарион), които приемате, тъй като са възможни нежелани взаимодействия.

По време на терапията се препоръчва прекратяване употребата на алкохол и различни спиртни напитки, поради риск от токсични прояви.

Възможни странични (нежелани) ефекти при лечение с циталопрам

По време на терапията с антидепресанти са възможни различни по тежест и с различна честота нежелани ефекти, вариращи от лек стомашен дискомфорт до тежки, застрашаващи живота реакции (обикновено в резултат от предозиране, случайно или умишлено).

При проява на признаци, сигнализиращи за алергична реакция (свръхчувствителност) към медикамента незабавно потърсете медицинска помощ. Такива симптоми включват обрив, задух и затруднено дишане, подуване на лицето, езика, устните, както и замъглено зрение, болка и/или подуване на очите, тежко главоболие, световъртеж, припадък, значително ускорен сърдечен пулс, екстремно повишение на телесната температура, тремор, халюцинации.

Към честите нежелани ефекти, наблюдавани при лечение с циталопрам, се включват:

• главоболие
• затруднена концентрация и отслабена памет
• сънливост
• сухота в устата
• повишено изпотяване
• повишен апетит
• гадене, с или без повръщане
• повишено образуване на газове, диария
• нарушения на съня (безсъние)
• промени в теглото (по-често се наблюдава наддаване на килограми)
• промяна в либидото
• мускулна слабост

При предозиране и прием на многократно по-високи от препоръчителните дневни дози са налице гадене, повръщане, слабост, изразено изпотяван, посиняване на кожата, загуба на съзнание, изразен тремор, екстремно ускорение на сърдечната честота, като налагат своевременна медицинска помощ и предприемане на съответните мерки за детоксикация на организма.

Употребата на антидепресанти и лечение с циталопрам изискват редовни профилактични прегледи и физикални изследвания, с цел намаляване рисковете от възможни странични ефекти и постигане на оптимална активност и ефективност на терапията.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

• МАО-инхибитори
• Кломипрамин
• Лечение със сертралин
• Селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин