Глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха МКБ H90

Към глухота, свързана с нарушение в  провеждането на звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха спадат двустранна кондуктивна (проводна) загуба на слуха, едностранна звукопроводна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо, звукопроводна загуба на слуха неуточнена, двустранна невросензорна загуба на слуха, едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо, невросензорна загуба на слуха, неуточнена; смесена звукопроводна и невросензорна глухота - двустранна; смесена звукопроводна и невросензорна глухота - едностранна, с нормален слух на другото ухо; смесена звукопроводна и невросензорна глухота, неуточнена.

Трайното намаление на слуха е в резултат на увреждане на звукопроводния или звукоприемния апарат на ухото, което не може да бъде лекувано по консервативен или оперативен път. Трайно увреденият слух води до смущение в слухово-речевата комуникация на пациентите и до тяхна социална изолация. Трайното намаление на слуха може да бъде в различни степени- от по-лека до значителна глухота.

Тъй като глухотата води до невъзможност за спонтанно развитие на речта, то глухите хора в миналото са оставали и неми. Понятието “глухонемота” днес не съществува, тъй като благодарение на развитието на рехабилитацията на слуха и говора от ранна детска възраст децата се обучават в реч. Ако увреждането на слуха е настъпило прелингвално т.е. преди да се е развила речта, това води до тежки говорни, артикулационни и интелектуални смущения. Ако увреждането е настъпило по-късно тогава се стига до промяна в артикулацията, замазване, дори до забравяне на говора.

Причините за глухота, свързана с нарушение в  провеждането на звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха в детската възраст могат да бъдат най-различни. Едни от тях действат преди раждането, други през време на раждането или в ранна детска възраст. Глухотата може да се класифицира като: наследствена, вродена и придобита. Тя може да бъде звукопроводна, смесена и звукоприемна в зависимост от локализацията на морфологичните увреждания в слуховата система.

Увреждания на звукопроводната част на слуховия анализатор може да се дължи на малформации на външното ухо, комбинирани малформации на външното ухо и външния слухов проход, комбинирани малформации на външното ухо, външния слухов проход и средното ухо и малформации, ограничени само в слуховите костици.

Негенетични причини за глухота могат пренатални (патологична бременност, токсоплазмоза, рубеолна ембриопатия, вроден луес и други инфекции), перинатални придобити увреждания на слуховия анализатор (родова травма, перинатална хипоксия, недоносеност) и постнатални придобити увреждания на слуховия анализатор (инфекциозни заболявания, ототоксични медикаменти и травми на черепа).

Всяко увреждане на слуховия анализатор води до смущения в говорната комуникация между хората. Затова е необходимо всяко намаление на слуха възможно най-рано да се установява и да се започне адекватно поведение. Адекватно поведение ще рече да се използват всички възможности за социална рехабилитация на индивида, а тя зависи от степента на намаление на слуха, от локализацията на слуховите увреждания, от възрастта, степента на физическото, психическото и говорното развитие на индивида.

Лечението на глухота, свързана с нарушение в  провеждането на звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха в повечето ситуации е хирургично. От съществено значение за подобряване качеството на живот на болните е провеждане на рехабилитация на слуха и говора.

Рехабилитацията на слуха и говора е сложен процес, който включва комплекс от медицински, педагогически, технически и социални мероприятия, насочени към развитието на способностите за говорно общуване с околните. В тази дейност са включени различни специалисти: оториноларинголози, аудиолози, педиатри, психолози, слухопротезисти, логопеди, фониатри, невролози, физиолози и др. Това се постига чрез слухопротезиране, слухов тренинг, както и отчитане по устни. Целта е да се достигне добро разбиране на говора от околните и да се запази развитият говор.

Фактори, от които зависи успехът от рехабилитацията на слуха и говора са:

- ранно диагностициране на слуховите увреждания,

- ранно слухопротезиране,

- ранна и адекватна рехабилитация на слуха и говора, и активно участие на родителите.

Характерно за рехабилитацията на слуха и говора е, че методиката й е педагогическа и се използва висококачествена съвременна електроусилвателна апаратура. Чрез нея обикновената реч се усилва по подходящ начин, за да се получи акустични параметри според изискванията на индивидуалния увреден слух и да бъде възможно възприемането й. В процеса на рехабилитацията се извършава и слухопротезиране с индивидуален слухов апарат.