Паническо разстройство [епизодична пароксизмална тревожност] МКБ F41.0

Паническото разстройство е тревожно разстройство, характеризиращо се с повтарящи се неочаквани пристъпи на паника. Хората се ужасяват от вероятността за поява на атаки и се страхуват, че ще се случи нещо лошо като последица от тях (например полудяване, загуба на контрол или смърт).

Причината за паническо разстройство е неизвестна. То често протича в семействата. Рисковите фактори включват:

• тютюнопушене
• психически стрес
• история за насилие над болните като деца

Въпреки че няма само конкретно обяснение за причината на паническото разстройство, има някои теории, които лекарите използват, за да обяснят заболяването.

1. Биологична теория. Първите проучвания стигат до заключението, че има дисбаланс в норепинефриновата активност при хора, които страдат от панически атаки. Настоящите изследвания също подкрепят тази гледна точка.
2. Когнитивна теория. Теоретиците смятат, че хората с паническо разстройство могат да изпитат панически реакции, защото възприемат грешно телесните си усещания за животозастрашаващи ситуации. Тези телесни усещания карат някои хора да се чувстват сякаш са извън контрол, което може да доведе до чувство за паника. Това погрешно схващане се обозначава като чувствителност към тревожност. Проучванията доказват, че хората, които се имат по-висока чувствителност към тревожност, са 5 пъти по-склонни да бъдат диагностицирани с паническо разстройство.
3. Генетична теория. Установено е, че паническото разстройство протича в семейства, което предполага, че унаследяването взима съществена роля.
4. Психологическите фактори, стресовите житейски събития и околната среда, както и често мисленето по начин, който преувеличава относително нормалните телесни реакции, също се смятат за фактор при появата на паническо разстройство. Често първите атаки се предизвикват от физически заболявания, силен стрес или определени лекарства. Хората, които са склонни да поемат прекомерни отговорности, могат да развият панически атаки. Пациентите с посттравматично стресово разстройство също показват много по-висок процент на паническо разстройство в сравнение с общата популация.

Паническото разстройство засяга около 2,5% от хората в даден момент от живота им. Обикновено започва през юношеството или ранна зряла възраст, но може да се срещне във всяка възраст. По-рядко е при деца и възрастни хора. По-често срещано е при жени, отколкото при мъже.

Към паническо разстройство [епизодична пароксизмална тревожност] спадат панически пристъп и паническо състояние.

Паническите пристъпи могат да бъдат провокирани от излагане на определени стимули (например виждане на мишка) или психическа настройка (например зъболекарският кабинет). Някои хора получават пристъпи редовно, понякога ежедневно или ежеседмично.

Външните симптоми на паническа атака често причиняват негативни социални преживявания като смут пред обществото и социална изолация. Паник атаката е внезапен прилив на силен страх или дискомфорт, който включва поне 4 от следните симптоми:

• ускорена сърдечна честота
• изпотяване
• гадене
• треперене
• недостиг на въздух или задушаване
• болка в гърдите или дискомфорт
• разстроен стомах
• виене на свят или замаяност
• нереални усещания
• тревожност
• объркване
• изтръпване или мравучкане на крайниците
• страх от загуба на контрол или „полудяване“
• страх от смърт

Паническите атаки обикновено започват бързо и достигат връх в рамките на 10 минути. Пикът трае около 5 до 10 минути, преди симптомите да започнат да се успокояват. Въпреки това може да отнеме доста време, докато всички симптоми напълно отшумят. Паническите атаки са доста често срещани и това, че човек се сблъсква с такава, не означава, че има паническо разстройство. Например, ако се чувства много стресиран или преуморен, може да получи паник атака. Това не е паническо разстройство.

Паник атаките стават проблем само ако човек често се притеснява от други пристъпи или ако се страхува, че нещо лошо ще се случи поради паническа атака. Например, засегнатите се притесняват, че ще припаднат, ще получат инфаркт или ще полудеят.

При паническо разстройство, паник атаките са неочаквани и непредсказуеми. Нормално е хората с други тревожни разстройства да имат пристъпи на паника, без това да е паническо разстройство. Например хората с фобия на кучета може да имат атака на паника винаги, когато са близо до куче.

Възрастните с паническо разстройство често променят поведението си, за да се чувстват по-сигурни и опитват да предотвратят бъдещи пристъпи на паника. Примерите включват:

1. Носят със себе си лекарства, вода или мобилен телефон.
2. Държат член на семейството или приятел да ги придружават.
3. Избягват физическите дейности (например упражнения, тичане, спорт), които могат да предизвикат панически чувства.
4. Избягват определени храни (например пикантни ястия) или напитки (например кофеин, алкохол), защото те могат да предизвикат подобни на паника симптоми.
5. Седят в близост до изход на сградата.

Диагнозата се основава на изключване на други потенциални причини за тревожност, включително психични разстройства, медицински състояния като сърдечно заболяване или хипертиреоидизъм и употреба на наркотици.

Паническо разстройство [епизодична пароксизмална тревожност] е сериозен здравословен проблем, който в много случаи може да бъде лекуван успешно, въпреки че няма конкретно лечение. Търси се този метод, който поражда възможно най-пълен отговор и могат да сведат до минимум рецидивите.

1. Когнитивно-поведенческата терапия е метод на избор за паническо разстройство. Няколко проучвания показват, че 85 до 90 процента от пациентите се възстановяват напълно от паник атаките си в рамките на 12 седмици. Целта на когнитивно-поведенческата терапия е да помогне на пациента да реорганизира мисловните процеси и тревожните мисли относно преживяване, което провокира паника.
2. Друга форма на психотерапия, която е показала ефективност при клинични изпитвания, е психодинамичната психотерапия. Терапията включва първо изследване на стресорите, които водят до панически епизоди, след това изследване на психодинамиката на конфликтите, залегнали в основата на паническото разстройство, и на защитните механизми, които допринасят за атаките.
3. Някои изследвания сочат, че техниките за мускулна релаксация и дихателните упражнения не са ефикасни за намаляване на паническите атаки. Дихателните упражнения дори могат да повишат риска от рецидив.

Подходящото лечение от опитен професионалист може да предотврати пристъпите на паника или поне значително да намали тежестта и честотата им и донесе облекчение на хората с паническо разстройство.

Когато психотерапията не дава задоволителни резултати, се преминава към фармакотерапия. Подходящите лекарства са ефективни при паническо разстройство. Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин са лечение на първа линия, а не бензодиазепини поради рисковете на последния по отношение на толерантност, зависимост и злоупотреба. Други медикаменти могат да включват:

1. Антидепресанти: те се приемат редовно всеки ден и променят невротрансмитерните конфигурации, които от своя страна могат да помогнат за блокиране на симптомите. Въпреки че тези медикаменти са описани като "антидепресанти", почти всички от тях (особено трицикличните антидепресанти) имат анти-тревожни свойства, отчасти поради седативните им ефекти. Известно е, че селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин изострят симптомите при пациенти с паническо разстройство, особено в началото на лечението и дори са провокирали панически атаки при иначе здрави индивиди. Известно е също, че те причиняват симптоми на абстиненция, които включват тревожност и паник атаки.
2. Средства за борба с тревожността (бензодиазепини): Използването на бензодиазепини при паническо разстройство е противоречиво в медицинската литература. Американската психиатрична асоциация заявява, че бензодиазепините могат да бъдат ефективни за лечение на паническо разстройство и препоръчва да се използват заедно с антидепресанти или психотерапия.

Други експерти смятат, че е най-добре бензодиазепините да се избягват, поради рисковете от развитие на толерантност и физическа зависимост.

Световната федерация по биологична психиатрия казва, че бензодиазепините не трябва да се използват като възможност за лечение от първа линия, а са вариант за устойчиви на друго лечение случаи на паническо разстройство.

Въпреки нарастващия фокус върху употребата на антидепресанти и други средства за лечение на тревожност, като препоръчителна най-добра практика, бензодиазепините са останали често използвано лекарство за паническо разстройство.

Усложненията, които паническо разстройство [епизодична пароксизмална тревожност] може да причини, включват:

• Развитие на специфични фобии, като страх от шофиране или напускане на дома.
• Търсене на медицинска помощ за здравословни проблеми и други медицински състояния.
• Избягване на социални контакти.
• Проблеми в работата или училището.
• Депресия, тревожни разстройства и други психиатрични разстройства.
• Повишен риск от самоубийство или мисли за самоубийство.
• Злоупотреба с алкохол или други вещества.
• Финансови проблеми.