Отоскопия

Отоскопията представлява изследване, което се състои в оглед на външния слухов канал и тъпанчевата мембрана. За целта се използва спекулум или специален инструмент, наречен отоскоп.

Отоскопът се състои от три части:

• Дръжка, в която се намира батерията, захранваща източника на светлина
• Глава, в която се намират източникът на светлина и увеличителните лещи
• Конус, който се поставя във външния слухов проход

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Чрез отоскопия може да се получи и информация за процеси в средното ухо. Провеждане на изследването се препоръчва при оплаквания от болка, отслабване на слуха и др.

Метод на провеждане на изследването:

Преди да се постави отоскопът, външното ухо се оглежда с невъоръжено око за признаци на заболявания, които могат да бъдат свързани със симптомите на пациента. Например, ако пациентът се оплаква от болка в ухото, може да има белези на инфекция във външното ухо, като зачервяване и лек оток.

Изследването на външния слухов канал се прави след внимателно издърпване на ушната мида нагоре. Това изправя хода на слуховия проход, който има анатомична кривина и улеснява огледа на тъпанчевата мембрана.

Повечето отоскопи имат малък вентил, който позволява изпускането на въздух в слуховия канал по време на отоскопия. По този начин се определя подвижността на мембраната, респективно налягането в тъпанчевата кухина. Тази техника се нарича инсуфлация.

Резултати от проведеното изследване:

Нормални стойности:

Нормалният външен слухов проход има различно по степен окосмяване и съдържа жълтокафеникав церумен - ушна кал (наличието на голямо количество церумен във външния слухов канал не е признак на ниска хигиена!). Общата дължина на външния слухов канал при възрастни е около 2 сантиметра.

Отклонения от нормата:

Абнормалните находки от изследването на външния слухов проход включват:

• Суха, лющеща се лигавица (предполага екзема). Обичайният симптом е сърбеж.
• Видимо възпален, оточен и стеснен канал (възможна е и секреция) насочва към инфекция (otitis externa). Обичайните симптоми включват сърбеж, локален дискомфорт, отделяне на гноевиден секрет с неприятна миризма.
• Наличие на чуждо тяло и др.

Нормалната тъпанчева мембрана е с розово-сивкав цвят и почти кръгла форма. Сянката на първата от трите малки слухови костици (чукче) може да бъде видяна - разполага се на 12 часа (ако си представим тъпанчевата мембрана като циферблат на аналогов часовник).

Нормално налягането в средното ухо е еднакво с това на външната среда. Това позволява оптимален отговор на тъпанчевата мембрана към звуковите вълни. Въздухът достига до средното ухо през т. нар. Евстахиева тръба. Тя може да бъде блокирана при редица заболявания, което не позволява изравняване на налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана.

Други аномални находки, освен нарушение в подвижността на тъпанчевата мембрана, могат да бъдат:

• Перфорация на мембраната (може да бъде лекувана в зависимост от причината)
• Остра инфекция на средното ухо (otitis media) - видът на мембраната при среден отит зависи от стадия на заболяването. Обикновено тъпанчевата мембрана е с червен или жълт цвят и изпъкнала. Инсуфлацията може да покаже намалена подвижност. Понякога може да се видят и разкъсвания на мембраната, причинени от високото налягане вследствие на инфекцията. При повечето хора разкъсванията оздравяват напълно.

Получените находки от отоскопия, извършена със спекулум, не са по-различни от тези при отоскопия с отоскоп. Данните от отоскопията са ценни за определяне на диагнозата и лечението на заболяванията на външното и някои заболявания на средното ухо.