Физиология на прозяването

Прозяването (на латински oscitatio) е общоприето човешко действие, за което се смята, че е нормален физиологичен рефлекс. Неговата функция и физиология са били загадка за лекарите в миналото. Още в древността първоначалното разбиране за прозяването е било, че то се предизвиква от сънливост и скука. През 400 г.пр.н.е Хипократ е спекулирал, че то е свързано с болестни състояния и че стимулира тяхната прогресия.

Прозяването може да се определи като особен вид дихателен цикъл с продължителност от 5 до 10 секунди. Той включва:

• бавно и много дълбоко вдишване с широко отворена уста, съпроводено с максимално разширяване на ларинкса. Дълбокото вдишване при прозяване може да се осъществи само през устата.;
• кратко прекъсване на въздушния поток към белите дробове, което се придружава със затваряне на очите. Този етап се означава като кратък период на апнея или временно спиране на дишането.;
• пасивно или шумно издишване, придружено от отпускането на всички мускули, които участват в прозяването. Устната кухина се затваря и ларинксът се връща към нормалното му положение. В края на този етап хората споделят, че чувстват облекчаване и подобряване на благосъстоянието на организма.

Човек се прозява средно 250 хиляди пъти през целия си живот или около 3-4 пъти на ден.

Теории за функциите на прозяването

Дълго време прозяването е било цел на много проучвания. Създадени са много теории за неговата функция и механизмите, които го предизвикват. Една от основните тези е, че то е зависимо от циркадните ритми на организма.

Често срещана идея за функцията на прозяването е, че благодарение на него се регулират в известна степен нивата на кислород и въглероден диоксид в кръвта. Тя се опровергава от едно изследване, в което се манипулират нивата на тези газове, без да се наблюдават промени в честотата на прозяването. По-нова хипотеза за функцията на прозяването е, че то увеличава възбудата на организма. Тази теория се подкрепя от доказателството, че се наблюдава увеличена честота на прозяването преди важни събития, които предизвикват притеснение и стрес. Наблюдението, че прозяването може да бъде заразно или с други думи да се предизвика когато се визуализира друг човек, който да се прозява, или само с мисълта за този рефлекс, е накарало изследователите да смятат, че основната цел на прозяването е да служи като средство за социална комуникация, като то играе ролята на катализатор за предаване на емпатични чувства или послания към друг човек. Последната хипотеза не засяга физиологичния механизъм на прозяването, както и фактът, че то често се случва когато индивидът се намира в пълно уединение. Друга теория за прозяването е, че неговата функция е свързана с охлаждане на мозъка. Според нея то се предизвиква от повишаване на температурата на мозъка. Тази идея се потвърждава от изследвания, в които се измерва директно температурата на мозъка преди и след прозяване. Тези учени са открили значително повишаване на температурата на мозъка преди прозяване и спадане на същата след това.

Резултатите от по-новите изследвания показват, че прозяването притежава важни функции свързани с терморегулацията на мозъка, мозъчната хипоксия и слуховата система. Въпреки много теории за функцията на прозяването, то си остава интересно мистериозно действие. Някои от фактите, доказани за прозяването, включват:

• Прозяването е реакция на умора или сънливост;
• Бебета имат способността на се прозяват още преди раждането;
• Прозяването е заразно – когато един човек види друг да се прозява и той започва да се прозява;
• Прозяването в известен смисъл изпълнява социална функция, показваща емпатията на хората.

Прозяване – начин за охлаждане на мозъка

Мозъчната температура се определя чрез три променливи: температура на артериалния поток, скорост на кръвния ток и производство на метаболитна топлина. Физиологичните охлаждащи механизми на мозъка включват промяна в мозъчното кръвообращение. Към днешна дата са описани два основни процеса, чрез които прозяването повлиява точно мозъчния кръвоток, като води до охлаждането на мозъка.

На първо място прозяването води до значителни промени в кръвообращението, включително ускоряване на сърдечната честота и повишаване на кръвното налягане. Прозяването се съпровожда с увеличаване на кръвотока към врата, главата и лицето. Температурата на мозъка е постоянно с 0,2 °C по-висока от тази на артериалната кръв. В резултат на горепосочените процеси по време на прозяване се премахва хипертермичната кръв от мозъка и едновременно с това се въвежда по-хладна кръв от белите дробове и крайниците. На второ място се осъществява директен топлообмен от дълбокото вдишване на охладен въздух. Доказателство, че прозяването действително понижава температурата на мозъка е, че при охлаждане на челото и усилено дишане през носа, които понижават температурата на мозъка, този рефлекс не се наблюдава. Тези механизми служат и за повишаване на нивата на кислород в мозъка и подкрепят тезата, че прозяването се предизвиква от хипоксия и хиперкапния (повишени нива на въглероден диоксид).

Регулация на прозяването

Днес се смята, че прозяването се регулира от хипоталамо-хипофизната система и от нивата на кортизол. Според получените данни повишените нива на кортизол предизвикват прозяване, а понижените го инхибират.

Клинично значение на прозяването

Честотата на прозяването има клинично значение, като прекомерното прозяване може да бъде сигнал за различни патологични състояния и заболявания, като:

• Състояния, водещи до прекомерна сънливост;
• Прекомерно стимулиране на n.vagus;
• Мозъчни заболявания като тумор, епилепсия, множествена склероза;
• Проблеми с терморегулацията на организма.

Прозяването е нещо, за което рядко се замисляме, но всъщност представлява важен физиологичен процес. То е един мистериозен рефлекс, за който предстои да се направят още много изследвания, за да се доизяснят неговите механизми и функция.