Невросензорна загуба на слуха, неуточнена МКБ H90.5

Невросензорна загуба на слуха, неуточнена, е състояние, което се характеризира със частична или пълна загуба на слуха, поради нарушения в невросензорния апарат на ухото.

Много са причините, коитомогат да доведат до значително намаление на слуха,а в някои случаи до пълна глухота:

- Най-често увреждането на кортиевия орган и на слуховия нерв се дължи на вирусни, микробни и паразитни агенти - грип, паротит, скарлатина, морбили, херпес зостер, тиф, малария и други.

- Не по-малка роля играят токсичните фактори, особено хроничните интоксикации с въглероден окис, олово, живак, арсен, бензол, анилин, хинин, стрептомицин, канамицин, резистомицин, неомицин, гентамицин и други.

- Алергичните фактори също могат да предизвикат намаление на слуха поради едемните процеси и нарушеното хранене.

- Важни фактори за увреждането на слуховия анализатор са производствения шум, силният внезапен звук и вибрациите, черепномозъчните травми и резките промени в атмосферното налягане (кесони).

- Редица заболявания, като мениерова болест, хипертонията, атеросклерозата и кохлеарната форма на отосклерозата, водят до трайно намаление на слуха от звукоприемен тип.

- Атрофично-дегенеративните изменеия на кортиевия орган и ЦНС в старческа възраст са също причина за по-силно или по-слабо изразено с намаление на слуха.

- Авитаминоза.

Патологоанатомично се наблюдават различни изменения в зависимост от етиологичните фактори. Най-често обаче се откриват атрофично-дегенеративни изменения на кортиевия орган. В други случаи се откриват дегенеративни изменения в клетките на ганглион Корти, например при Херпес Зостер. В трети случай се открива интерстициален неврит на VIII черепномозъчен нерв с частично заместване на нервните влакна от съединителната тъкан.

Клиничната картина при невросензорна загуба на слуха, неуточнена, е разнообразна. В някои случаи намалението на слуха или пълната глухота настъпват внезапно. Това се наблюдава често при паротит, грип, херпес зостер, в някои случаи и при лечение със стрептомицин, канамицин и резистомицин. В тези случаи вероятно настъпват алергични реакции във вътрешното ухо. По-често обаче се наблюдава бавно и прогресивно намаление на слуха, което в началото може да е от смесен тип, но по-късно се развива типична глухота от приемен тип или твърдоухост. Шумът в ушите е чест ранен признак. Той има висока тоналност. При някои заболявания (мениерова болест, атеросклероза, алергичните лабиринтоневрити и други) има и вестибуларни прояви - гадене, повръщане, нистагъм, нарушено равновесие и други.

Лечението на невросензорна загуба на слуха, неуточнена, е консервативно или хирургично. При възпалителните заболявания се прилагат антибиотици, при токсичните форми - антидоти, при алергичните - антиалергични средства. При всички форми е полезно да се дават вазодилататори, витамини - А, Е и особено от групата В (В1, В6, В12), дибазол и други. В по-късните етапи на заболяването се предписват нивалин и стрихнин в покачващи се дози.