Функционална морфология на ухото

Слухът е едно от петте основни сетива. Той представлява способността за възприемане на звука, който е резултат от дейността на вибриращи предмети. Основният орган обуславящ слуховото възприятие е ухото.

Ухото се разделя на три части:

• външно ухо – възприема и провежда звуковите вълни;
• средно ухо – звуковите вълни предизвикват вибрации на слуховите костици;
• вътрешено ухо – то се дели на две части: слухова и равновесна.

Всяка една от тези три части изпълнява определено действие, което е от голямо значение за осъществяването на функцията на слуховата сетивна система.

Външното ухо е изградено от ушна мида и външен слухов проход. Благодарение на тях звуковата енергия се насочва и достига до средното ухо. На границата между външното и средното ухо се намира тъпанчева мембрана. Достигналите до тъпанчевата мембрана вълни я привеждат в трептене. Трептенията на тъпанчевата мембрана са оптимални, когато налягането на въздуха от двете страни е еднакво. Обикновено налягането е еднакво и причината е в Естахиевата тръба. Посредством Евстахиевата тръба средното ухо се свързва с носоглътката, а от там с въздуха в околната среда. При някои възпалителни заболявания като хрема и отит, Евстахиевата тръба може да се запуши поради набъбването на лигавицата й. В резултат възникват разлики в налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана и трептенията и се смущават. Слухът отслабва временно и се подобрява след отзвучаването на възпалението.

Средното ухо съдържа три малки костици - чукче, наковалня и стреме. Чрез трите костици трептенията на тъпанчевата мембрана се предават на овалното прозорче на охлюва, където заляга плочката на стремето. Трите костици представляват своеобразна лостова система, която има за цел да усили звуковата енергия. Допълнително усилване на звука се получава и поради това, че площта на овалното прозорче е около 20 пъти по-малка от тази на тъпанчевата мембрана. По този начин налягането, което звуковите вълни упражняват върху овалното прозорче е около 20 пъти по-голямо. Предварителното усилване е необходимо, тъй като вътрешното ухо е изпълнено с течност.

Вътрешното ухо е известно като лабиринт. Намира се във вътрешността на слепоочната кост. Вътрешното ухо представлява система от канали и кухинни образувания, които могат да се разделят на предверие, полуокръжни канали и охлюв. Предверието и полуокъжните канали се отнасят към равновесната сетивна система, а охлювът - към слуховата. Охлювът (кохлея) е костен канал, който се увива спираловидно около 2,5 пъти около една централна сърцевина (модиолус). В кухината на модиолуса се намира ганглион спирале (ganglion spirale), където се разполагат телата на невроните, аксоните на които формират слуховия нерв. Основата или широката част на охлюва е обърната към средното ухо. Охлювът и средното ухо се съобщават чрез овално и кръгло прозорче. В овалното прозорче плътно заляга основата на стремето, а кръглото прозорче е затворено с една разтеглива мембрана (вторична тъпанчева мембрана).

При напречен срез в основата на охлюва се виждат три успоредно вървящи канала- скала вестибули (scala vestibuli), скала медиа (scala media), скала тимпани (scala tympani). Разделянето на кухината на охлюва на три става посредством две мембранозни структури- мембрана вестибули (membrana vestibuli) и мембрана базиларис (membrana basilaris). Малко преди да достигнат върха на охлюва двете мембрани се сливат като скала вестибули прехожда в скала тимпани. Участъкът се означава като хеликотрема. Scala media повтаря хода на костния охлюв, поради което се означава като ципест лабиринт (ductus cochlearis). Трите канала са изпълнени с течност. Течността ципестия охлюв се нарича ендолимфа, а тези в скала вестибули и скала тимпани - перилимфа. Ендолимфата и перилимфата се различават по йонния си състав. Перилимфата е филтрирана цереброспинална течност. Основният катион в нея е натриевият. Ендолимфата наподобява по състав вътреклетъчната течност. Основният катион в нея е калиевият.

Възприемането на звука се осъществява от Кортевия орган (орган на Корти). С орган на Корти се обединяват два вида сетивни и няколко вида подпорни клетки, които се подреждат по специфичен начин по цялата дължина на базиларната мембрана.

Слуховите рецептори са вторични рецептори. Те се разделят на вътрешни и външни в зависимост от разположението си спрямо модиолуса. Слуховите рецептори са разположени от двете страни на тунела на Корти. Те са механорецептори с изключително висока чувствителност. В органа на Корти са локализирани още външни и вътрешни сетивни клетки. Над всички клетъчни елементи лежи покривна мембрана, която представлява желеподобна структура изградена от колаген.