Бодрост и сън

Всеизвестно е, че активното взаимодействие на човек с околния свят се обуславя от способността за осъзнаване на информацията, която постъпва чрез сетивните системи и извършването на действия. Тази възможност зависи съществено от състоянието на нервната система и се обуславя от сложни процеси, каквито са вниманието и съзнанието. Разграничават се две основни състояния на нервната система, известни като бодрост и сън. Състоянието сън представлява физически и психически покой на организма, безсъзнание и намалена способност за реагиране на дразнене. Човек прекарва в състояние на сън близо една трета от своя живот (при индивиди на средна възраст около 6-8 часа за едно денонощие). Състоянието на обострено внимание, осъзнаване и активно поведение се означава като бодрост.

Редица параметри като телесната температура или нивата на различни хормони в човешкия организъм показват денонощни колебания. Колебанията с период около 24 часа се наричат циркадианни ритми (от латинските думи circa – около и dies – ден). Редуването на будно състояние и сън е също циркадианен ритъм.

Между състоянията на бодрост и сън съществуват редица преходни състояния като замаяност, замъгленост и повишена активност или намалена яснота. Основният критерий за активността на нервната система е способността за взаимодействие с външния свят. Основните характеристики на поведението, които са критерии за разграничаване на състоянията са невъзприемчивостта към дразнения, двигателната активност, характерна поза, наличие на движения и други. При някои патологични състояния способността за осъзнаване и активното положение са променени. На пример при кома са загубени възможността за движение, възприятие и осъзнаване. За разлика от естествения сън, при комата липсва периодична смяна на бодрост и сънно състояние. Дълго време се е смятало, че състоянието на сън, е състояние на задържане и поради това на съня се е гледало като на пасивен процес, който позволява възстановяване на работоспособността на нервната система. В действителност сънят не е задържане, а активен процес, при който продължават да функционират нервната, отделителната, сърдечно-съдовата и другите системи.

Механизми на възникване на съня

Сънят е изключително важен за поддържането на здравето на организмите. Това се доказва от факта, че лишаването от сън води до катастофални последици. Механизмите на възникване на съня са доста сложни и частично разбрани. Един от механизмите за преход от сън към будно състояние, както и за преминаване от бавновълнов към парадокален сън е промяна в сигнализацията между невроните посредством невротрасмитерите. Основните структури отговорни за механизмите на възникване на съня са ретикуларната формация, таламуса.

Бавновълнов и парадоксален сън

Сънят се определя като безсъзнание, от което човек може да бъде събуден под действието на различни стимули. Проучванията съобщават, че има два типа сън, които се редуват неколкократно в рамките на една нощ. Те са бавновълнов сън (NREM) и парадоксален сън (REM). Образа на електроенцефалограма по време на двата вида сън е различен. По време на бавновълновия сън мозъчните вълни с бавни, наблюдават се сънни вретена и К-комплекси, а по време на парадоксалния се наблюдават бързи мозъчни вълни и бързо движение на очите. По време на бавновълновия сън сърдечната честота е забавена, дишането е ритмично, терморегулацията е ефективна, кръвното налягане е понижено, мускулният тонус е намален, очните движения са бавни. Ако човек бъде събуден по време на бавновълновия сън, той е неориентиран и има нужда от време за ориентация. По време на парадоксалния сън сърдечната честота е ускорена и неправилна, дишането е неправилно, терморегулацията е неефективна, кръвното налягане е повишено, тонусът е силно намален, очните движения са бързи.

Функции на съня

Съществуват различни теории за функциите на съня. Според една от теориите сънят е период на адаптация. Друга хипотеза е теорията за складиране на енергия. Много популярна е и възстановителната теория за функциите на съня. Според нея той служи за възстановяване на това, което тялото е изгубило през деня. Сънят не е пасивно състояние, а всъщност представлява особен вид активност на нервната система. По време на сън мозъкът не си почива, а работи усилено по-особен начин. Възстановителният характер на съня се доказва и с примера, че когато човек е уморен, той се нуждае от сън. Различните видове сън имат различни функции. По тази причина човек се нуждае и от бавновълнов и от парадоксален сън. Възстановителният характер е присъщ за бавновълновия сън. По време на него се наблюдава пестене на енергия, укрепване на имунитета, стимулиране на растежа, ускоряване на регенеративните процеси. Парадоксалният сън има възстановителен и съхраняващ ефект върху обмяната на вещества и енергия. Сънят има ключова роля за запаметяването и обучението.

Възрастови промени на съня

С промяната във възрастта се променя и нуждата от сън. Новороденото има нужда от 14-17 часа сън, а хората над 65 години от 7-8 часа. Продължителността на фазите на съня в различните възрасти е различна. При новороденото бавновълновия и парадоксалния сън имат почти еднаква продължителност. При индивиди на средна възраст парадоксалният сън заема около 20-25% от общата продължителност на съня.

Физиология на прозяването

Прозяването е нормален физиологичен рефлекс. Неговата функция и физиология са представлявали интерес за лекарите в миналото. И до днес се правят изследвания на физиологичната роля на прозяването. То е един особен вид дихателен цикъл с продължителност 5-10 секунди. Човек се прозява средно 250 хиляди пъти през целия си живот. Смята се, че една от основните функции на прозяването е регулация на нивата на кислород и въглероден диоксид в кръвта. Счита се, че то увеличава възбудата на организма. Учените смятат, че прозяването служи като средство за социална комуникация, като играе ролята на катализатор за предаване на емпатични чувства и послания към друг човек. Най-новата теория за функцията на прозяването е, че то служи като механизъм за охлаждане на мозъка. Тя се подкрепя от фактите, че то води до значителни промени в кръвообращението. Прозяването се съпровожда с увеличаване на кръвотока към врата, главата и лицето. Смята се, че прозяването се регулира от хипотамо-хипофизната система и от надбъбречната кора.

Елетроенцефалография

Регистрирането на биоелектричната активност на мозъка се нарича електроенцефалография, а образът, който се получава електроенцефалограма. За извършване на изследването се използват електроди, които се поставят в областта на скалпа в определена схема. На електроенцефалорамата могат да се наблюдават четири ида вълни:

• алфа-вълни – наблюдават си при будно и спокойно състояние при затворени очи. Алфа-вълните се регистрират под формата на алфа-вретена, които следват едно след друго. При отваряне на очите се регистрират бета-вълни. Това явление се нарича десинхронизация.;
• бета-вълни – те се наблюдават в будно състояние и при отворени очи. При затваряне на очите се засилва алфа-ритъмът, явлението е известно като синхронизация.;
• тета-вълни – наблюдават се главно в първите при фази на бавновълновия сън, но могат да се визуализират и в будно състояние по време на по-силни емоционални преживявания.;
• делта-вълни – това са най-бавните вълни в ЕЕГ. Наблюдават се само при дълбок сън (трета и четвърта фаза на бавновълновия сън).

Електроенцефалографията намира широко приложение както за клинични така и за научни цели. В клиничната практика методът е незаменим при изследване на епилепсия.