Бодрост и сън

Всеизвестно е, че активното взаимодействие на човек с околния свят се обуславя от способността за осъзнаване на информацията, която постъпва чрез сетивните системи и извършването на действия. Тази възможност зависи съществено от състоянието на нервната система и се обуславя от сложни процеси, каквито са вниманието и съзнанието. Разграничават се две основни състояния на нервната система, известни като бодрост и сън.

Състоянието сън представлява физически и психически покой на организма, безсъзнание и намалена способност за реагиране на дразнене. Човек прекарва в състояние на сън близо една трета от своя живот (при индивиди на средна възраст около 6-8 часа за едно денонощие).

Състоянието на обострено внимание, осъзнаване и активно поведение се означава като бодрост.

Редица параметри като телесната температура или нивата на различни хормони в човешкия организъм показват денонощни колебания. Колебанията с период около 24 часа се наричат циркадианни ритми (от латинските думи circa - около и dies - ден). Редуването на будно състояние и сън е също циркадианен ритъм.

Между състоянията на бодрост и сън съществуват редица преходни състояния като замаяност, замъгленост и повишена активност или намалена яснота. Основният критерий за активността на нервната система е способността за взаимодействие с външния свят. Основните характеристики на поведението, които са критерии за разграничаване на състоянията са невъзприемчивостта към дразнения, двигателната активност, характерна поза, наличие на движения и други. При някои патологични състояния способността за осъзнаване и активното положение са променени. На пример при кома са загубени възможността за движение, възприятие и осъзнаване. За разлика от естествения сън, при комата липсва периодична смяна на бодрост и сънно състояние.

Дълго време се е смятало, че състоянието на сън е състояние на задържане и поради това на съня се е гледало като на пасивен процес, който позволява възстановяване на работоспособността на нервната система. В действителност сънят не е задържане, а активен процес, при който продължават да функционират нервната, отделителната, сърдечно-съдовата и другите системи.

При изследването на съня широко се използва електроенцефалографията (ЕЕГ), която ще бъде разгледана по-конкретен отдел.