Флувоксамин

от 07 юли 2010г., обновено на 08 дек 2022г.

Афективните разстройства се срещат все по-често и засягат милиони хора в световен мащаб.

Причините, водещи до различна по тежест промяна в настроението (временна или постоянна, остра или хронична), са многобройни и твърде разнообразни.

Най-често това са стресът (в резултат от лични, здравословни или битови проблеми), нездравословният начин на живот, индивидуалната емоционална стабилност и склонност към подобни състояния, генетичната предразположеност, социалният статус.

За развитието на подобни заболявания значение имат и приемът на определени медикаменти, някои болести на обмяната и хормоналния баланс.

В опита за създаване на ефективни медикаментозни средства са синтезирани препаратите от групата на селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин, които представляват една от най-често използваните в съвременната клинична практика група антидепресанти.

Един от основните представители на тази фармакологична група е флувоксамин.

Препаратът навлиза на световния пазар през 1994 година, когато е одобрен за употреба.

Механизъм на действие и факмакокинетика

Главният механизъм, по който лекарственият агент осъществява своите ефекти, включва избирателно потискане на обратното захващане на медиатора серотонин, повлиявайки незначително реабсорбцията на допамин и норепинефрин.

Притежава слабо изразени ефекти по отношение на повлияването на хистаминовите и ацетилхолиновите рецептори, което обяснява някои от страничните му ефекти.

Приема се перорално, под формата на таблетки, като съществуват различни дозировки.

Има сравнително кратък плазмен полуживот, поради което са разработени и таблетки с удължено освобождаване.

Метаболизира се в черния дроб и се елиминира от организма през отделителната система, поради което е необходимо коригиране на дозата при пациенти с увредена чернодробна или бъбречна функция.

Приложение

Основните показания за приложението на флувоксамин включват следните състояния:

Широкият спектър от афективни разстройства, които повлиява, са причина за масовото му приложение.

Дозата се определя индивидуално при всеки отделен пациент, в зависимост от конкретната симптоматика, тежестта на заболяването, приемът на други медикаменти, наличието на придружаващи заболявания.

Не се наблюдава развитие на толерантност и намаляване на ефективността на препарата при продължителна употреба.

Странични ефекти

По време на лечебния курс е възможно развитие на различни по степен странични ефекти, като се засягат главно централната нервна система, храносмилателният тракт и сърдечно-съдовата система:

неврологични нарушения: често се наблюдава повишена възбудимост, тремор, безсъние, световъртеж, повишена сънливост и нервност, рядко се развиват халюцинации и екстрапирамидни увреждания, атаксия и конвулсии
стомашно-чревни нарушения: голяма част от пациентите се оплакват от болка в корема, липса на апетит, запек или диария, диспептични нарушения, гадене и повръщане, сухота в устата
кардиални нарушения: често е налице тахикардия, сърцебиене, ортостатична хипотония, рядко се наблюдават ритъмни нарушения

При малък процент от приемащите този антидепресант се наблюдават увреждания на скелетната мускулатура (миалгии, артралгии), репродуктивни нарушения (импотентност, намаление на либидото, забавена еякулация, галакторея), реакции на свръхчувствителност, хиперхидроза (повишено изпотяване).

Противопоказания

Не се препоръчва употребата му при пациенти с чернодробна или бъбречна недостатъчност, поради повишен риск от токсични прояви и реакции на кумулация (натрупване).

Липсват достатъчно клинични проучвания по отношение на приложението му в детска възраст, но като цяло употребата не се препоръчва, поради повишен риск от суицидни мисли и действия (повишен суициден потенциал).

Противопоказана е употребата му от бременни и жени, планиращи бременност, поради опасност от усложнения и увреждания в нормалното протичане на бременността, развитие на синдром на абстиненция при новородените.