Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Тест за изследване на слуха (Аудиометрия)

Тест за изследване на слуха (Аудиометрия)

Тест за изследване на слуха (Аудиометрия) - изображение

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването? 

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?


Въведение

Тест за изследване на слуха, означаван още и като аудиометрия, представлява безболезнено и неинвазивно изследване на слуха, чрез което се определя способността на човек да чува различни звуци — техният интензитет (сила) и височина.

Терминът аудиометрия идва от латинските думи audire (чувам) и metria (измервам) и представлява клон на аудиологията.

Резултатите от аудиометричните тестове се използват, за да се диагностицира причината за загуба на слуха или заболяване на ухото, като получените данни се представят графично под формата на аудиограма.

За определяне на звука, възприеман от човешкото ухо, като по-силен или по-слаб, се използва една субективна величина —  ниво на гръмкост.
Нивото на гръмкост е пропорционално на нивото на интензитета, като единицата за ниво на гръмкост е равна по големина на единицата за интензитет, но за да бъде различавана от нея, е наречена фон (phon).

Интензитетът (силата) на звука се измерва в децибели (dB).

Например човешки шепот е около 20 dB; силна музика (на някои концерти) е около 80-120 dB; шумът от реактивен двигател е 140-180 dB.
Звук с интензитет над 85 dB може да причини загуба на слуха след няколко часа.
По-високите звуци могат да предизвикат внезапна болка, като за кратко време след това може да е налице загуба на слуха.

Височината на звука, възприеман от човешкото ухо, представлява субективно качество на звука и зависи от честотата.

Честота на звука се измерва в херци (Hz), от името на немския физик Хайнрих Херц.

Нормалните граници на човешкия слух варират между 20 и 20 000 Hz, като нормалната човешка реч обикновено е между 500 и 3000 Hz.


В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Тест за изследване на слуха може да се използва при рутинен скрининг за ранно откриване на слухови нарушения или като едно от изследванията, когато се установи намаление на слуха.

Към честите причини за нарушения на слуха се отнасят:


Необходима ли е предварителна подготовка?

Аудиометрията не изисква специална подготовка.

Всичко, което трябва да направите, е да следвате инструкциите на специалиста.


Метод на провеждане на изследването:

От анатомична гледна точка ухото се разделя на три части — външно, средно и вътрешно ухо.

Чрез аудиометричните тестове може да се определи дали е налице сензорноневрална загуба на слуха (увреждане на слуховия нерв или на кохлеата [охлюв — слуховата част на вътрешното ухо]) или кондуктивна (проводна) загуба на слуха (увреждане на тъпанчето или на слуховите костици на средното ухо).

  • Първоначално трябва да се установи дали имате нужда от аудиограма:

камертонПроцедурата най-често включва запушване на едното ухо и проверка на способността да чувате шепот, отделни думи или тиктакането на часовник с другото ухо.

Може да се използва и камертон — металната пластина се почуква и се задържа във въздуха от двете страни на главата, като така се определя въздушната проводимост.
След почукване камертонът се поставя върху мастоидния израстък (костен израстък зад всяко ухо), за да се изследва костната проводимост.

  • Аудиометрията осигурява по-прецизно изследване на слуха:

За този тест ще бъдете настанени в шумоизолирана стая.

По време на аудиометрия е възможно да се извършат различни тестове:

  1. Тонална аудиометрия с чисти тонове:

    тонална аудиометрияОпределя се най-ниският тон, който индивидът може да чуе. По време на този тест пациентът носи слушалки и чува поредица от тонове, насочени към едното ухо, а след това и към другото. Ще бъде помолен, когато чуе звук, да натисне бутон, да вдигне ръка и ли да сигнализира по друг, предварително уговорен начин.

    След това върху костния израстък зад всяко ухо (мастоиден израстък) се прикрепва устройство, наречено костен осцилатор. Чрез него се изследва костната проводимост.

    Накрая специалистът ще сравни резултатите от двата вида проводимост, за да се определи коя част от слуховия анализатор е отговорна за проблемите със слуха.

  2. Говорна аудиометрия:

    Оценява способността на човек да разграничи реч от фонов шум. Този тест може да е полезен при прогнозиране полезността от слухов апарат.

  3. Тимпанометрия:

    Установява проблеми, като например натрупване на течност/ушна кал, перфорирано тъпанче, увреждане на слуховите костици или наличие на тумори в средното ухо.


Какво ще усещате по време на изследването?

При това изследване няма да усещате дискомфорт.

Продължителността на теста варира, като първоначален скрининг може да отнеме между 5 и 10 минути, докато времето за подробна аудиометрия може да достигне 1 час.


Има ли рискове от провеждането на изследването?

Тест за изследване на слуха е неинвазивно изследване и не носи риск за пациента.


Резултати от проведеното изследване:

   Нормални резултати:

Нормалните резултати включват:

  • способност на изследвания да чува шепот и нормална реч;
  • способност за чуване на специален метален предмет, наречен камертон, през въздуха (въздушна проводимост) и костите на черепа (костна проводимост);
  • при аудиометрия слухът се счита за нормален, ако можете да чувате тонове от 250 Hz до 8000 Hz при сила 25 dB или по-малко;

 

   Отклонения от нормата:

Съществуват различни видове и степени на загуба на слуха.

При някои от видовете е налице загуба на способността за възприемане на високи или ниски тонове, докато при други е загубена само костната или въздушната проводимост.

Невъзможността да се чуят чисти тонове при сила на звука под 25 децибела насочва към някакъв вид слухово нарушение.
Степента и вида на загуба на слуха могат да насочат към причината.

Някои от състоянията, които могат да повлияят на резултатите от изследването, включват:


Кога не трябва да провеждате изследването?

Съществуват различни фактори, които могат да възпрепятстват провеждането на теста за изследване на слуха (аудиометрия) или могат да повлияят на резултатите от изследването:

  • външен отит;
  • натрупване на ушна кал (церумен);
  • пациенти, които не сътрудничат (например деца);
  • тинитус;
  • едностранна загуба на слуха;
4.9, 7 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА Тест за изследване на слуха (Аудиометрия)

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Клинични пътекиСнимкиФизиологияЛюбопитноИсторияИзследванияТестовеЛайфстайлПсихологияНовиниНаправления в медицинатаЗдравни съветиЛеченияХранене при...Алт. медицинаИнтервютаОрганизацииСоциални грижиСпортОбразованиеСпециалистиНормативни актовеЗаведения