Хирургия на ухото

Структурите, влизащи в състава на органите на слуха, лесно могат да бъдат засегнати под влиянието на различни въздействия с механичен, химичен или друг характер.

Слухът може да бъде увреден в резултат от инфекция, при разпространението на друго заболяване, вследствие на автоимунно заболяване, след травма, в резултат от вродени аномалии и много други.

За намаляване на последиците и предотвратяване пълната загуба на слуха е необходимо извършване хирургия на ухото (операция на ушите), като в зависимост от вида и тежестта на заболяването и желаните резултати се прилагат различни терапевтични подходи и хирургични техники.

Слуховият анализатор е сложна система, като при увреждането дори на привидно малки елементи, влизащи в нейния състав, е възможно развитие на сериозни увреждания и загуба на слуха.

Полезна и подробна информация за анатомичните и физиологични особености на слуховия орган може да намерите в раздел Анатомия и раздел Физиология:

• Орган на слуха и равновесието - ухо (auris)
• Слухова сетивна система
• Функционална морфология на ухото

След обстоен разпит и физикален преглед на пациента преди избора на терапевтичен подход (конвенционални методи, лекарствена терапия, алтернативен подход, оперативна интервенция) е необходимо провеждане на специализирани изследвания, целящи установяване на наличните промени в слуха и слуховия анализатор.

Полезна и подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• Тест за изследване на слуха (аудиометрия)
• Отоскопия

В зависимост от характера (остро, хронично, обострено) и вида на заболяването (инфекциозно, автоимунно, генетично) се избира подходящ хирургичен метод за постигане на оптимални резултати (запазване на слуха, забавяне на прогресията на болестта, отстраняване на причините, довели до заболяването, възстановяване на анатомичната цялост на органа).

В много случаи хирургия на ухо се прилага и с козметична цел (при клепнали уши, при твърде големи или твърде малки уши, при неправилна форма или наличие на видима асиметрия).

Какво представлява хирургията на ухото? Какви видове операции и интервенции включва?

Хирургията на ухото представлява метод за лечение на заболявания на слуховия анализатор с различна етиология, но също и за възстановяване на анатомичната цялост на ушите, естетично оформяне (при промяна в тяхната форма и размери в резултат от травми, изгаряния, генетични аномалии).

Използват се различни методики, като най-често прилаганите в клиничната практика включват следните:

• стапедопластика: прилага се най-често при отосклероза, като се състои в пречупване на крачетата на стремето (една от основните слухови костици), изваждане на неподвижната плочка на стремето и нейното заместване най-често с парче от фасцията на темпоралния мускул. Стремето се поставя обратно на анатомичното му място, като се захваща за крачетата
• стапедектомия: при тази процедура е необходимо отстраняване на цялото стреме (с плочката и крачетата) и заместването му с различни протези (изработени от различни материали, като е необходимо съобразяване с някои индивидуални особености и алергична предиспозиция). Новата костица се фиксира за заобикалящите я структури (наковалня, овално прозорче)
• тимпанопластика: процедурата е необходима при руптура на тъпанчевата мембрана, която не може да се подложи на други лечебни методи. Това е една от най-често прилаганите в клиничната практика процедури, която цели възстановяване на целостта на тъпанчето, затваряне на перфорацията, възстановяване на слуха и намаляване на риска от проникване на патогени от външната среда в средното ухо. При малки руптури се извършва мирингопластика (залепване), докато при големи руптури се провежда тимпанопластика. Осъществява се под обща анестезия в болничното заведение, като хирургът с помощта на лазер отстранява излишните тъкани и субстанции в средното ухо, след което перфорацията се затваря с малко парче от собствените тъкани (взето от венозен съд или мускулна обвивка), като за проникване се използват два метода, а именно трансканален (през ушния канал) или постаурикуларен (проникване чрез разрез зад ушната мида)

• отопластика: метод за козметично подобряване на естетичния вид на ушите, като се използват различни техники, целящи увеличаване или намаляване на размерите, промяна във формата или прибирането им към главата (например при клепнали уши). Основната цел е реконструкция на ушите по начин, който води до естетичен, симетричен, задоволителен за пациента вид. Хрущялът на ушите може да се моделира по различни начини, за постигане на желаните резултати. За репозиция на ушите и прибирането им към главата се извършва малък разрез в областта зад ушите, хрущялът се обработва, при необходимост се отстраняват излишната тъкан, след което се зашива областта. Операцията се извършва едностранно или по-често двустранно (билатерална отопластика). Естетичната хирургия на ухото се свързва с нисък риск от усложнения, води до постигане на желаните резултати, съответно повишаване на самочувствието и самооценката на пациента и може да се прилага при голямо разнообразие от увреждания

Алтернатива на хирургията на ухото в много случаи е поставянето на слухов апарат. Последният представляват опция на избор при пациенти, които не желаят или не са подходящи за извършване на операция или при голям риск, свързан с интервенцията.

Полезна информация за различните видове устройства, техните предимства и недостатъци, може да намерите в раздел Лечения:

• Слухови апарати

Кога (при кои заболявания) е необходимо извършване на хирургия на ухото?

Различните видове хирургични интервенции в областта на ушите (операция на ушите) се прилагат след обстоен разпит, преглед и провеждане на съответните медицински изследвания при всеки отделен пациент.

Най-често операция е необходима при липса на ефект от конвенционалните методи на лечение или при липса на други алтернативи (при някои заболявания приемът на лекарства и алтернативните техники не водят до промяна в състоянието).

Операция на ушите се извършва с цел лечение на конкретно заболяване и намаляване на дългосрочния риск от необратимо увреждане на слуха, при остри състояния (като руптура на тъпанчевата мембрана) със сериозен характер, но също и с козметична цел при определени заболявания, синдроми или състояния, при които се наблюдават промени във формата, големината и характерния вид на ушните миди.

Операцията се извършва под локална (местна) анестезия или под обща анестезия в зависимост от тежестта и състоянието на болния, възрастта и някои физиологични особености, като не съществуват ограничения във възрастта (при вродените заболявания е възможно ранно оперативно коригиране на наличните дефекти, засягащи ушите).

Най-често хирургия на ухо се извършва при следните заболявания:

• Болест на Meniere: представлява засягане на вътрешното ухо, което се отразява на слуха, баланса и координацията. Протича с прогресираща едностранна или двустранна загуба на слуха, шум в ушите, усещане за натиск в ухото (или и в двете уши), атаки на вертижен синдром
• Мандибулофациална дизостоза: по същество представлява вродена малформация, известна още като синдром на Тричър-Колинс, която се наблюдава рядко (приблизително 1 на 50 000 новородени). Характерни за болестта са морфологични изменения в нормалния вид на очите, ушните миди (деформирани до липсващи уши), слабо развитие на скулите, проводна загуба на слуха. Деформациите на ушите могат да бъдат едностранни или двустранни, като степента на засягане варира в широки граници
• Нарушение на вестибуларната функция: това общо понятие включва различни болести, протичащи с вестибуларни увреждания (световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, намаление на слуха, нарушено равновесие)
• Отосклероза: характеризира се с формиране на огнища на преобразуване на костната тъкан (отосклеротични огнища), в резултат от което настъпва различна по степен загуба на слуха. Заболяването показва прогресивен характер, като засяга по-често представителите на женския пол, най-често във възрастта между 15 и 45 години. Симптомите на болестта се обострят при стрес, по време на бременност, през менопаузата, както и по време на месечния цикъл на жените
• Перфорация на тъпанчето: при нарушаване на целостта на тъпанчето под въздействието на различни фактори (инфекция, травма, рязко повишаване на налягането, вкарване в ухото на различни предмети, като фиби, клечки за уши) се наблюдават характерни прояви, като при определени пациенти е възможно тежко протичане с висок риск от дългосрочни увреждания на слуха, в резултат от което е необходима хирургична терапия
• Холестеатом на средното ухо: представлява по същество киста в средното ухо, която показва разрушителен растеж върху костта. Характерните прояви включват обикновено главоболие, изтичане на гнойна материя от ухото, световъртеж, шум в ушите, намаление на слуха, по-рядко гадене и повръщане
• Хронично мукоидно възпаление на средното ухо: протича под формата на хроничен отит, с натрупване на мукоидна течност в кухинната структура на средното ухо, като болестта е известна още и като лепкаво ухо. По-често засяга детската възраст, като се проявява след инфекциозно заболяване и може да доведе до намаление на слуха. Главният терапевтичен подход включва евакуация на мукоидната течност, лечение и профилактика на инфекциозните заболявания, а в някои случаи е необходимо премахване на третата сливица

За успешния резултат от операцията е необходимо съобразяване с редица индивидуални особености, провеждане на необходимото следоперативно лечение и рехабилитация.

Какви рискове крие хирургията на ухото?

Подобно на всяка хирургична манипулация, интервенция и терапевтичен метод, при различните видове хирургия на ухо също са налице рискове от различни по тежест усложнения.

Обикновено усложненията са в резултат на самата процедура (засягане на други структури, увреждане и промяна на тяхната функционална активност), в резултат от използваните средства за анестезия (от типа на алергична реакция), както и усложнения в следоперативния период, свързани с неправилна грижа за третираното място.

Рисковете, свързани с хирургична интервенция на ухото (едностранно или двустранно), включват:

• инфекция: в резултат от неспазване на основните правила за антисептична обработка и при проникване на микроорганизми в мястото на хирургична обработка, е възможно развитие на инфекция, което налага назначаването на подходящи антибиотици, химиотерапевтици, противогъбични средства (по-рядко се развиват различни микотични инфекции, причинени от гъбички)
• кървене: при някои хирургични интервенции е необходим по-голям, по-дълбок разрез, в резултат от което може да се засегнат кръвоносните съдове и да се наблюдава повишено кървене, включително по време на и след операцията
• алергични реакции: за намаляване на риска от алергия се препоръчва подробен разпит на болния преди интервенцията за известните му алергии и съобразяване на използваните средства за анестезия, като алергичните прояви протичат с различна тежест (локално под формата на зачервяване, сърбеж, парене или с общи, системни прояви, като задух, сърцебиене, повишено изпотяване, подуване на лицето и крайниците и други)
• загуба на слуха: в много редки случаи (при по-малко от два процента от оперираните пациенти) е възможна загуба на слуха въпреки операцията или в резултат от нея
• шум в ушите: в първите няколко часа и дни след операцията при част от пациентите се наблюдава като нормална реакция шум в ушите, но при персистиране за по-продължителен период се препоръчва консултация със специалист (възможно е реакцията да се дължи на друго, по-сериозно усложнение)
• замайване, гадене и/или повръщане: нормални са в първите няколко часа след интервенцията
• лицева парализа: нервът, който отговаря за лицевата мускулатура, преминава покрай структурите на ухото и може да бъде засегнат при операция. При лицева парализа се наблюдава засягане на способността за затваряне на очите, повдигане на челото, усмихването, като парализата може да бъде частична или пълна и може да се прояви веднага след операцията или няколко дни по-късно
• промяна във вкуса: един от нервите, отговарящ за вкусовите рецептори и слюнчените жлези, преминава покрай структурите на ухото и при засягането му по време на операция е възможно развитие на ксеростомия (сухота в устата) и промяна във вкуса

Незабавно уведомете вашия лекар, в случай, че имате някои от изброените (или и други) реакции след операцията.

Част от усложненията са предвидими и могат лесно да бъдат потушени, други се развиват в изключително малък процент от пациентите, но крият сериозни рискове от дългосрочни увреждания.

Полезни съвети след операцията

• стриктно следвайте указанията на вашия лекар
• не мокрете засегнатото място
• внимавайте при къпане (проникването на вода крие риск от инфекция), противопоказано е плуването и гмуркането
• внимавайте при кихане: не запушвайте носа си при кихане, кихайте с отворена уста (в противен случай се повишава драстично налягането в ухото, което може да доведе до увреждания)
• при студено време намерете начин за предпазване на ухото от студения въздух
• не отстранявайте превръзката преди времето, указано от вашия лекар
• не използвайте други медикаменти (включително и хранителни добавки), освен изписаните от вашия лекар
• стойте далеч от болни лица: инфектирането дори с обикновена настинка може да доведе до сериозно засягане на структурите на ухото и да забави драстично възстановителния период
• не се препоръчва да натискате, притискате, запушвате засегнатото ухо, поради риск от механична травма
• не се препоръчва пътуването със самолет във възстановителния период (поне в рамките на една до две седмици)
• препоръчва се избягване на тежко физическо натоварване
• при необходимост от прилагане на капки за уши следвайте стриктно указанията на вашия лекар: отстраняване на превръзката, накапване на указаното количество и поставяне на нова превръзка

Самоцелната промяна в терапевтичния план след хирургия на ухото може да доведе до сериозни усложнения, забавяне на възстановителния период, инфектиране на третираното място и други непредвидими увреждания.