Смесена звукопроводна и невросензорна глухота - двустранна МКБ H90.6

Смесената загуба на слуха е комбинация от звукопроводна и звукоприемна загуба на слуха, което означава, че има комбинация от увреждане на външното или средното ухо и на вътрешното ухо.

Когато загубата на слуха е резултат от засяга на външното или средното ухо на едното ухо и увреждане на вътрешното ухо на другото става въпрос за смесена звукопроводна и невросензорна глухота - двустранна. Смесена загуба на слуха се дължи на комбинация от нарушения в звукопроводящия (кондуктивния) начин на провеждане на слуха във външното или средното ухо и увреждане на звукоприемния (невросензорния) апарат на вътрешното ухо (лабиринт) и/или слуховия нерв.

Причините за невросензорна глухота могат да бъдат следните:

- редовно и продължително излагане на силен звук;

- ототоксичните лекарства - някои лекарства са вредни за слуховия нерв, това са най-често тези, които се използват за лечение на ракови заболявания и някои видове антибиотици - аминоигликозиди;

- инфекциозни заболявания - рубеола;

- травми на главата;

- доброкачествени тумори на слуховия нерв;

- генетична предразположеност - някои хора са особено податливи на загуба на слуха;

- болест на Мениер (Meniere);

- нормалния процес на стареене.

Звукопроводната глухота може да бъде резултат от отосклероза, среден отит, външен отит, дислокация на слуховите костици, перфорация на тъпанчето, чужди тела във външния слухов канал, холестеатома.
Смесена звукопроводна и невросензорна глухота - двустранна, се доказва чрез отоскопия - метод за изследване на тъпанчевата мембрана и дълбоките части на външния слухов проход, изследване на слуха с камертон, аудиометрия и тимпанометрия.

Лечението е в зависимост отс тепента на смесената загуба на слуха. Тя може да се лекува с медикаменти и/или оперативно. Въпреки несъмнените успехи от оперативното и консервативното лечение на различните слухови увреждания, около 3% от населението на земята страдат от трайно намаление на слуха. Целта на слухопротезирането е да се подобри в максимална степен слуховата функция, посредством слухов апарат.
Слуховият апарат се състои от преобразувател (микрофон), който улавя звуковите вълни от околната среда и ги преобразува в електрически вълни. Подборът на най-подходящия слухов апарат е строго индивидуален, съобразно степента и характера на увредения слух. Следва фаза на слухова адаптация, слухов тренинг и рехабилитация на слуа и говора.

Слухопротезират се пациенти с трайно, нелечимо намаление на слуха над 30 dB за говорните честоти от тоналната и говорната аудиометрия. Лечението на невросензорната загуба на слуха е чрез кохлеарна имплантация - оперативен метод на поставяне на електроди в кохлеата, чрез който акустичните дразнители се превръщат в електрични, подават се на слуховите нервни влакна и достигат до частта на слуховия анализатор на мозъчната кора.