Функция и хормони на епифизата

Епифизата е последната открита ендокринна жлеза. Тя произвежда два хормона серотонин и мелатонин. Тази жлеза има колоритна и неразбрана история. При откритието и се е смятало, че тя е загадъчен орган. Епифизата е била наречена трето око, поради нейното местоположение (дълбоко в центъра на мозъка между двете полукълба) и връзката между функцията и количеството светлина. Френският философ и математик Рене Денарт е бил очарован от нея. Тя се е разглеждала като основното седалище на душата и мястото, където се формират всички наши мисли. Днес се знае, че хормоните, които тя произвежда – серотонин и мелатонин, участват в поддържането на циркадния ритъм и в регулацията на репродуктивните функции.

Анатомия на епифизата

Епифизата (шишарковидно тяло) е нечифтен орган, който представлява част от надхълмието (епиталамус), разположено в междинния мозък. Тази жлеза достига своето пълно развитие към седмата година от живота и към 14 годишна възраст започва своето обратно развитие. Жлезата е изградена от два вида клетки: паренхимни клетки и невроглия. В паренхимните клетки се произвеждат полипептидни хормони.

Мелатонин

Мелатонинът е полипептиден хормон, отделян от епифизната жлеза, който не трябва да се бърка с меланина, който представлява кожен пигмент. Мелатонинът се нарича още хормон на тъмнината. Това биологично активно вещество има противовъзпалителни, антиоксидантни и антикоагулантни свойства, защитни ефекти към ендотела, които обуславят употребата му за терапевтични цели. Биосинтезата му се осъществява от изходното вещество L-триптофан.

Мелатонинът е основният регулатор на циркадния (биологичния) ритъм, или с други думи на съня и бодърстването. Освен това той участва и в регулацията на репродуктивните функции. Мелатонинът осъществява своите ефекти посредством свързване с мелатонинови рецептори, които са три типа и са разположени в хипофизната жлеза, хипоталамуса и ретината. При образуването на комплекс хормон-рецептор се задвижва каскада от реакции, асоциирани с G-протеини. Циркадният ритъм е 24 часовия цикъл на сън и бодърстване. Дневната светлина и липсата и през нощта участват в регулацията му, като светлинната експозиция спира отделянето на мелатонин и по този начин спомага за регулация на биологичния часовник. Секрецията на мелатонин е ниска през деня и висока през нощта.

Изображение: freepik.com

Ролята на мелатонина в репродукцията се изразява във факта, че този хормон блокира секрецията на гонадотропни хормони (лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон) от аденохипофизата. Гонадотропните хормони са от ключово значение за правилното развитие и функциониране на яйчниците и тестисите.

Последните изследвания за физиологичната функция на мелатонина допълват, че този хормон окозва положително влияние върху сърдечно-съдовата система и кръвното налягане.

С нарастващото разпространение на разстройствата на съня, свързани с увеличаващото се затлъстяване, интересът към мелатонина се увеличава, поради неговите механизми на действие и терапевтичните му ефекти. Мелатонинът има различни ефекти върху клетките в тялото. Той подобрява съня и заспиването. По тази причина този хормон се нарича хапче за сън, чудотворен хормон и еликсир на живота. Многобройните изследвания върху действията на мелатонина демонстрират потенциалните му роли за превенция на човешкото здраве. В някои проучвания се споменава, че мелатонинът може да бъде ефективен за борба с вирусната хеморагична треска ебола.

Серотонин

Серотонинът е физиологично активно вещество отделяно от много структури в организма. Той се секретира от епифизата, от стомашно-чревния тракт, от тромбоцитите и от централната нервна система. Той играе ролята на хормон и невротрасмитер. Серотонинът се получава от аминокиселината триптофан. Това вещество има много функции, като регулация на настроението, апетита, съня и бодърстването, когнитивните функции (паметта и ученето). По тази причина серотонинът се нарича „хормон на щастието“.

Серотонинът осъществява своята функция чрез свързването му с мембранни рецептори, асоциирани с втори посредници. Секрецията на серотонин в епифизата е асоциирана с количеството светлина във външната среда. Серотонинът се произвежда главно през деня.

Поради разнообразната локализация на клетките, които произвеждат серотонин, това физиологично активно вещество има много функции. Смята се, че то участва в преноса на съобщения между нервните клетки, че допринася за благосъстоянието и щастието, както и в регулацията на циркадните ритми, когнитивните функции, емоциите, апетита. В стомашно-чревния тракт серотонинът регулира движенията на червата и играе роля в понижаването на апетита по време на хранене. В мозъка той влияе на нивата на тревожност и щастие. Според изследванията високите нива на серотонин подобряват благосъстоянието и щастието на организма. По отношение на репродукцията, се смята, че серотонинът инхибира сексуалната функция.

Ниските нива на серотонин са свързани с появата на депресивни състояния и депресия. По тази причина най-често използваните антидепресанти стимулират серотониновата секреция. Симптомите на серотониновата недостатъчност включват лоша памет, чувство за непълноценност и понижено настроение.

Епифизата е малка жлеза, която притежава важни физиологични функции, като регулация на съня и бодърстването, на паметта, настроението и ендокринните функции. Нормалното и функциониране е от ключово значение за поддържането на благосъстоянието на организма.

Заглавно изображение: Images are generated by Life Science Databases(LSDB)., CC BY-SA 2.1 JP, via Wikimedia Commons