МАО-инхибитори

Депресията и различни психични и поведенчески разстройства показват тревожна тенденция и прогресивно нарастване на честотата на проява, засягайки лица от всички възрастови групи.

Депресията не е болест на съвременния човек, но модерният начин на живот допринася за зачестяването на случаите и се оказва силен провокатор.

Хроничен стрес и преумора, неблагоприятна работна и семейна среда, социална изолация, финансови проблеми, влошаване на здравословното състояние от различни заболявания, вреден (в най-общия смисъл на думата) начин на живот с типичните за него грешки в диетата (консумация на преработени, мазни, тестени храни, с минимално съдържание на полезни вещества и нутриенти), обездвижване, минимален престой на открито и други са все фактори, повишаващи риска от развитие на депресивен епизод, панически атаки, емоционален дисбаланс.

За лечение на широка палитра от психичните и поведенчески разстройства се използват лекарства от голямата група на антидепресантите.

Антидепресантите от своя страна се подразделят на няколко групи в зависимост от особеностите в механизма на действие на отделните препарати, като първите разработени и въведени в клиничната практика представители са тези от групата на МАО-инхибиторите.

Лечение с МАО-инхибитори се назначава при тежки форми на депресия и голям брой психични разстройства, като въпреки наличието на нови, по-безопасни алтернативи сред антидепресантите, представителите на тази група все още се използват поради своята добра ефективност.

По време на терапията се препоръчва стриктно проследяване състоянието на пациента във връзка с високия риск от поява на различни по тежест нежелани ефекти.

Какво представляват МАО-инхибиторите?

МАО-инхибиторите представляват група антидепресанти, които въздействат върху нивата на основните невротрансмитери в мозъка, подобрявайки техния баланс и облекчавайки по този начин основните симптоми при депресия и други психични разстройства.

Инхибират ензима моноамин оксидаза, като предотвратяват разграждането на моноаминните медиатори в ЦНС, а именно допамин, серотонин, норадреналин, адреналин. Протектират намиращите се в цитоплазмата свободни катехоламини като увеличават вероятността за депониране.

Понижените нива на серотонин и другите катехоламини са една от основните причини за поява на депресивни разстройства. Потискайки активността на ензима моноамин оксидаза, отговорен за разграждането на тези невротрансмитери, МАО-инхибиторите водят до повишение на нивата на тези невромедиатори.

Ензима моноамин оксидаза съществува най-общо в две форми, а именно МАО-А и МАО-Б, във връзка с което препаратите от групата се подразделят на селективни и неселективни. Селективните от своя страна се подразделят на селективни по отношение на МАО-А и селективни по отношение на МАО-Б.

Към основните представители на неселективните МАО-инхибитори се включват следните препарати:

• изокарбоксазид
• фенелзин
• транилципромин
• ниаламид

Препаратите от тази подгрупа не се откриват на територията на България, по-разпространена е употребата им в САЩ и някои европейски страни.

Към групата на селективните инхибитори на моноамин оксидаза тип А се включват агентите моклобемид и толоксатон.

Моклобемид е относително нов представител на МАО-инхибиторите, като е наличен и на територията на България. Потискайки активността на ензима ММАО-А води до блокиране на разграждането на серотонин и норадреналин и повишаване на техните нива в синапсите на съответните неврони. Наличен е под формата на таблетки, като обичайната дневна доза е една или две таблетки два пъти дневно.

Към инхибиторите на моноамин оксидаза тип Б се включват агентите селегилин и разагилин, които са достъпни на територията на България под формата на таблетки. Потискайки ензима МАО-Б, лекарствата от тази група подобряват симптомите при някои неврологични заболявания с дегенеративен характер и намират приложение главно в терапията при пациенти с болест на Алцхаймер и болест на Паркинсон.

Обикновено се прилагат по една таблетка дневно, като според състоянието на пациента и съгласно преценката на лекуващия лекар може да се наложи прием на по-висока доза. Селегилин може да бъде открит и под формата на пластир за поставяне върху кожата, като по този начин се постига относително добър ефект при някои пациенти с минимален риск от изява на нежелани ефекти със системен характер.

Ефектът от лечението с МАО-инхибитори се наблюдава обикновено след две до четири седмици след началото на терапевтичния курс. Преустановяването на лечението се осъществява с постепенно понижение на дозата с цел избягване на синдром на отнемане и влошаване състоянието на пациента.

При избора на представител от групата на МАО-инхибиторите (и на антидепресант като цяло) под внимание се взимат редица фактори, като с основно и ключово значение са видът и тежестта на заболяването на конкретния пациент, неговата възраст, общо здравословно състояние, наличие на подлежащи заболявания и увреждания, вредни навици (прием на алкохол, злоупотреба с наркотични вещества), прием на други лекарства, както и редица индивидуални особености.

При кои заболявания се назначава лечение с МАО-инхибитори?

Заедно с трицикличните антидепресанти и селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонина (SSRI), МАО-инхибиторите са лекарства на избор при лечението на депресия.

Рядко са препарати на първи избор и обикновено се назначават при пациенти с тежки форми или атипично протичаща депресия.

Терапията се назначава, контролира и проследява от специалист, като при необходимост се прилагат съответните корекции в дозата (постепенно повишение или понижение на дозата), честотата на прием и необходимостта от приложение на комбинирана терапия и включване на други лекарствени средства.

МАО-инхибиторите могат да се приложат при широк кръг от психични и поведенчески разстройства, включително и хранителни нарушения (анорексия, булимия).

По-старите представители на групата се използват рядко във връзка с високия риск от нежелани ефекти и необходимостта от многобройни ограничения в храненето и приема на други лекарства (висок риск от нежелани лекарствени взаимодействия), но някои от по-новите препарати са предпочитани от някои специалисти и дори са опция на първи избор при определени пациенти.

Най-общо основните показания за провеждане на терапия с някои от представителите на тази фармакологична група включват:

• Депресивен епизод
• Депресивно разстройство в поведението
• Депресивен епизод, неуточнен
• Рецидивиращо депресивно разстройство
• Смесено тревожно-депресивно разстройство
• Други рецидивиращи депресивни разстройства
• Биполярно афективно разстройство
• Паническо разстройство
• Социални фобии
• Посттравматично стресово разстройство
• Нервна анорексия
• Нервна булимия
• Агорафобия
• Болест на Parkinson

Има данни за подобряване на състоянието след лечение с МАО-инхибитори при пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство, трихотиломания, някои форми на главоболие и мигрена и други, но резултатите са противоречиви. По преценка на лекуващия лекар МАО-инхибитори могат да бъдат включени при определени пациенти като част от комплексния терапевтичен подход.

Селегилин намира основно приложение за лечението на болест на Parkinson, както и при лица с болест на Алцхаймер, тъй като селективно инхибира предимно моноамин оксидаза Б. Приложението му под формата на пластир (трансдермална терапевтична система) позволява контролиране на симптомите на болестта на фона на минимален риск от системни нежелани ефекти. По преценка на лекуващия лекар и според здравословното състояние на конкретния пациент селегилин се назначава перорално, под формата на таблетки, показвайки много добра ефективност.

Разагилин, като представител на инхибиторите на моноаминоксидаза тип Б, също се използва в комплексната терапия при болест на Паркинсон, предимно под формата на таблетки в подходяща, индивидуализирана доза.

Необходимо е предварително разясняване на някои от особеностите в терапията на пациентите, лекувани с МАО-инхибитори, тъй като терапията изисква известни диетични ограничения и повишено внимание при едновременна употреба на други лекарствени средства (включително и достъпни без рецепта, също и хранителни добавки).

Какви рискове, нежелани ефекти и противопоказания крие лечението с МАО-инхибитори?

Страничните ефекти, развиващи се в резултат от лечението с МАО-инхибитори, са относително чести, в повечето случаи се класифицират като леки до умерени, но при определени обстоятелства се създават предпоставки за сериозни, в някои случаи дори животозастрашаващи реакции.

Едни от най-честите нежелани прояви при употреба на антидепресантите от тази група включват:

• ксеростомия (усещане за сухота в устата)
• гадене, по-рядко с повръщане
• запек или диария
• главоболие, световъртеж, замаяност
• безсъние и нарушения на съня
• неволеви мускулни потрепвания, крампи
• понижаване на кръвното налягане
• намалено либидо, сексуални нарушения
• покачване на телесното тегло
• нарушения в уринирането
• мравучкане, усещане за парене по кожата, парестезии

Не се препоръчва назначаване на терапия с антидепресанти от тази група по време на бременност (може да предизвикат различни по тежест увреждания на плода), както и по време на кърмене (излъчват се в майчиното мляко и водят до различни по тежест увреждания на кърмачето). Задължително уведомете вашия лекар в случай, че планирате бременност или вече сте бременна.

По време на лечението с МАО-инхибитори са необходими известни ограничения в диетата и намаляване на вноса на храни, богати на протеини, триптофан и тирамин. При консумацията на богати на тирамин храни по време на терапията (такива например са узрелите сирена, някои видове месо, соеви продукти, някои алкохолни напитки и други) е възможно опасно покачване на кръвното налягане и развитие на хипертензивна криза, налагаща спешна медицинска намеса.

При едновременна употреба на МАО-инхибитори с някои други медикаменти (обезболяващи, противовъзпалителни средства, селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин, препарати, съдържащи жълт кантарион, някои противоалергични средства и други) е възможно развитие на различни по тежест нежелани лекарствени взаимодействия, включително и екстремно повишение на серотонина, известно като серотонинов синдром.

Характерни прояви на серотониновия синдром са тревожност, емоционална лабилност, повишено изпотяване, объркване, тремор, учестен сърдечен пулс, нарушения на координацията и други, налагащи своевременна медицинска намеса.

Изключително важно е стриктното наблюдение на пациентите, особено в първите няколко седмици от започване на терапията, във връзка с повишен риск от влошаване на симптомите на депресията, промени в поведението, суицидни мисли и поведение. Това важи с особена сила за лицата в млада възраст и подрастващите. Като цяло употребата на МАО-инхибитори не се препоръчва при деца и подрастващи, назначаването им се осъществява под контрола на специалист само при липса на по-добра и безопасна алтернатива.

Прекратяването на терапията се осъществява плавно и с постепенно понижение на дозата за намаляване на рисковете от развитие на синдром на отнемане. Внезапното преустановяване на лечението крие рискове от поява на тревожност, гадене, безсъние, грипоподобни прояви и други.

При необходимост от смяна на терапията се препоръчва след прекратяване на приема на МАО-инхибиторите период от поне две седмици преди назначаването на други антидепресанти, като през този период се препоръчва избягване на храни, напитки и лекарства, водещи до нежелани взаимодействия.

За постигане на оптимални резултати при лечение с МАО-инхибитори се препоръчва стриктно спазване на заръките на лекуващия лекар и листовката, предоставена от фирмата производител на конкретния препарат.