Слухова сетивна система

Слуховата сетивна система е от значение за възприемането на звука. Звукът е резултат от дейността на вибриращи предмети. Той се поражда от вибриращо тяло като струни на китара, вилки на камертон в действие, трептене на гласните връзки на човек по време на говор и други. Вибриращото тяло поражда периодични разреждания и сгъстявания на средата, в която се намира. Възниква звукова вълна. Разпространявайки се във всички посоки, звуковата вълна достига до периферния орган на слуховата сетивна система – ухото, където се възприема от слуховите рецептори, чийто медиатор е глутаматът. В периферните звена на слуховата система се извършва предварително разлагане на сложните звуци до техните елементарни частици. В тази форма информацията се предава до висшите корови центрове на слуховата система, където се осъществява ресинтезиране и осъзнато възприемане на звука.

Функционална морфология на ухото

Органът на слуха (ухо) е изграден от три части – външно ухо, което възприема и провежда звуковите вълни до средното ухо, където те предизвикват трептене на слуховите костици, последвано от възбуждане на слуховите рецептори разположени във вътрешното ухо. Външното ухо е съставено от ушната мида и външния слухов проход. Средното ухо е изградено от три малки костици – чукче, наковалня и стреме. Вътрешното ухо се нарича лабиринт и е изградено от две части слухова и равновесна. Всяка една част на органа на слуха има значение за възприемането на слуха.

Значението на слуховата сетивна система е огромно при възприемането на човешката реч, благодарение на което се осъществява комуникацията между хората.