Салицилати МКБ Y45.1

Салициловата киселина е била изолирана най-напред от кората на бялата върба. Тя се прилагала само външно – в ниски дози има кератопластично действие, а във високи дози има кератолитично действие (излющва епидермиса). От салициловата киселина са получени редица производни, наречени салицилати, като най-широко приложение има ацетилсалициловата киселина. Салицилатите представляват лекарствени средства от групата на аналгетиците, които са производни на салициловата киселина. Използват се при треска и възпаление, за облекчаване на главоболие, менструални болки и болки в нервите, мускулите и ставите.

Нежеланите лекарствени реакции при употреба на салицилати са:

• коремна или стомашни болки
• кървави изпражнения
• главоболие
• шум в ушите
• кожен обрив
• копривна треска
• сърбеж
• необичайна умора или слабост
• повръщане на кръв
• киселини в стомаха
• гадене
• нервност
• проблеми със съня

Салицилатната чувствителност, известна още като салицилатна непоносимост, представлява неблагоприятно въздействие, което се получава при приети в терапевтични дози салицилати.  Сама по себе си тя е фармакологична не-алергична реакция на свръхчувствителност. Най-честите и симптоми са:

• стомашни болки
• шум в ушите
• уртикария
• затруднено дишане
• ангиоедем
• главоболие
• умора
• диария
• гадене
• повръщане
• депресия
• липса на концентрация

Към рубриката салицилати се отнасят следните препарати: ацетилсалицилова киселина, дифлунисал.

Ацетилсалициловата киселина се резорбира се добре при перорално приложение. Лесно преминава през кръвно-мозъчната бариера и през плацентата. В 50-70% се свързва с плазмените протеини. Метаболизира се главно в черния дроб и се екскретира през бъбреците.

Ацетилсалициловата киселина притежава добре изразено аналгетично, антипиретично (понижава телесната температура) и противовъзпалително действие, поради което се прилага при болестно повишена температура, остър ставен ревматизъм, ревматоиден артрит, миалгии (болки в мускулите), артралгии (болки в ставите), невралгии, зъбобол и главоболие. В ниски дози 100-150 мг действа като тромбоцитен антиагрегант (потиска слепването на тромбоцитите към съдовата стена), поради което се прилага за профилактика на усложнения при тромбоемболична болест, исхемична болест на сърцето (ИБС), мозъчна съдова болест.

Страничните ефекти при прием на ацетилсалицилова киселина включват:

• намаление на слуха
• шум в ушите
• промяна в количеството на отделяната урина
• гадене
• повръщане
• необяснима умора
• виене на свят
• потъмняване на урината
• пожълтяване на очите и кожата
• стомашни киселини
• стомашно-чревни кръвоизливи
• отоци
• чернодробна недостатъчност

Дифлунисалът е производно на салициловата киселина с аналгетично и противовъзпалително действие. Той бързо и напълно се абсорбира след перорално приложение с достигане на пикови плазмени концентрации между 2 и 3 час. Използва се при лека до умерена болка, артроза, ревматоиден артрит, увреждане на сухожилията, възпаление.

Нежеланите лекарствени реакции на дифлунисал са:

• кървене от венците
• кървави или черни изпражнения
• кървава или мътна урина
• замъглено зрение
• парене при уриниране
• обезцветяване на изпражненията
• запек
• кашлица
• диария
• затруднено дишане
• затруднено преглъщане
• виене на свят
• двойно виждане
• оток на лицето
• сърцебиене
• грипоподобни симптоми
• чувство на умора или слабост
• главоболие
• копривна треска
• повишено кръвно налягане
• повишена жажда
• лошо храносмилане
• сърбеж
• загуба на апетит
• пожълтяване на очите или кожата