Лечение при язвен (улцерозен) колит

Язвеният колит, известен още като улцерозен колит, е възпалително заболяване с хронично протичане и прогресивен ход, за което са характерни периоди на рецидиви (изостряне и рязко влошаване на симптомите) и периоди на ремисия (затихване на симптомите на болестта до пълната им липса за определен период от време). Показва известна аналогия с болестта на Crohn, но отделните болестни единици се отличават с характерни особености и терапевтичен подход.

Язвеният колит засяга интестиналния тракт, като може да ангажира само отделни участъци (улцерозен проктит) или целия интестинален тракт (улцерозен панколит).

Характерни за болестта са различната по интензивност болка в корема, диария, промени в изхожданията, наличия на кръв и/или слуз във фекалните маси и други.

Липсата на лечение при язвен (улцерозен) колит крие сериозни рискове от развитие на някои от усложненията, характерни за болестта.

Усложненията при улцерозен колит са многобройни и разнообразни, като само малка част от тях включват развитие на псевдополипоза на червата, перфорация, масивна хеморагия, развитие на малигнена неоплазма (рак), анемия, увреждания на опорно-двигателната система, чернодробни увреждания, тромбози, тромбоемболии и много други.

Полезна и подробна информация за особеностите на заболяването, характерните симптоми и подходи за диагностициране на язвения колит може да намерите на:

• раздел Заболявания: Улцерозен колит
• раздел Патология: Улцерозен колит
• раздел История: История на улцерозния колит и болестта на Крон в медицината

Най-общо лечението при язвен (улцерозен) колит включва прием на противовъзпалителни средства, при липса на желания ефект към тях се добавят и имуномодулиращи медикаменти (имуносупресивни лекарства, биологични агенти), а в допълнение се налагат корекции в начина на хранене (промени в диетата) и симптоматични средства за облекчаване на някои от признаците на болестта.

Липсата на ефект от медикаментозното лечение налага хирургична терапия, съобразена с особеностите на протичане на заболяването.

Симптоматично лечение при язвен (улцерозен) колит

Симптоматичното лечение при улцерозен колит рядко се прилага самостоятелно и обикновено се назначава успоредно с противовъзпалителната терапия или назначените имуномодулатори.

Включва промени в диетата (изключване на определени хранителни продукти от менюто на пациента и наблягане на други), ограничаване на вредните навици и прием на медикаментозни средства и/или хранителни добавки.

При активната фаза на болестта медицинските специалисти в областта на храненето препоръчват ограничаване приема на храни, богати на фибри, тъй като могат да предизвикат допълнително дразнене на стомаха и силно ограничаване на млякото и млечните изделия. При всеки пациент се подхожда индивидуално, макар да има редица общи особености, като е необходимо изготвяне на диетичен план за конкретния пациент. Като цяло се предпочита преминаване към по-лека, течно-кашава храна до преминаване на острата фаза (в тежките случаи при невъзможност за прием на храна през устата се преминава към парентерално хранене).

Полезна и подробна информация за особеностите в храненето при лица с улцерозен колит може да намерите в раздел Хранене:

• Хранене при улцерозен колит
• Хранене при болест на Крон и язвен колит

Препоръчва се намаляване до пълно въздържание на приема на алкохол, отказ от тютюнопушене, подобряване на режима на хранене (често хранене на малки порции вместо два до три пъти дневно, но в големи количества, които затрудняват храносмилането). Препоръчителна е почивка, съчетана с лека двигателна активност (разходки за по 30 минути на ден), ограничаване на стреса с различните техники за релаксация (медитация, йога, техники за дълбоко дишане и други).

Симптоматично се прилагат някои лекарствени средства с цел облекчаване някои от признаците на болестта и подпомагане на основната терапия на болестта:

• антидиарични лекарства (за облекчаване на диарията): най-често прилаганият агент от тази група, който се отличава с висока ефективност, сравнително бърз ефект и минимален риск от нежелани ефекти (при стандартни условия), е лоперамид под формата на таблетки или капсули за перорална употреба, като е необходимо предварително съгласуване на употребата му с лекуващия лекар. Приложението на антидиарични средства е с повишено внимание поради риск от развитие на токсичен мегаколон
• аналгетици (обезболяващи средства): след консултация с лекуващия лекар може да приемате обезболяващи средства като парацетамол например, но трябва да избягвате стандартно препоръчваните при болков синдром ибупрофен, напроксен, диклофенак, тъй като те могат да доведат до допълнително обостряне на заболяването
• антибиотици (при необходимост): антибиотици се включват към допълнителната терапия с цел предпазване от развитие на инфекция или овладяване на проявите при вече налична такава. Назначават се от лекуващия медицински екип, като обикновено се включват широкоспектърни препарати и се прилагат перорално под формата на таблетки или капсули
• витамини и минерали: при хроничен улцерозен колит в резултат от кървене е възможно развитие на анемично състояние, поради което при някои пациенти се препоръчва допълнителен прием на препарати, съдържащи желязо. При някои пациенти се назначава допълнителен прием на витамини от група В, витамин С, витамин Д, калций, магнезий и други, но само при наличие на съмнения за дефицит

След консултация с лекуващия лекар могат да се приложат и някои, билки, лечебни растения и методики на алтернативната медицина. Полезна и подробна информация може да намерите на: Алтернативно лечение при колит

Симптоматичната терапия се прилага успоредно с основното медикаментозно лечение на болестта, което включва най-често подходяща противовъзпалителна терапия, съчетана или не с имуномодулатори.

Лечение при язвен (улцерозен) колит: противовъзпалителни лекарства

Противовъзпалителната терапия е основна и се прилага при почти всички пациенти с улцерозен колит (при по-леките форми, както и при новооткрит колит). Отличава се с висока ефективност на фона на относително малък риск от поява на странични ефекти.

Важно е да се отбележи, че липсва дефинитивно медикаментозно лечение на язвения колит, а целта на всички терапевтични мероприятия е постигане на ремисия на болестта, подобряване комфорта и общото състояние на пациента и намаляване рисковете от развитие на усложненията, свързани с болестта.

Златен стандарт и рутинно прилагана фармакологична група за осъществяване на противовъзпалителна терапия при язвен колит е групата на аминосалицилова киселина и подобни на нея средства.

Препаратите, включени в групата и препоръчвани най-често на пациентите, са:

• сулфасалазин
• месалазин
• олсалазин
• балсалазид

В зависимост от състоянието на пациента и формата на болестта (тежест, локализация, налични симптоми и други) медикаментите се прилагат перорално (обикновено под формата на таблетки или капсули) или локално (под формата на ректални свещички). Локалното приложение е особено подходящи при наличие на проктит, като се постига бързо овладяване на възпалението и болката на фона на минимални системни нежелани ефекти.

Дозата се назначава индивидуално като някои пациенти се повлияват от сравнително ниски дози, докато при други се необходими максимално високите дози, разрешени за употреба. Въпреки че се отличава с относително добра поносимост и добър безопасен профил, при лечение с аминосалицилати са възможни различни по вид нежелани реакции, като най-често това са гадене с или без повръщане, главоболие, световъртеж, обрив и други, които обикновено са лека и бързопреходни.

Появата на тежки и сериозни странични ефекти (тежка алергична реакция, панкреатит, нефрит, тромбоцитопения) изискват консултация със специалист и своевременни мерки по промяна на терапевтичния план.

При по-тежките форми на язвен колит или липсата на ефект от приложението на аминосалицилати към терапията се включват кортикостероиди. Употребата им е свързана със сериозни рискове от краткосрочни и дългосрочни странични ефекти, поради което приложението се осъществява по схема, под стриктно медицинско наблюдение и обикновено за по-кратки срокове (при подобряване състоянието на болния дозата на кортикостероидите постепенно се намалява до пълното им спиране).

Използват се локално или системно (перорално или инжекционно), като се проследява състоянието на пациента за изява на нежелани реакции.

Страничните ефекти от тяхното приложение са свързани с техните мощни имуносупресивни свойства (потискат имунната система), противоалергична активност и противовъзпалително действие. Възможни са промени по кожата (стероидно акне, поява на стрии, поява на телеангиектазии и други), промени в поведението, нарушения на съня, подуване, нарушено храносмилане.

При продължителна употреба е възможно развитие на зрителни нарушения (катаракта, глаукома), високо кръвно налягане, диабет, остеопоротични промени в опорно-двигателния апарат, депресия и други.

При голям процент от пациентите противовъзпалителната терапия дава добри резултати и подпомага поддържането на ремисия (при затихване на симптомите се прилагат в ниски дози аминосалицилати в комбинация с подходяща диета), но при част от болните е възможно липса на необходимия ефект от терапията, поради което към основното лечение се включват и имуномодулиращи средства.

Лечение при язвен (улцерозен) колит: имуномодулиращи средства

Имуномодулиращи средства (имуносупресивни лекарства и биологични агенти се прилагат при липса на ефект от противовъзпалителната терапия (включват се допълнително към нея), при тежките форми на болестта и по преценка на лекуващия лекар.

Могат да се прилагат самостоятелно под формата на монотерапия или в комбинация под формата на политерапия. Комбинираното приложение крие по-нисък риск от развитие на лекарствена резистентност и обикновено се асоциира с по-добра ефективност на терапията.

Към често използваните имуномодулиращи агенти се включват:

• азатиоприн: представлява цитотоксичен антиметаболит, изключително широко използван в близкото минало, а към момента се прилага по-ограничено, главно при тежки форми на язвен колит и някои автоимунни заболявания. Води до миелосупресия (потискане на костния мозък), хематологични увреждания (анемия, левкопения, агранулоцитоза), алопеция, фоточувствителност, развитие на опортюнистични инфекции и други
• меркаптопурин: представлява пуринов аналог, който оказва мощно цитотоксично и имуносупресивно действие. Обикновено се прилага перорално, като дозата се изчислява въз основа на състоянието на болния и редица други особености. Не се препоръчва при чернодробни и бъбречни увреждания, прием на антикоагуланти, аминосалицилати, алопуринол и други. Често употребата му води до намален апетит, болки в корема, повръщане, диария, жълтеница, отпадналост, риск от кървене, поради което болните стриктно се проследяват
• циклоспорин: по същество принадлежи към групата на така наречените калциневринови инхибитори, като действието му е свързано с потискане на сигналните пътища на Т лимфоцитите и последващо освобождаване на интерлевкин 2. Често се използва при трансплантацията на тъкани и органи за намаляване на риска от реакция на отхвърляне, като добре се комбинира с кортикостероиди. Чести нежелани ефекти включват невротоксичност (гърчове, парестезии, халюцинации), нефротоксичност (увреждане на бъбречната функция), хипертензия, ендокринни увреждания и други
• биологична терапия с използването на инхибитори на тумор-некрозис фактор (TNF): тук се включват препарати като инфликсимаб, адалимумаб, голимумаб и други. Представляват моноклонални антитела, като употребата им в клиничната практика навлиза все по-сериозно, представяйки нови възможности за лечение на редица тежки заболявания. Противопоказана е употребата им при наличие на активна инфекция, прекарана в миналото туберкулоза и други, като често водят до различни и многообразни по вид и тежест странични ефекти (ринит, ларингит, гъбични инфекции, пневмония, хематологични нарушения, депресия, засягане на фертилитета, зрителни нарушения, главоболие, сърдечни увреждания и много други)

Тъй като в основата си имуносупресивните лекарства водят до потискане на имунната активност на организма именно с това им действие са свързани и техните нежелани ефекти. По време на лечението е необходимо често проследяване състоянието на пациента и лабораторни изследвания за редица показатели на хемопоезата, функционалната активност на черния дроб, бъбреците и други.

При тежките и рефрактерни на медикаментозно лечение форми на язвен колит, както и при наличие на тежки усложнения, свързани с болестта, се предприема хирургично лечение.

Хирургично лечение при язвен (улцерозен) колит

Хирургично лечение е необходимо при някои пациенти, като всъщност това се явява единственото дефинитивно лечение на болестта.

Показанията за извършване на оперативно лечение обикновено включват:

• пациенти с фулминантен, тежко протичащ колит и токсичен мегаколон, които не отговарят на медикаментозното лечение
• пациенти с хроничен панколит, рефрактерен на лекарствена терапия
• при пациенти, изложени на риск от развитие на рак на дебелото черво
• при наличие на тежки усложнения, свързани с болестта

Хирургичното лечение е особено показателно при детекция на промени в лигавицата на интестиналния тракт, които насочват към развитие на неопластични изменения.

Оперативното лечение обикновено включва отстраняване на колона и ректума, като това се счита за дефинитивна терапия.

След успешното отстраняване на засегнатите интестинални участъци се налага извършването на специална процедура, целяща отвеждане на интестиналното съдържимо извън тялото на пациента, като за целта може да се извършат някои от следните процедури:

• Илеостома
• Временна колостомия
• Колостомия

В най-честия случай се налага извършването на колостомия, обикновено планова (като част от нормалния терапевтичен план, съгласуван между лекар и пациент) и по-рядко спешна колостомия (при тежко, остро обостряне състоянието на пациента).

Необходимо е предварително разясняване на пациентите за възможните рискове и ползи от оперативното лечение и извършването на колостомия.

Ефективното лечение при язвен (улцерозен) колит изискват съвместната колаборация между различни здравни специалисти и активно съдействие от страна на пациента.