Мозъчен оток

Мозъчният оток се характеризира с излишък на натрупване на течност във вътреклетъчното или извънклетъчното пространство на мозъка. Това е състояние, застрашаващо живота, който се развива в резултат на възпалителни реакции. Най-често това е следствие от мозъчна травма, масивна мозъчен инфаркт, кръвоизливи, абсцес, алергия, сепсис, хипоксия, и други токсични или метаболитни фактори.

Понастоящем следните видове мозъчен оток са диференцирани:

• вазогенен мозъчен оток - в резултат на повишена пропускливост на ендотела на мозъчните капиляри на албумин и други плазмени протеини
• цитотоксичен мозъчен оток - в резултат на изчерпването на енергийния потенциал на клетъчните мембрани без увреждане на кръвно-мозъчната бариера
• хидростатичен мозъчен оток - в резултат на нарушаване на авторегулация на мозъчното кръвообращение
• осмотичен мозъчен оток - в резултат на разреждане на кръвта
• интерстициален мозъчен оток - в резултат от остра хидроцефалия

Някои автори също диференцират исхемичен мозъчен оток.

Мозъчният оток може да бъде генерализиран, например при шок и остра анемия, и перифокален при местни болестни процеси. Течността се натрупва главно в бялото вещество около израстъците на перикапилярните астроцити и в околосъдовите пространства на Вирхов-Робин. Токсично обусловеният оток е предимно вътреклетъчен и засяга главно астроцитите, олигодендроцитите и дендритите на ганглийните клетки, които хистологично изглеждат пенести.

Макроскопски мозъкът е мек и тежък, с изгладени гири и стеснени сулци. Срезната повърхност е сочна и се покрива с кървава роса. При тежък мозъчен оток може да настъпи вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Тогава двустранно в областта на тонзилите се виждат бразди на вклиняване. В тези случаи настъпва внезапна смърт поради нарушаване функциите на жизненоважни центрове в продълговатия мозък. При перифокален несиметричен мозъчен оток може да настъпи подфалксово или субтенториално мозъчно вклиняване.

Микроскопски се наблюдава характерно перицелуларно и перивазално просветляване от натрупаната течност. При тежък оток се развива огнищна оточна некроза на периваскуларно и субепендимарно разположени астроцити. В тези участъци по-късно настъпва огнищно разрастване на глиални клетки.

Поради ограниченото вътречерепно пространство мозъчният оток води до допълнително нарушаване на кръвотока и задълбочаване на исхемията в мозъка. Възниква тежко разстройство на мозъчните функции с нарушения в съзнанието и смърт.